Стаята на Нейтън

Заглавие: Стаята на Нейтън Вто Дек 02, 2008 4:42 pm

Когато Нейт минаваше по коридора, му се стори, че чува шум от някъде. Момчето не виждаше никъде врата, постепенно той започна да се приближава до една стена. Изведнъж пред него се показа голяма врата. Нейтън я отвори и влезе в огромната стая, която се разкриваше пред очите му. Вътре имаше голямо канапе, масичка, библиотека, няколко стола...Нейтън разбра, че това е неговата нужна стая, никой не можеше да я види, освен него, освен ако не кажеше на някой за нея....

След като Нейтън и Шпроте, се навечеряха в голямата зала, решиха да се помотаят малко из коридорите на училището.
-Къде отиваме, Нейт? -попита с усмивка на лицето първокурсничката.
Преди Нейтън да и отговори, на стената пред тях се появи голяма врата, която се отвори бавно, и се разкри, огромна красива стая.
-Тук отивахме...-каза Нейтън и се усмихна.
-А какво е това?
-Това е моята нужна стая. Тук идвам когато имам нужда да остана сам.
-А защо ме доведе тук? -все още недоумяваше Шпроте
-Може да я показвам на приятели. Могат да я видят само тези, на които съм я показал, можеш да идваш тук, когато си поискаш, и ако не можеш да ме намериш никъде, знай, че съм тук...

Нейт и Шпроте се настаниха удобно на канапето до камината,където завързаха приятен разговор.
-Кой е любимият ти предмет? - попита Шпроте

-Всички предмети много ми харесват. -усмихна се Нейтън.
-Ти играеш ли в отбора по куидич? -попита го Шпроте
-Ами да....-усмихна и се Нейт
-А каква длъжност?
-Капитан и Бияч...
-Уоу...капитан...
-Мхм, а ти?
-Какво аз?
-В отбора ли си?
-Ммм да...Гончия съм...

Деветимата бягаха по коридорите, защото Филч и Норис бяха по петите им...Изведнъж учениците стигнаха до един коридор, в който беше пълен мрак.
-Изведнъж пред тях изникна една врата, която се отвори те връхлетяха в стаята която се разкри пред тях...

- Уаауууу-въздъхна Рей-Тук е много готино-засмя се момичето...
- Пффф измъкнахме се...-отдъхна си Рейчъл
- Да успяхме - каза Едуард и замалко да прегърне Потър о.О
- Незнам какво щях да правя,ако ни бяха хванали-завайка се Джес
- Да,но не успха-каза Джеймс и я целуна по челото...
- И сега...Какво?-попита Дийн
- Ще стоим тук,докато Филч не се разкара...-каза Нейтън
- А ще разберем ли кога се е разкаразл-каза Ерик...
- Не може да стоим тук до сутринта-допълни Бела..
- ЗАщо не взех мнатата невидимка...
- Ами казах ти я да я вземеш....-допълни Рей
- Взех я,но още е в куфара ми.Не съм я вадила....
- Другия пт не ропускай да се сетиш навреме-каза Едуард...
- Не мисля че е време да се караме....
- Ще ви напомня като стигнем общата стая-аза Максуел...
- Ако стигнем скоро до там-отбеляза Джеймс...

-Хахха, аз винаги съм подготвен. -извика тържествуващо Нейтън, след което отвори един шкаф и извади мантията си невидимка.
-Забравих я тук миналата нощ. -каза момчето, след което я наметна и излезе от стаята...
-Чисто е...дядката го няма. -изкиска се той...

И всички други го последваха.На края на коридора момчето се отдели от останалите,като се запъти към общата стая на дома си,а останалите към кулата на Грифиндор...

Нейтън стоеше в нужната стая. Огънят в камината гореше, а той лежеше на едно канапе и четеше един учебник, понеже не искаше да заспи отново. Голямата врата се отвори и вътре нахлуха Грифиндорците - Едуард и Дийн.
-Къде са Бела и Рейчъл? -попитаха двамата с вдигнати пръчки.
Нейтън остави учебника на една страна, след което се изправи погледна към тях и заговори:
-Не са ли си в общата стая?
-Хайде, Скот...знаем, че са тук...
-Ъм, не, няма ги. Ще ви помоля да свалите тези пръчки, защото можете да се нараните, а след това ми разкажете всичко!
Дийн и Едуард седнаха на канапето, срещу Нейтън, впериха поглед в него и започнаха да разказват.
-Съжаляваме -започнаха те. -Много сме разтревожени, Бела и Рейчъл получиха писамо от баща си, и изчезнаха някъде. Трябваше да са се върнали отдавна, но все още ги няма. Къде ли може да са? Може ли да се свържеш с тях, Нейтън?
Първокурсникът погледна отчаяно към Едуард, след което затвори очи, и започна да мисли за нещо.
-Не може да бъде. -каза той.
-Какво? -попитаха двамата в един глас
-Ами...те са в забранената гора...проследих мислите им...ох, какво ще правим, а и този сън....
-Какъв сън? Я по-спокойно, разкажи ни за този сън!
-Ами, беше точно по това време, ние бяхме в омагьосаната гора. Помня само, че Рейчъл и Бела, бяха там и разговаряха с този Майк от Грифиндор...
-Да, но нали ти казахме, че няма такъв!
-Знам, това е зъл магьосник...когато пристигнахме ние той беше готов да ги убие...но ние се намесихме...
-Не може да бъде, трябва да тръгваме...-каза Едуард -Хайде ставайте, да вървим към омагьосаната гора...
Дийн се изправи и тръгна след приятеля си, но след малко се обърна:
-Е, идваш ли? -обърна се той към Нейт
Нейтън тръгна след него, за пръв път изпитваше такъв голям страх. В съня си той беше убит...дали това, щеше да се случи наистина?!

-Не знаех,че и ти ще дойдеш - каза Нейт
-Надявам се не преча - отговори Шпроте
Нейт отвори уста да отговори,но Джес го прекъсна
-После ще си бъбрите,сега трябва да вървим - подкани момичето
Другите двама кимнаха отсечено.
Отново излязоха в дългия слабо осветен коридор и Нейт ги заметна с мантията невидимка.Тримата ситнеха забързано,единственото,което се чуваше бе техните стъпки.Изведнъж се чуха тихи стъпки зад тях.
Джес бе най-бърза и се обърна преди другите двама
-Котката на Филч - прошепна тя
-Не би трябвало да ни вижда...нали? - попита Шпроте
-Мисля,че не - каза Нейт
Но г-жа Норис вървеше след тях
Наложи се да притичат пред един от коридорите,осветен само от лунната светлина
Задъхани спряха във входната зала
Беше празна.Като се оглеждаха и ослушваха тримата рейвънклоуци прекосиха залата.Вечерният ветрец лъхна лицата им,колко беше приятно...

Джесика застана пред голямата врата,която изкърца и се отвори сама.Нейтън влезе вътре,а вратата се затвори зад тях.Момчето остави тялото на приятелката си на един диван.Той се загледа в нея и каза:
-Красива е дори когато,тялото и е безжизнено.
-Хайде,да започваме със заклинанието.Нали никой няма да дойде тук?
-Не,не може да дойде никой,защото аз трябва да съм вътре в стаята,за да може някой да влезе.
-Добре!
Нейтън отвори един шкаф от където извади една много голяма и дебела книга.
-Това е!-каза момчето.-Това е книгата в която са вписани заклинанията.
-Да,но още сме прекалено малки и сме невръстни магьосници,за да приагаме Чародейство.-каза Джесика.-Страх ме е,може да ни изключат.
-По дяволите,Джесика.-извика Нейтън-Стегни се,това е живота на приятелката ми,ако не я спасим,няма да ме интересува дали ще ме изключат или не.
-Добре де,успокой се!-каза сестра му.Ще ни трябва свещ лист и химикал.-каза момичето,като преписа заклинанието на две листчета,едно от което даде на брат си.
-Ето ти лист и молив!-каза Нейтън,а след малко подаде и една свещ.
-На листа трябва да запишем датата,годината и часа в който искаме да се върнем!
-Готова ли си?-попита той.
-Да!
Чуй тези думи, чуй римата.
Изпращаме ти този горяш знак.
В бъдещето ний да се намерим,
в други място и друго време!

Покрай тях се разви вихрушка и след няколко секунди от тях нямаше и следа.Бяха се озовали отново в забранената гора.

» Стаята на Вайълет
» Стаята на Анет
» Стаята на Хърмаяни
» Стаята на Бела
» Стаята на Кияра