Купето на Грифиндор

Грифиндорци,вашето купее!

Рейчъл, Рейвън, Едуард и Ерик се замъкнаха в купето.
- Тук е великолепно - ухили се щастливо Рей.
- Да, най-накрая сме тук.. Я, татко ни маха - заръкомаха Рейч, впила поглед в баща си.
Четиримата качиха багажа си на рафтовете и седнаха на седалките.
- Къде ми е книгата? - заоглежда се чернокосата.
- Няма да четеш - сряза я Едуард.
- Йеп, йеп. Ти ли ще ми кажеш, бе? Пък и я търся, за да фрасна с нея.
- Момчета, моля ви се - ухили се Рейчъл. - Без повече бой.. За днес - впи студен поглед в момчето.
- Да, не е добра идея да ни изключат заради противообществено поведение преди дори да сме стигнали до замъка - смигна Максуел.
- Като говорим за това.. Къде ли са Джес и Клер? - подаде главата си навън от купето Потър, настъпвайки Ерик.
- Ох.. - изохка момчето и се хвана за пръстите.
- Извинявай.. - седна на мястото си тъмнокосата.
- РЕЙВЪН МАКСУЕЕЛ!! - чу се вик от другата страна на стъклото.
- РИЧАРД ТОЗИЪЪР!! - кресна щастливо Рей се нахвърли да прегръща най-добрия си приятел.
- Ще наминавам отвреме навреме - смигна момчето, намести очилата си и излезе. - В съседното купе сме..
- Хубаво де - махна му Максуел и си седна на мястото.
- Ричи пак си е набол косата - ухили се Рейчъл.
В същото време на вратата се почука и от другата страна на стъклото застана симпатично русо момиче..

Кия отвори врата и се усмихна след което попита:
-Здравейте има ли места.
-Да заповядай-отвърна Рейчъл.
Кия сложи куфарите си и седна до едно от момичетата.
-Е аз съм Кияра Дърнс .А вие сте?
-Аз съм Едуард ,а това е Ерик.-отговори едно симпатично момче.
-Аз съм Рейчъл .Това е Рейвън.-каза едното момиче.
-Ей ти не си ли Рейчъл Потър -замислено каза Кия.
-Да аз съм.-отвърна момичето.
-Еми съседи сме аз се нанесох в отсрещното имение срещу вас.
-Ооо значи ти си момичето което се нанесе в това имение.
-Да аз съм.
В този момент в купето влезе едно момче това беше Даниел брата на Кияра.
-Хей Кия знаеш ли колко те търсих.-промърмори Дани.
-Е й знаеш ли колко пък ми пука-кресна Кияра.
-Я не ми викай ако майка ни разбери нали знаеш какви ще са последствията за това ,че не ме слушаш.
-Да да имам си детегледачка посмей да и кажеш-каза г-ца Дърнс.
Другите стояха отстрани и ги гледаха като се карат.
Явно на Рейвън и писна и извика и на двамата да спът да си крещят.
Кия и Дани се поуспокоиха и Даниел се представи:
-Здравейте аз съм Даниел Дърнс не се очудвайте аз се карам постоянно с Кияра.А вие сте ?
-Това са Едуард ,Ерик ,Рейчъл и Рейвън.-промърмори Кияра взе книгата си и зачете.

- Явно не само ние имаме проблеми в общуването - обади се весело Рей.
- Я да млъкваш - измърмори Едуард.
- Кой го казва - подкачи го Рейчъл. - Този, който не спря да дрънка в колата..
- Рейч е права, пич.. Наду ни главите - обади се Ерик.
- Не е вярно!.. - опита да се защити Едуард.
- Вярно е, и ако не искаш да отнесеш удар по главата си затваряй устата - изръмжа Максуел.
- Момчета.. Не отново - завъртя очи Потър с явно усилие.
- Признай си, че искаш да им извадиш червата през носа - весело се изправи чернокосата.
- Е да, ама не и в присъствието на чужди хора..
- Не сме толкова чужди.. Все по-често ще се виждаме - отбеляза Даниъл.
- Е, да.. Виждаш ли огромната червенина на лицето на Ерик? - попита Максуел.
Дърнс кимна.
- Аз му я причиних - гордо-гордо оповести момичето.
- Синините около китките 'и са от мен - добави Уитни.
- Все тая.. Няма да се бием сега, Рей. - ухили се Рейчъл. - В училище може.. Ама съвсем малко.. И не толкова зле колкото сега. Момчетата сигурно искат реванш.. След като снощи.. Тоест днес ги сритахме.
- Не сте ни сритали! - възмутено се изправи и Едуард. - Само ви позволихме да ни ударите няколко пъти повече..
- На кого е книгата? - попита Кияра, чийто поглед бе попаднал върху четивото на Рей.
- Моя - отвърна момичето. - Обожавам книгите..

- Аз също-усмихна се Кияра
- Значи ставаме три - ухили се Потър
- И три ще си останете -каза Едуард и трите момчета се засмяха...
- Вас кой ви пита - добави Рей - Кухоглави хлебарки
- Аххх ти..-измрънка Ерик - Още бой ли искаш...
- Не знам какво сте им направили но определено не ви обичат - засмя се Дърнс...
- Кой го казва.....Та ти досега вика на Даниел...
Момичетата се засмяха....
- Момичета !-отбеляза Дан
- Я млъквай - казаха дамите в един глас...
- Е Кияра разкажи нещо повече за себе си - каза Потър и погледна момичето..

-Еми вече знаете името ми това е по големия ми брат с който едва не се избиваме както видяхте преди малко.Мразя някои да ме командори правя това което аз си реша не слушам чуждото мнение не мълча на никой.Обичам куйдича,танците и обожавам да плувам зима ,лято когато ми скимне.Еми общо взето това е за мен.
-Аз в първия момент те помислих за наква зубарка-отговори Ерик.И трите момчета се засмяха в един глас.
-Я си мери думите момченце-отвърна Кия.
-И защо да ти прави кефа ли Дърнс-отвърна Едуард.
-Престанете веднага -извика Потър
-Хах разбрах ,защо сте ги напердашили -каза Кия и се засмя.

Бела почука и отвори вратата на купето.
-Ъъъъ... предполагам това е купето на Грифиндорци,има ли места?
-Да,влизай. - ухили се едно от момичетата в купето.
Бела леко се усмихна и влезе спъвайки се.Остави куфара си на рафта и
седна на свободното място до едно симпатично момче,като моментално
извърна глава и се загледа в прозореца.
-А ти си ? - попита дружелюбно момечто срещу нея.
-Оу,ъм Изабела Соун...аа приятно ми е. - каза Бела на засечки.
-Аз съм Рейвън. - усмихна се момичето отсреща,беше с гарваново черна
коса и прекрасни виолетови очи. - Това са Едуард ,Ерик ,Рейчъл,Кияра и
Даниел... (извинете ако съм пропуснала xD)
Бела им се усмихна,а те отвърнаха със същото.

- Изабела? Предпочиташ да ти викаме.. - започна Рей дъвчейки нещо.
- Бела - усмихна се новодошлата. Двете с Масксуел имаха почти еднакво бледи кожи..
- Йеп, йеп^^ Така ще те наричаме.. Ъм.. Ние сме Рей, Рейч, Рик, Еди..
- МРАЗЯ - ДА - МИ - ВИКАШ - ЕДИИ!! - кресна срещу нея Едуард.
- Бля-бля - извъртя очи Рейчъл. - Ако те дразнят ги ступвай.. Не е трудно. - обърна се към Бела.
- Именно.. Снощи ги размазахме като мухи - самодоволно кимна Рей.
- Не е вярно! - защитиха се двамата едновременно.
- Вярно е, и още как - разкиска се Рейчъл. - Целите са посинени..
- Е Белс, разкажи нещо за себе си.. Така и така сме си отворили приказката - ухили се Максуел.

-Добре.Амиии - подхвана тя. -Наистина не обичам да ме наричат
Изабела,само Бела е достатъчно.Мъгълокръвна съм,да ме извините за
невежеството в някои неща,но се поинтересувах малко и попрегледах
учебниците,харесва ми защитата срещу черните изкуства и ии... и всичко
всъщност,това са все нови неща за мен...Някой може ли да ми каже какво
е куидича?Знам,че е вид магически спорт...
-Аз! - каза мигновенно Едуард.
-Оооо да Еди е маняк - каза Рей и извъртя очи.
-МЛЪКВАЙ!!!
- кресна той,след което започна да разказва -Куидича не е просто
спорт!Куидича е живот! Трябва да си много умел и да можеш да летиш
добре...
-Да какво?
-Да летиш,с метла - обади се Кияра.
-Да.Играе
се на игрище с по три голови стълба на всеки край. Всеки от стълбовете
завършва с обръч. Играят два отбора с по седем играча, които
летят с метли. За игра се използват четери топки. - Коуфъл, 2 блъджъра и и златният снич който трябва да се улови от търсача...
-Да,схванах горе-долу... ще прочета в учебниците. - каза Бела.
-Аз мога да ти разкажа още много...
-Не няма нужда,или някой друг път - усмихна му се тя. -Сега е ваш ред да кажете по нещо за себе си..

- Ъм..Аз съм Рейчъл Потър както вече разбра...Живея в Англия...Обожавам куидича и книгите...
- С Рейчи се познаваме от цяла веченост.-започна Максуел-Като малки биехме момчетата и така се запознахме xD Аз също обичам книгите и куидича...А това са Еди...
- Ако още веднъж ме наречеш Еди ще съжеляваш
-Да..да..даа...Така си и мислех...
- ние сме семейни приятели на Максуле и Потър.И особено много се тачим взаимно...-каза Ерик и се засмя..
- Аз съм Кияра Дърнс.А това е брат ми Даниел..Както тях двете и аз обичам куидича и книгите и обожавам да се дразня с Дан...
- Никой не те е питал за това-каза момчето-Ау-извика то след като сестра му го сръчка в корема
- И така като гледам много се обичате...-засмя се Бела
- Да...осебено Едуард и Рейчъл-каза Дърнс
- Като гледам ти и брат ти също толкова много се тачите-отвърна 'и Ед
- А освен това Ерик и Максуел също умират един за друг
Всички се засмяха и точно в този момент в купето влязоха още две момичета....
- Ааааааа -извикаха радостно Рейчъл и Речън....-Дежс...Клер
Потър и Максуел се метнаха на вратовете на момичетата който също ги прегърнаха...

След като момичетата спряха с прегръдките ,Джес каза:
-Иееейй колко много сме в едно купе...ии ъъъ май има някои,които за първи път виждам.
-Дам,това са нашите приятели Ед и Рик...приятели не бих казала де - каза Рейч и се усмихна мазно на Максуел.
-Е приятно ми е.Казвам се Джесика - каза мило Джес и се здрависа с двете момчета.
-А аз съм Клер - каза на свой ред и другото новодошло момиче и също се здрависа с тях.
-Ъъъ...май още едно момиче не познаваме - обади се Клер.
-Упссс да,това е Бела. - побърза да се намеси Рейч.
-Ейй забравихте да представите и Кияра много моля....селяни - изкиска си Максуел.
-Иии Даниел - включи се и Ед.
-Е ние вече се представихме,приятно ни е на всички - ухили се Джес и се здрависа с всички.Същото направи и Клер.
- Стига с учтивостите xD ,сега разкажете нещо за себе си сладуриии - добави Джес и се обърна към всички .....

-Аз съм Кияра приятелите ме наричат Кия или Кийс .Мразя надути лигли обичам да правя това което искам ,обичам и куидича.Общо взето това е за мен
.-Ей ,ей пропусна ,че си зубър-каза Ерик.
-Я да млъкваш недорасъл идиот такъв-отвърна Кия.-Е Клеър кажи й ти нещо за себе си .
-Кия остави го не виждаш ли ,че се опитва да те дразни .-и прошепна Рейч.
-Добре добре хайде по-спокойно.
След което Кия взе книгата си и се зачете ,защото и беше скучно.

Момичето придоби замислен вид и заразказва:
- Не познавам истинските си родители.. Оставили ме в една диамантена пещера в Източно-африканската планинска земя, между езерата Виктория и Танганика. Там ме намерили сегашните ми родители. Имам по-големи брат и сестра.. Това е горе-долу.
- Добре, моой ред е xDD - наточи се Рей. Казвам се Рейвън Максуел, обаче предпочитам да ми викат Рей. Родителите ми никога не са живели заедно.. А аз се помещавам в къща само с майка си. Единствено дете съм, въпреки, че нямам представа колко чевета от сегашния си брак има Крис.. Обожаавам да рисувам, да слушам музика и да карам скейт.. Ии мога да свиря на.. - гласът на момичето заглъхна и Максуел се обърна към Ед и Ерик, които също заразказваха надълго и нашироко за себе си.
- Да да, все таая - прозя се Рейч и се обърна към останалите - Какво да правим? Някакви идеи?..

Кияра надигна глава от кингата която четеше.
-Да играем на истината или риска? предложи тя с дяволита усмивка.
-Добре,всички ли са съласни? - каза ентусиазирано Ерик.
-Дааа ... - чу се хор.
-Добре. - каза Кияра. -Как ще се въртим?
-Ех... така първа си ти Кияра след това Джес,АЗ,Ерик,Клериан,Рейвън,Бела,Даниел, и Едуард. - каза Рейчъл.
-Защо пък аз последен? - сопна се Едуард xD
-Добре!Ти си ПРЪВ! - крясна Рейч.
-Добре. - самодоволно каза той.
-Така Кияра... истината или риска?
-Истината.
-Еее.. добре.Според теб аз красив ли съм?
-Пхахахахахахахаха... - Рей. - Обича да задава този въпрос.
-Ти не се меши,е Кияра?
-Ами... ех.. добре,да...
-Ха!Следавщия... -самодоволно каза Едуард. - Джес.Истината или Риска?
-Е,нека да е риска....
-Оууу добре... - Едуард потърка ръце.
1 минута мълчание.
-Много си бърз! -изсмя му се Ерик.
-Измислих го - усмихна се дяволито Ед... -Такааа...

- Джесика от теб искам да целунеш Даниел ?-довърши Едуард и погледна злорадо
- Какво?-о.О ококори се Джес
- Да....-натърти Дигъри и всички се засмяха
- Не искам.....Няма...
- Това е игра....-промърмори Ерик
- Такива са правилита-допълни Кияра
- Много помагаш-отблегодари се Даниел
- Хайде де....-извика ентусиазирано Рейчъл
- Още дума и ще те убия...-закани се Грейнджър
- Реши че ще играеш...Тогава ще спазваш правилата-каза повторно Ед
- АБе ти не ;и се стряскай така -каза Рейвън
- Хей Хей Хей--извика Бела...- Не я насилвайте..ако иска...
- 0о0о0о0о0о Бела не помагаш - засмя се Клер
- Е не че не искам да видя целувката ама...-засмя се лукаво Бела...
- Хайде..какво толкова?-попита Ерик
- Да това е само игра - допълни Кияра...
- Хайде...Джес престраши се....-изкикоти се Максуел
- Да хайде Джесика-подтикна я и Уитни
- Не тормозете момичето бе-закани се Даниел
- Ти нямаш право на глас -добави Бела
- Хайде Джес....-смигна и Потър-ЦЕлувка
- Целувка
- Целувка
- Целувка
Започнаха да скандират всички...Джесика погледна засрамено и ...

-Тихо деее! - заохка Джес.
-Айдее браточедке,знаем те,не се срамувай от нас! - провикна се и Рейч
-Целувка!Целувка!Целувка! - продължаваха да викат другите.
-Хайде де Грейнджър,няма да те ухапя! - усмихна се мило Даниел.
-Ааа аз от къде да бъда сигурна,а? - попита Джес с лека усмивчица на устата.
-Абееееееее стига сте си говорили,искаме целувка не оправдания! - намеси се кискайки се Максуел.
-Да,хайде,не се срамувайте! - добави и Ед,който вече от смях се беше свил на кълбо и не спираше да се кикоти,за огромна досаа на Грейнджър.
-Добре де,добре!Разбрах,че няма да ме оставите... -каза Джесика и погледна плахо Дани.
Той и се усмихна мило и това всякаш я предразположи.
-Е дабре да действаме - ухили се момичето,доближи се до Даниел и леко го целуна по устните,всякаш забрави за всички около тях.
На мига избухнаха радостни хилежи.
-Е хехехе много смешно няма що! - рече Дани и целуна Джес по бузата
-Ауу ауу това май вече не е само игра ми се струва,а? - каза Клер усмихвайки се мазничко на двамата,които туко-що се бяха целунали.
-Айдее моля ви се без коментари! - защити се Грейнджър - сега,кой е наред?.....

Точно в този момент на врата се почука и вътре влезе едно момче.Което беше доста симпатично.
-Има ли места тук или да търся друго купе.-попита той.
-Ами мисля че ще има едно място до мен-каза Кия и се засмя.
-Лол ,лол Кия -каза Ерик.
-Какво бе тъпчо.-отвърна тя.
Момчето влезе и остави багажа си.Той седна и се усмихна .
-Е ти кой си-попита Рейчъл.
-Аз съм Тейлър Джоънс викат ми Ти Джей.А вие сте?
-Аз съм Кияра,това са Даниел,Едуард,Ерик,Бела,Клеар,Джес и Рейчъл и Рейвън.Приятно мие .
ІХа и на мен-каза момчето.
-Е мисля ,че е време да обличаме мантийте си ,защото наближаваме-каза Рейчъл.
-Да права си -отвърна Рей.

Тогава вратата на купето се плъзна и вътре влезе момиче с дълга, къдрва, кафява коса, кафяви очи и властен поглед, но за сметка на това усмихнато.Клер я попита:
-Как се казваш?
-Хърмаяни Грейнджър. - отвърна момичето и попита: - Има ли място тук?
-Да има. - отговориха в хор другите.
-Хърмаяни постави куфара си на багажника, бръкна в него, извади една книга, седна и се зачете.Другите я загледаха мълчаливо.Тя обаче не обърна внимание.След няколко часа обаче Хърмаяни и всички останали бяха облечени в Хогуортските си одежди и чакаха влака да спре.

Не след дълго влака спрая и всички наизлизаха на прозорците...Рейчъл,Максуел,Дигъри,Уитни и др. вече бяха облякли мантите си и излязоха на коридора,готови за слизане....

От името на krischeto_radcliffe