Домът на семейство Берг-Каулиц

Това е домът на семейство Берг-Каулиц
Тук Шпроте бе прекарала детството си,играейки си с брат си Бил,бе тичала по зелените поляни около замъка и се бе гордяла с величието и простора му.
И въпреки,че замъка беше на повече от 100 години, но бе нареден в западноевропейски стил.Беше сгушен между планините.

Това е всекидневната

Домът на семейство Берг-Каулиц Living_room

Домът на семейство Берг-Каулиц Living_room

Това - трапезарията

Домът на семейство Берг-Каулиц 400-state-dining-room

Това е любимото ми място - кухнята
Тук мога да си поговоря с домашните духчета

Домът на семейство Берг-Каулиц 120705695766335

Това тук е холът

Домът на семейство Берг-Каулиц Molly1

А сега по стълбите към втория етаж

Домът на семейство Берг-Каулиц Willis_entry_e

Стаята на Луциус и Хелена Берг-Каулиц

Домът на семейство Берг-Каулиц Bedrooms-101

Моята стая

Домът на семейство Берг-Каулиц Bed%20kare

Стаята на брат ми - Бил

Домът на семейство Берг-Каулиц Bi2808016

Стаите за гости са няколко :

Домът на семейство Берг-Каулиц 4

Домът на семейство Берг-Каулиц Bi2808017

Домът на семейство Берг-Каулиц Muebles%20038

Шпроте крачеше само с големия си куфар,забила поглед в земята.
Изведнъж забеляза майка си и баща си,които я чакаха на входната врата
Тя изпусна куфара и се затича към родителите си
-Мамо,татко - тя ги прегърна някак вяло и попита - Къде е Бил?
-На работа ,миличка - отговори майка й
Момичето се разстрой.Прекрачи прага мълчаливо и седна на един стол във всекидневната.Толкова се нацупи,съжали,че не е останала в "Хогуортс", а и сигурно нямаше да успее да види Бил,нали утре заминаваше при Нейт.По бузите й се застичаха сълзи.
-Недей да плачеш миличка,успокояваше я майка й - Той скоро трябва да се прибере.
Но момичето и дума не искаше да чуе.
Качи се по стълбите и влезе в стаята си.Просна се на леглото като се молеше по-бързо да дойде утре
Но някой отвори вратата
-Махай се!Не искам да виждам никой! - каза момичето
-Добре!Ще дойда после - отговори познатия дрезгав глас на брат й
-БИИИЛ! - тя се хвърли на врата му - Толкова ми липсваше...
-И ти на мен,мъничка.Как прекара в "Хогуортс"
-Много добре
-Чудесно,нямам търпения да ми разкажеш!
-Жалко,че това е единствения ни ден заедно
-Защо? - очуди се брат й - Много малка ваканция
-Не,не - засмя се тя - Утре отивам на гости на приятеля ми - за момент се замечта и само тялом беше там

Колата спря пред портите на имението на семейство Берг-Каулиц. Нейтън слезе от колата и позвъня на звънеца. Вратата се отвори и пред него застана красива и стройна жена.
-Ъм...здравейте...аз съм Нейтън Скот...търся Шпроте... -усмихна се момчето.
-Здравей, миличък...аз съм майка и. Тя днес цял ден ви очаква. -усмихна се тя и на останалите, които дойдоха. Жената ги подкани да влязат вътре. Имението им беше много голямо и красиво.
-Луциус, ела тука! -извика жената и при тях дойде един мъж. -Това е приятелят на Шпроте.
-Здравейте. Аз съм Нейтън Скот, приятно ми е! -каза Нейт и подаде ръката си. -Това са баща ми и сестра ми. Лукас и Джесика.
От горе се чу затваряне на врата и по стълбите слезе Шпроте.
-Здравей, Нейт! -извика тя и го прегърна силно, след което го целуна.
-Здрасти! Не издържах без теб, толкова време.
-Аз също. Здравей Джес -усмихна се момичето на другото момиче и я прегърна.
-Шпроте, това е баща ми... -усмихна се Нейтън
-Е, ще останете ли за обяд? -попита Хелена
-Ами...добре, нямам нищо против. -каза Лукас...

След обяда Шпроте се сбогува със семейството си и заедно с Нейт,Джес и господин Скот се качиха в колата готови да отпътуват към имението на семейство Скот.
-Е,как прекарахте?Бяхме разделени само един ден,а имам чувството,че не съм ви виждала цяла година - каза Шпроте и не преставаше да им се радва.
-Как прекараха ли? - попита Лукас - Постоянно повтаряха Фреди...Шпроте,но поне ще ви запомня имената - подсмихна се господин Скот
Шпроте реши,че е много приятен човек
Тя нямаше търпение да се запознае и с госпожа Скот