Kъсно вечерта Симон стоеше в стаята си и си приготвяше багажа.Сега разбра колко много ще й липсва дома й и баща й.Беше свикнала да е покрай него и той да я обучава.Не беше свикнала с деца на нейната възраст и възрастни,които не я познават да я обучават.На вратата се почука.
-Може ли да вляза?-чу се грубият глас на баща й.Отскоро той беше станал леко отчужден,но и доста по-възпитан.Преди си влизаше направо,а сега винаги искаше разрешение.Симон не можеше да разбере това.
-Да,разбира се.
Робърт Даркхаус влезе с елегантната си походка.Дългата му черна мантия подчертаваше бледото му лице и височината.
-Още ли не спиш?
-Не мога да заспа-отговори бегло момичето-Татко...не може ли ти да ме обучиш.Ти знаеш нещата много по-добре.
-Обясних ти вече Симс.Не искам да те отделям от връстниците ти.
-Но аз искам да съм като теб.
-И аз ходех на училище.
-Но...
-Не,госпожице Даркхаус,вие ще заминете и само не ми плачете.
-Аз не плача-каза студено първокурсничката.
-Знам...и не разбирам как става тази работа.
-Е,аз не мога да ти обясня.Та...какво ви води към това крило на замъка?
-Искам да ти дам нещо.Нещо,чрез което да си спомняш за мен,защото колкото и да не ти се вярва след известно време няма да ти се връща тук.Няма смисъл да отричаш,защото баща ти знае бъдещето.
-Колко жалко...-отвърна девойчето.
Мъжът бръкна в джоба си и извади дълъг медальон.Беше във формата на кръг.Симс разпозна луната.Това не можеше да сгреши.
-Отвори капачето.
Момичето пое предмета и го отвори.Имаше я като бебе и него с майка й.Бяха толкова величествени!
-Красиво е.
-Ами...аз ще те оставям.Бих се радвал да е винаги с теб.
-Ще бъде-потвърди момичето и почувства силната връзка между двамата-баща и дъщеря.-Благодаря ти...татко.
-Лека нощ...лягай си вече.
-Детето кимна и си сложи медальона.Продължи с багажа си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
На сутринта беше събудена не много рано от баща си.
-Симон,мислех,че ще станеш навреме-укори я той.-Сега трябва да бързаме.
-Не се притеснявайте,Даркхаус-върна си тя обичайното говорене.Никога не го наричаше "татко".-Пък и да закъснеем...
-Не си го и помисляйте,млада госпожице.До 5 минути да сте готова.
-Няма да стане.Трябва ми половин час.
-Тогава ще отидем с магипортиране.
-Ами че вие пеш ли мислехте?!-очуди се малката
Мъжът кимна.
-Невъзможен сте.
Робърт Даркхаус излезе от стаята.Симс стана и си облече къси панталонки и потник.Отгоре си сложи суичър,че да не й е студено.Среса си невъзможната коса и се пооправи малко.Оправи си леглото и излезе от стаята с двата си тежки куфара.Заслиза по стъпалата.
-Бърза си.Само 15 минути.
-Задобрявам.-каза със спокоен глас момичето.Друга черта от характера й беше,че не се смее както и да е.-Тръгваме ли или сега трябва да поплачем-попита тя като изпозлва сарказма си.
-О,не,не!Това ще стане на гарата.
Момичето кимна и излезе първа като взе куфарите със себе си.Оправяше се сама както винаги.Даркхаус не се опита да ги вземе,защото той я беше обучил така.Той нямаше да е вечно до нея и да й върши работите.
-Ще се магипортираме от северната част на гората.
Симс само кимна.Докато вървяха през гората тя си каза "Довиждане.До скоро" с нейните приятели-вълците.
Съпътниците стигнаха мястото.
-Е...по-добре се хвани за всеки случай за мен.Не може да рискуваме да те търся из цялата страна.
Момичето извъртя очи ядосана,но се хвана за баща си.Двамата се завъртяха и се озоваха на перона.
Заглавие: Домът на Даркхаус 
Вто Ное 18, 2008 10:52 pm
