Масата на Рейвънклоу

Добър апетит,Рейвънклоуци..

Шпроте влезе в Голямата зала.Момичето се запъти към масата на Рейвънклоу,но всъшност тя беше празна.
Тя реши да хапне на бързо,беше закъсняла за вечерята.

Гост

И ето,че стана 9:30.Момчетата влязоха в Голямата зала и се настаниха на масата на Рейвънклоу.Тя беше пълна с храна.Фред дори не можеше да си избере.Всичко му изглеждаше толкова вкусно и най-накрая той си взе от всичко по малко...
-Знаеш,че ще закусваме само един час нали? - пошегува се Нейтън...
-О да,знам...аз бързо ям! - отговори Фреди с пълна уста.
Двете момчета продължиха да си говорят за училището и момичетата,докато Шпроте не намина и двамата замълчаха....

Беше станало време за вечеря. Фреди и Нейтън влязоха в голямата зала, и седнаха на масата на Рейвънклоу. Залата беше доста шумна, във въздуха кънтяха гласовете, на хранещите се ученици. Нейтън си взе една пилешка пържола, и малко картофки, след което започна да вечеря.
-Ох, преядох -каза изведнъж Фреди -Не мога повече.
Нейтън започна да се смее, той тъкмо приключваше с десерта си - Шоколадов пудинг.
-Хайде да се качваме в общата стая, а и на мен ми се спи. -продължи Фреди.
-Ох, не знам. -каза Нейтън
-Защо, ще останеш тук, цяла нощ ли?
-Не, но като сънувам този сън всяка вечер, и не искам да заспивам...
-Какъв сън, сподели, ако може...
-Ами, сънувам пожари, земетресения, бури и т.н. сънувам го вече цяла седмица, а след като се събудя, ми е горещо и имам чуството, че съм присъствал на това...Мислиш ли, че това е норамлно?
-Не знам. -поклати глава Фреди
-А мислиш ли, че трябва да кажа за това на директорката? Не искам да се случи нещо лошо...

Нейтън и останалите Рейвънклоуци, влязоха в Голямата зала и седнаха на масата на Рейвънклоу, която както винаги беше отрупана с огромни количества храна.
До Нейтън седнаха Фреди и Крис, а срещу него Шпроте, Кристиан, Анджела и Раян. Нейтън си взе една филийка и започна да разгоравя с останалите, като едновременно отпиваше от кафето си.
-А някой знае ли кога ще е първият мач? -попита Фреди
-Знам само, че ще е скоро, но не знам точно кога. -отвърна му Нейтън
-Трябва да се подготвим, искам да спечелим купата! -намеси се и Шпроте.
Нейтън и кимна, а тя му се усмихна. Той беше забелязал отдавна, че има много красиа усмивка.
-Слидерници вече са тренирали! -каза Крис като извърна намръщения си поглед към няколко самодовлни слидеринци.
-Е, хайде да не губим повече време, а да тръгваме? -каза Нейтън и се усмихна на приятелите си.
-Добре! -отвърнаха му всички в един глас, след което станаха и тръгнаха към куидичното игрище.

Нейт и Шпроте се присъединиха към останалите Рейвънклоуци, в голямата зала. Времето вън наистина беше много хубаво, а още по-хубавото беше, че бяха в нещо като междусрочна ваканция.
-Хей, искаш ли после да отидем до езерцето? -усмихна се Нейт на Шпроте.
-Добре, става. -отвърна приятелката му.
На маста на Рейвънклоу седеше едно момиче, което Нейтън беше виждал, но не я познаваше.
-Хей, коя си ти. Не съм те виждал до сега, аз съм Нейтън Скот...приятно ми е. А това са сестра ми Джесика -посочи той към сестра си -И приятелката ми Шпроте.
-Аз съм Вайълет Потър -отвърна момичето. -Също ми е приятено.

-Наричайте ме Вал. - предложи им момичето.
След това Вал стана и си вдигна дългата коса на кок , като в него забоде магическата си пръчка.
- Е в един клас сме а не сме се виждали ! Чудна работа! - започна Джесика.
- Не бех казало чудна , защото съм малко стеснителна.Трудно си намирам приятели. - отвърна й Вал и заби поглед в земята.
След това момичето ги придружи до езерота , като по пътя бе подложено на разпит за това къде живее , как се казват родителите й и т.н..
- Чао ! - каза Вайълет когато пристигнаха до езерото. - Ето я Анет .Отивам при нея.
- Чао! - отвърнаха й другите в един глас. - Ще се видим в час.

Нейтън, Шпроте, Вайълет и Джак влязоха в Голямата зала, за да се присъединят към останалите Рейвънклоуци за вечеря. Вече започваше да се стъмнява по-късно навън, защото пролетта наближаваше.
-Хей, Джак. Това е сестра ми Джесика. -каза Нейт, като посочи към сестра си.
-Приятно ми е да се запознаем. -усмихна се Джес.
-Ох, гладен съм като вълк. -засмя се Нейтън, когато храната изникна на масата. -Не си спомням да съм бил толкова гладен през живота си.
Другите се засмяха заедно с него. Той си взе малко от печените картофи и от печеното пиле.
-Мисля, че направиха много добре, като ни пуснаха в междусрочна ваканция. -каза Шпроте.
-Да. Странното е, че до сега не са ни пускали в толкова дълга ваканция. -отвърна Джак.
Учениците се спогледаха странно.
-Или просто става нещо...и Абърфорт и Самърсон са намислили нещо. -каза Нейтън, толкова тихо, че да може да го чуят само хората около него.
-Какво искаш да кажеш с това? -извъртя очи Джак
-Дълга история. Ако искате може да отидем в нужната стая за да поговрим, но не трябва да казвате на никого.
-Добре. -отвърнаха в един глас всичките му приятели.
Нейт беше приключил с вечерята и за десерт си взе парче от сиропираният сладкиш.
-Още ли си гладен? -засмя се Джесика
-Не, даже мисля, че преядох. -отвърна и Нейт, когато приключи със сладкиша си.
Нейтън остана, за да изчака останалите Рейвънклоуци.
-Къде ще ходим сега? -попита Вайълет.
-Хайде към нужната ми стая. -рече Нейтън. -Трябва да преговорим някои неща и да ви разказжа какво се случи снощи. Вие също сте ми приятели, за това също трябва да знаете.
Нейтън, Шпроте, Джесика, Вайълет и Джак се изправиха, като тръгнаха към нужната стая на Нейтън.