Имението на семейство Белиум :)

Семейство Белиум живееха в широко имение със езеро.. ето какво представляваше имението
снимка от вън:

Имението на семейство Белиум :) 1086128357

а зад това голямо имение се криеше красива гледка
ето снимка и от нея :

Имението на семейство Белиум :) 145346087

[color=green]Имението не беше много високо, но имаше много стай Razz

ето и снимки :
Лейси макар, да живееше от доста време тук, често се губеше из коридорите

Имението на семейство Белиум :) 463602048

Имението на семейство Белиум :) 1884158024

Сега няколко снимки на кухните :
Лейси и сестра и редовно се запиляват в някоя кухня Laughing

Имението на семейство Белиум :) 1081980178

Имението на семейство Белиум :) 320304301

Идва ред на хола и трапезариите Имението на семейство Белиум :) 63890

Снимки :

Имението на семейство Белиум :) 281745375

На ред са трапезариите :

Имението на семейство Белиум :) 1829341404

Такам ето и стаята ми Razz

:

Имението на семейство Белиум :) 591859318

Тази на сестра ми :

Имението на семейство Белиум :) 742215343

И на края на мама и на тати Razz

:

Имението на семейство Белиум :) 1451424098

Белиум имаха и място за отдих, за тренировки, фитнес зала, джакузита, градини с барбекю и какво ли още не. Те имаха котки, кучета, лебеди, сови и каквото се сетите още :д
П.П. - Мързи не да поствам, ще добавя когато не ме мързи Laughing

Децата бяха пристигнали и бяха пред вратите. Започнаха да оглеждат наоколо.
- Е харесва ли ви.. не е нещо особено. Wink

- каза Лейси.
- Но за купони си го бива. - засмя се Бела.

-Страхотно е!-изрази мнението си и Ник.-И се радвам,че родителите ти ги няма! Laughing

Ние с Бела живеем в една мрачна къща...навсякъде има прилепи...но на нея си й харесва,такава си е от малка-предпочита мрачни места...

-Прав е.-рече Бела.-Родът ни живее в имението от векове.Е,имаме история,която предпочитам да не разказвам,въпреки че мама ме кара да науча всичките ни предци наизуст.Разсърди ми се доста,когато веднъж заспах,докато тя говореше за бабата на правуйчо ми! Laughing

- Ако става на въпрос и аз бих си взела по - мрачно място..баща ми си пада по тях, но не искаше да ме плаши и взе нещо по уютно според него.. аз му казах че мен не плаши може би само гостите ми може да се изплашат. - децата се засмяха.
- Та и сестра ми замина с родителите ми.. каза че няма намерения да стой при "малчовци"... каква глупачка.. Laughing

Амм.. Ник ще ми помогнеш ли за багажа? - попита момичето.
- Ам вие останалите влезте и последвайте Маргарет моята прислужница. Баща ми реши че няма да се справя сама и и плати да остане тук. Спокойно няма да ни притеснява, само ще чисти след нас, вероятно - изкикоти се Лейси.
Вратите се отвориха и Маргарет каза:
- На сам деца.. - останалите я последваха.

Децата влезнаха в една голяма стая. Това беше стаята в която Лейси най - често прекарваше.
- Деца това е стаята за веселба.. така да се каже.. ако не сте уморени влезте.. от сам е бара, от другата страна е дансингът на там виждате една тераса а на там са канапетата и диванчетата. Виждате на масите вече има коктейли настанявайте се удобно ако желаете нещо само кажете. - Маргарет остави децата да се настанят и отиде на някъде.

-Да,разбира се!-отвърна момчето и взе куфара.-Никога не съм разбирал какво толкова носите вие,момичетата. scratch

Аз не напълних и един куфар с вещите си.Веднъж погледнах багажа,който носеше мама-уж всичко ви е крайно необходимо,а аз като взимам само най-важното,то ми се събира в джоба.

Лейси се засмя и каза:
- Добре готови са куфарите, хмм искаш ли да ти покажа нещо забавно.. - Лейси направи дяволита усмивка и зачака отговора на Ник. През това време Тут помогна на Симс да се качи в едната спалня и да си легне.

Бела влезе в къщата.Не беше виждала такова място преди.Откакто се помнеше,момичето живееше в огромното мрачно здание,приличащо повече на Азкабан,отколкото на дом.
-Великолепно е!-сподели тя с Лейси.-"Хогуортс" въобще няма да ми липсва.Ще си прекараме страхотно!
Бела внесе нещата си в най-близката стая и се огледа.Всичко обещаваше една страхотна ваканция.

-Да,какво?-той любопитно се огледа наоколо.

- Знаех си че ще искаш да видиш. - Момичето хвана момчето за рака и го отведе до стълбите. после те се изкачиха направиха няколко завоя и стигнаха до една стая. Тя се намираше на последният етаж. Децата влезнаха в една голяма зала където всичко беше мрачно по прозорците имаше паяци.
- Тук всичко е мрачно виждаш скелетите, черепите камината в която има дърва а няма огън и всички страховити работи. Обикновенно тук Маргарет не смее да влиза.. страх я е това беше нещо като офисът на баща ми. От одавна не е влизано тук.. Използвам тази стая да плаша приятелите си на Хелоуин. - засмя се отново девойката..
- Та харесва ли ти.. - погледна тя към Ник. Wink

Момчето хареса стаята, но трябваше да слязат при останалите.
- Е да се връщаме при другите, вероятно ни чакат.
Те слезнаха обратно и стигнаха в стаята където бяха почти всички. Изведнъж музиката озари всичко наоколо.. Някой седяха и пиеха шейкове, коктейли други вече започнаха да танцуват.
- Като гледам май на никой не му се танцува - засмя се момичето.
- Кой изка да се разходим зад имението..? Или в парка, в Мак Доналдс просто някъде- попита Лейси.

-Аз!-веднага предложи Бела.-Хайде да се разходим зад замъка.
Всички излязоха.Навън снегът проблясваше на сънцето.Бела си помисли:"Добре,че дойдохме тук".А на глас попита:
-Ти нали каза,че баща ти е направил нещо като игрище за куидич?

- Някой да е гладен ? - попита Лейси леко засмяно.
- А ето там би трябвало да е - посочи момичето и всички се запътиха към него.
- Ще летим ли ? - попита тя

-Хайде...това ми е любимото занимание! Имението на семейство Белиум :) 979482

Малко е студено,ама нищо...

Симон излезе от спалнята,където бе настанена.Беше в ужасно настроение.Явно слабостта бе изчезнала,но раздранзителността се бе усилила.Не й харесваше нищо тук-беше прекалено светло.Детето отиде при останалите като ги намери по музиката.Когато влезе в стаята всички я зяпнаха.
-Няма ми нищо!Не ме зяпайте така-скастри ги тя и другите отклониха погледи.Явно разбраха прекрасното й настроение.
-Та някой да иска да излезем навън?-попита отново Лейси с надеждата да разведри напрегнатата обстановка.
-Аз с удоволствие ще изляза от тук.-промърмори Симон,но всички я чуха.
-Не ти ли харесва?-попита жално Лейси
-Може ли нещо толкова светло?Това блестен на снега ми развлаи от всякъде почивката.
-Ох...Извинявай.Май беше по-добре да отидем във вас.
-Не.Ще свикна.-момичето осъзнаваше,че се държи ужасно-Хайде да излезем по-добре.Може да се разведря.-усмихна се леко изкуствено тя.

Децата погледнаха втренчено, наистина много приличаше на игрището в училище.
- Вижте каква прилика!! - извика Бела.
- Мхм и забелязвате ли всички надписи по него са свързани със Слидерин - кимна Лейси Wink

- Ако искате да яхваме метлите Laughing

и да поиграем малко, времето ще мине, ще стане време за вечеря. - предложи момичето и чакаше отговорите на другите.
После си помисли "Охх знаех си че някой ще поиска да е по - тъмно, пък и глупавият ми баща го направи прекалено светло.." - намуси се момичето на мислите си..

На децата им се спеше те си легнаха по стаите, само Лейси седеше на терасата и гледаше езерото. Всичко наоколо беше тихо, навън снегът се сипеше. Тя въздъхна и започна да си мисли "Тревожа се за Симс, какво и стана първо припадна, после избухливото и поведение.." "Дано се оправи".

На сутринта още беше тихо.. може би още всички спяха и както винаги Лейси беше при езерото и хранеше лебедите. Черни, бяли всякакви.. се спускаха към нея, тя им ронеше филийки хляб. Слънцето започваше да се показва. Лъчите му отново озариха всичко наоколо sunny

Симон се събуди и се протегна.Огледа се и откри,че не е в Хогуортс.Бързо асимилира,че са във ваканция и е в къщата на Лейси.Момичето си припомни вчерашното й настроение и се надяваше да не й се сърдят много.Облече се бързо в някакви обикновнеи дрешки и излезе бързо от спалнята си.Отиде в стаята на Лейси,но не я откри там."Къде ли може да е?"-запита се девойката и се сети за езерото.На път до там срещна прислужницата на приятелката си,която й предложи закуска.
-Не ме занимавай с глупости-отвърна й грубо слидеирнката-Къде е Лейси?
-При езерото-отговори жената
-Добре.
Симон се запъти натам с елегантната си походка.Там видя как Лейси храни лебедите с толкова внимание.Колко любвеобилна беше!Даркхаус отиде при приятелката си.
-Лейси-каза тя с лек страх в гласа.Не знаеше какво ще е държанието на Белиум към нея-Ъъъ...Извинявай за вчера.Надявам се да не ви развалих деня...Просто съм малко по-странна.-оправда се тя.

Лейси бавно се обърна към приятелката си, усмихна се и я прегърна.
- Не ти се сърдя Симс, не бих ти се разсърдила никога за нищо, ти ми стана като сестра, откакто станахме близки в Хогуортс и се радвам че си добре.
- Виж лебедите, милите същества, веднъж когато се съберат, никога после не се разделят.
- "От люлка, до гроб" - допълни Симс.
- Другите още ли спят ? Да отидем да закусим, какво ще кажеш?.. - предложи момичето Razz

-Да с удоволствие ще хапна нещо.Вчера нищо не съм слсожила в устата си и стомаха ми вече е празен като шушулка-засмя се Симс
Лейси също се усмихна и двете влязоха в къщата.Отидоха в кухнята,където прислужницата стоеше.
-Какво ще желаете?-запита тя Лейси
-Закуска за нас двете.
-Какво ще желаете да ядете?
-Аз нямам притенции-обяви Симон

- Охх направи нещо по - леко, все пак ще закусваме. - каза Лейси.
- Симс, как така да не пиеш кафе - засмя се момичето и двете седнаха да закусят, докато другите още хъркаха в леглата сладко сладко.