Масата на Слидерин

Приятно хапване,Слидерин..

След дълги обиколки най - накрая двете момичета остановиха коя е тяхната маса. Седнаха и започнаха да ядът, унасяйки се в приказки. Laughing

През повечето време говореше Лейси.На Симон й бе лесно да я слуша и да отговаря кратко.Разговорливостта от вчера бе изчезнала и сега не й се говореше много.Харесваше й компанията на това момиче.Когато усети,че мълчат изтърси първото нещо,което й хрумна,за да чува поне някакъв глас.
-Няма много хора.Сигурна ли си,че сме точни?
-Е,малко закъсняхме,но не сме изтървали храната както забелязваш.
-После какво ще правим?-попита Симон гледайки съдомничката си

- Предлагам ти да минем по коридора, на път към кухнята на духчетата, след като се запознаем с тях да излезнем на двора и да се запътим къ езерото.. и готово запълнихме си програмата Laughing

.
- Какво ще кажеш? - попита Лейс като се подпря на масата и започна да оглежда омагъосания таван.. Razz

-Съгласна-каза Симон докато си сипваше картофено пюре.Не бе разбрала колко е гладна.Това по принцип го схващаше,когато не можеше да спре да яде.Нахраниха се в мълчание.-Готова ли си?-попита Симон Лейси
Другото момиче кимна и двете се изправиха от масата.След това излязоха бързо от залата сякаш някой ги е подгонил.
-Хайде,ти води-предложи Симс и зачака Лейси да тръгне нанякъде

След като момичетата хукнаха извън стаята се затичаха към коридора който водеше до кухнята на духчетата. Те нямаха търпение да се запознаят с тях.
Razz

Беше време за вечеря..тогава Лейс седна на масата и зачака да дойде някого. Smile

Тя започна да хапва по - малко като в същото време четеше своята любима книга Razz

Слидеринката се замота малко заради местещите се стълби, докато не успя да стигне до залата. Тя влезна и всички се втренчиха в нея.. изгледа ги малко странно след което се запъти към масата на Слидерин. Наистина беше малко рано за вечеря, но не искъше и нея да пропусне. Тя седна и започна да се оглежда, надяваше се някоя съдомничка да се появи.. Razz

Момичето се прозя и за това си взе нещо от масата за ядене като в същото време четеше книга а в скута и беше котката, която скочи и подгони плъха на някого. Тогава слидеринката каза:
- Охх тази котка, ще ме побърка, винаги ли трябва да е толкова дива..?! - зададе си въпрос Лейси и отново се средоточи над книгата.. study

Симон се беше запътила към Общата стая.Цялата беше мокра.Цял ден бе летяла из целият двор.Времето не й пречеше.Една малка тренировка-мислеше си момичето.Когато подминаваше Голямата зала съзря Лейси на масата на Слидерин.За малко спря на едно място.Реши да отиде при нея.Когато влезе в залата събра доста погледи.Косата й беше мокра и спускаща се на кичури по гърба й,в едната си ръка държеше метла,а с другата махаше коса от лицето си.Слидеринката изгледна злобно всички,които я зяпаха и се обърна с усмивка към съдомничката си.Когато стигна до масата я поздрави.Беше в отлично настроение.
-Здрасти,Лейси,как си днес.
Момичето се настани до приятелката си и си сипа малко тиквен сок.

Леле Симс как си се измокрила...-подскочи Лейси и бързо свали едната си дреха и загърна Симс..
- Ами аз.. аз съм добре - допълни тя..
- Но се тревожа за теб - изгледа малко уплашено Лейс..
- Щом си с метлата, явно доста време си летяла.. - погледна Лейси, когато в нея скочи котката и.
- Ахх да това е Нанси междодругото, шантавата ми котка - измърмори отново момичето

Симс се усмихна на загрижеността.Наистина й беше добре и без допълнителната дреха,но не беше в настроение да спори,защото след това рискуваше една седмица да няма с кого да си говори.
-Сладка е-похвали слидеринката котката-Но всъщност предпочитам вълците.-тя се подсмихна на леко учудената физиономия на другото момиче-Много са сладки и послушни.Козината им е много пухкава и приятна.
Лейси продължаваше да гледа със зяпнала уста.
-Ако си видиш физиономията ще умреш от смях-засмя се първокурсничката,гледайки съдомничката си с огромна усмивка.От много време не е била в такова добро настроение.Какво правеше това летене!

- Ами зяпнах така, защото предполагам че имаш вълк а аз толкова исках, но родителите ми ги беше страх да вземат Laughing

- каза с усмивка Лейси и погали котката
- Да наистина са много пухкави с огромни остри зъпки - ухили се момичето Масата на Слидерин 307381

-Ахх, знаеш ли че аз се запознах Хагрид, приятен човек с него би била чудесна компания - допълни тя отново.
- Предложи ми чай и бисквитки, има и едно огромно леко закръглено лигаво куче което ми се нахвърли от радост - засмя се Лейси.
- Пък ходих и при езерото, вече ми става навик.. просто там се чувствам много приятно.. - въздъхна и се усмихна на съдомничката си Лейс и зачака нейният отговор..
- Утре ще правим някакво упражнение по Вълшебство и май няма да имаме свободни часове..- допълни отново тя, макар че от нея Симс неможеше да се изкаше Laughing

-Чудесно!-усмихна се Симс.Всъщност усмивката й изобщо не слизаше от лицето й-Някой път ще ни запознаеш с Хагриднали?
-Разбира се-отговори Лейс
-Супер!При езерото не съм ходила.Днес го зърнах от въздуха и беше впечатляващо,между другото.Между другото вече съм капитан на куидичният ни отбор-похвали се веднага момичето.Беше горда от себе си и днес се бе погрижила да изучи куидичното игрище.

- Браво, успя да стигнеш капитанското място..е и как беше куидичното игрище от въздуха..било е суперско със сигурност - кимна Лейс
- Аа мина ли над забранената гора..?- попита отново слидеринката с интерес
- Предполагам и там е било хубаво, но само дано това летене да не ти докара беля.. да те накажаш..всъщност много не ми се вярва но все пак..- измъмри момичето и започна да оглежда масата на учителите.. Razz

-Сигурно ще бъда рекордьорка да ме накажат толкова бързо-засмя се първокурсничката-Навсякъде бе прекрасно.Обиколила съм целият двор,опитах се и да изляза,но нещо ме отблъсна.Явно има доста магии.Както и да е-останах си в двора.Видях и няколко наши съкурника,но не ги познавах.Беше забавно,когато летях до прозорците.Май една доста странна ученичка-по-голяма от нас ме видя и ми замаха с пръст.Ккаов право има пък?!
Симс се огледа из залата.Нямаше много хора.За малко всичко затъна в мълчание.Двете с ехранеха и тогава Симс наруши тишината:
-Ти играла ли си куидич?А летяла ли си?

- Ами правила съм такъв опит, но тепърва ще летя сериозно..- усмихна се Лейс и продължи да говори..
- Ауу то е осъм часа, ето защо всички започнаха да се изнасят по добре да идем в общатата стая.. - доизказа се Лейси и изчака Симс да преглътне залъка си и да стават.
- Аз едва ли ще спя тази нощ, пък ти възможно е да сънуваш още едно прелитане с метлата Laughing

- засмя се момичето и се изправи.

Лейс се оказа права.Симон не бе усетила кога всички бяха изчезнали от залата.Те двете бяха единствени освен някаква влюбена двойка от Хафълпаф.Двете направиха повръщаши физиономии и излязоха от залата със смях.Насочиха се надолу по стъпалата към общата стая.Бързо стигнаха там.Поне не бяха прескочили вечерният час,въпркеи че май много не ги интересуваше.По пътя чуха някакви крясъци.
-Пийвс-отсъдиха двете и влязоха през вратата.

Симон влезе в Голямата зала.Вървеше бавно закачулена с гуглата си.Не се знаеше какво я е прихванало,но често това се случваше.Доста ученици я изгледаха-не можеха да я разпознаят.Детето седна на масата на Слидерин и си намаза една филийка.Започна да яде бавно.Тогава в залата влязоха хиляди сови,но тя не вдигна глава.Ядеше си най-спокойно,когато на масата до нея видя совата на баща си.Бързо взе плика и даде малко хляб на животинчето.Съдържанието не я трогна изобщо-щял да змаине за известно време в Америка,нямало начин след това да се свърже с нея и тем подобни глупости,които нямаше как да я зарадват.Момичето остави плика и продължи да яде закуската си.

Лейси реши да дойде по - рано, видя че не е единствената в Голямата зала. Вратите изскърцаха и се отвориха, в този момент тя влезе. Останалите ученици който ядяха за миг се секнаха и започнаха да я гледат с втренчен поглед. Лейси въздъхна, поклати глава, направи физиономия и се запъти към масата на Слидерин.
Останалите продъжиха да се хранят, но тя сякаш изгуби апетит, храната остана недокосната. Някой се хранеха нормално, други мляскаха сякаш са прасета, затова тя направи отново странна физиономия и каза:
- Хмм да, някои си продължават с навиците..
Тя не видя кога Хагрид влезе единсвено чу:
- Здравей Лейси, няма ли никого от твоя дом..?- промълви великана като се оглеждаше..
- Изглежда няма Хагрид, та теб какво те води на сам толкоз рано? - усмихна се тя, като си взе малко от бонбоните на масата.
- Реших да дойда по - рано..имаме доста да приказваме с учителите. - каза той, като се настани до Лейси, за да и прави компания, макар че трябваше да е на
Височайшата маса.
- Ахаам...- прошепна момичето, сякаш думите и се изчерпаха. В този момент котката и се появи, а големанкото я грабна и започна да я гали.
- А да, това е Нанси междодругото..моята щура, побъркана котка.. - засмя се тя в един тон с Хагрид..
- Е не изглежда толкова пакостлива.. - каза съмнително той..
- Хааа да, почакай малко и ще видиш..тя е цяло турнадо.. - захили се Слидеринката. Изведнъж котка скочи от ръцете на великана, като се приземи право на масата.
- Ето, започва се.. - усмихна се Лейс и започна да яде..
- Ммможе би си права, няма страшно сега ще хвана черната калпазанка - засмя се Хагрид и тръгна подир котката..
- Успехх в хващането Very Happy

- промълви момичето и продължи да се храни..

Вратите се отвориха и влезе едно момиче. Това беше Лейси малко се беше успала, но все още имаше време да закуси. Тя се настани на масата огледа се и започна да се храни. Видя че е имало Слидеринци преди нея които са се хранили, но сега беше празно. Тя се намуси и започна да яде.. чуваше се смеене от другите маси а след малко вратите отново се отвориха и влезнаха и други първокурсници тичайки. Много скоро идваше Коледа. Лейс искаше да види как изглежда Хогуортс целият в сняг и да посети Хогсмийд.. santa

. Огледа се във Височайшата маса и там почти нямаше учители.

Сигурна съм че ще се справиш като капитан на отбора.. Та ти си най - добрия играч на Слидерин. - усмихна се момичето застанало при вратите.
- Хайде да сядаме на масата.. че съм гладна Laughing

, само дано не се появи и котката ми че сякаш е миналото тoрнадо. Симс се засмя и каза :
- Хайде сядай, нали си гладна уж.
- Да гладна съм като вълк Razz

-усмихна се съдомничката и и седна.

Двете седнаха и Лейси започна да яде като вълк."Е,не ме е излъгала"-помисли си Симон и бавно си сипа кафе.Въпреки че беше едва на 11 години,не можеше да прекара деня без да пие поне една чаша и то сутринта.
-Мислех си нещо...-започна Симс
Лейси още с пълна уста само я погледна подканващо да продължи.
-Нали ще имаме зимна ваканция.Та се чудех ти дали ще се прибираш във вас?
-Мхм-само промърмори момичето
-Ами искаш ли да ми поготуваш малко?Вече писах на баща ми...Той се съгласи.Няма да ни притеснява мисля и ще е веслео да сме двете.-усмихна се с надежда слидеринката

- Ами и аз щях да ти предложа същото след като сега наще трябва спешно да заминат някъде си дрън дрън.. Laughing

Та защо да не изкараме една весела ваканция заедно. Razz

- усмихаха се и 2те момичета. Симс оглеждаше чашата от кафето си.
- Ей Симс ти да не гледаш на чаши, може би учиш Пророкуване? - учуди се Лейси, и тя взе една чаша.
- Хмм не виждам нищо по моята. Laughing

Симс влетя в Голямата зала доста бързо и стигна до масата на Слидерин.Това вече беше странно-нямаше никого освен някой и друг ученик от по-големите,които не общуваха особено със "зайците".Момичето седна на едно от местата като си наля чаша кафе и я изпи на две глътки.След това изяде една препечена филийка възможно най-бързо като се въздържа да я намаже с нещо.След като прие малко храна в корема си,тръгна бързо към игрището като взе метлата си.

» Масата на Рейвънклоу
» Масата на Грифиндор
» Масата на Хафълпаф
» Купето на Слидерин
» Точките на Слидерин