Урок №2 - Характерните заклинания [ Буква "Б"]

Това беше поредният ден в който Самърсон не беше в добро настроение.Този път обаче беше необичайно разярена и очите и постоянно примигваха в червено,а после сякаш загасваха за момент ...
-Без никакви обяснения,взимаме направо урока и ви пускам!
Всички деца бяха приковали погледи към нея и я гледаха така,сякаш тя им говореше на друг език.
-Днес продължаваме с изучаването на заклинания,този път започващи с буквата "Б".За ваша радост са само три,поне засега!Е започвайте да пишете ..

Бананикон - пръстите на опонента се превръщат в банани и той неможе да държи магическата си пръчка;
Бесер - магията прави водата в някакво друго безалкохолно питие или дори бирен шейк (от немски; бесер - по-добре);
Бреснал - устните на жертвата се издуват и стават огромни. Така тя не може да проговори. Това заклинание е подходящо, когато заклинателя иска да спечели време, тъй като трае около 20 сек. (зависи от силата на мага);

-Това са .. този път и трите заклинания са сравнително лесни за изпълнение,като може би най-трудното е Бананикон,тъй като е свързано и с част от трансфигурацията!Следващия път ще се упражняваме.Този път ще ви дам и домашно на тема "Срещу кой и защо бих използвал заклинанието Бреснал?".Трябва да е кратко,точно и ясно,не е нужно да разтягате лукуми,както казват мъгълите!Сега,ако нямате въпроси можете да си вървите.-Самърсон кимна твърдо и седна на катедрата си,като изморено подпря глава на дланта си ..

Най-накрая вратата на класната стая се отвори и от там влезе Самърсон.Изглеждаше доста необичайно-косата и беше разрошена и от нея стърчаха малки дървени пръчици,мантията и беше на петна,а самата жена имаше виновен вид.
-Здравейте-помаха тя с ръка и се усмихна-Съжалявам,че нямахме часове в продължение на .. една/две седмици мисля!Имаше осложнения!За външния ми вид .. ъъ,мразя тези растения,нали се сещатее .. Както и да е!-наведе тя глава.Децата продължаваха да я гледат очудено.-Ъм,поизостанали сме с материала,но няма как да пропусна упражненията.Днес обаче ще упражняваме само една магия-"Баниникон".От сега ви казвам,че е доста сложна за изпълнение,свързана е и с трансфигурация,както предполагам се досещате.Въпреки това обаче ще очаквам от вас да го направите,дори и след 10 неуспешни опита.Междодругото оценките от домашните си ще видите закачени на таблото.Та така .. първо ще ви покажа как се прави,а осле сте вие!
Учителката пристъпи напред,извади магическата си пръчка и попита:
-Кой иска да ми помогне?
Още на часа едно малко момче от Хафълпаф вдигна високо ръка и излезе напред.
-Аз ще помогна!-усмихна се широко момчето и извади пръчката си.
-А,чудесно!-и след като Самърсон отвърна на усмивката на детето продължи-Ще се наложи да превърна в пръстите ти в банани,но само за малко.Обещавам няма да боли и ще възвърна предишния им вид!
Момчето само кимна и зачака ..
-Бананикон!-каза спокойно Самърсон.От пръчката и излезе жълтеникава светлина,която обиколи детето бързо и изчезна.Пръстите на доброволеца бяха станали на .. банани!
Повечето от учениците се бяха разсмяли,но Хафълпафеца гледаше ужасяващо.
-Няма страшно!-подсмихна се професорката,наведе се към него,прошепна нещо и пръстите му вече не бяха банани-Разбира се при вас няма да има същия успех,за жалост.Ще е доста трудно!Сега си изберете някой напълно непознат за вас,върху който ще експериментирате.Съответно после той,върху вас.А,да не забравя да кажа,че магията има и странични ефекти,които ще разберете в последствие.Мисля,че е време да започвате!-Клара само кимна твърдо,седна на катедрата и зачака ..

[[ Упражнявате магията не като излизате отпред,а помежду си!Описвате опита си и този на момичето/момчето (въображаемо).Разбира се,задължително е да повикате Самърсон при затруднения или при изпълнена магия,за да оправи състоянието на пръстие!10 човека могат да пишат!! ]]

Нейтън слушаше внимателно урока. Още му беше смешно, от това как пръстите на Хафълпафеца се превърнаха в банани. Момчето доизслуша урока до край, след което започна да се оглежда на всички страни, за да си избере партньор с който да работи в час. Първокурсникът спря погледа си на едно момиче, което седеше близо до него. Той и се усмихна, а тя му отвърна на усмивката. Нейт и помаха, а тя се съгласи да работят заедно в часа.
-Аз съм Нейтън Скот, приятно ми е. -усмихнато и каза Нейт
-Аз съм Мери-Джейн. -отвърна му момичето
-Имаш хубаво име...
-Мерси, твоето също не е лошо...
-Е, хайде да не губим повече време, а да започваме?!
-Добре
-Кой ще е първи? -попита Нейтън
-Ами, хайде ти, а после ще бъда аз! -отвърна му Мери-Джейн
-Не се притеснявай. -каза успокояващо Нейтън. -Ще се постаря да няма никакви излишни ефекти, успокой се и се отпусни.
Ръката на Нейтън трепереше, защото не искаше да и навреди, но видя как Мери започна да му се смее. Той се успокои, изчисти съзнанието си от лошите мисли, както правеше винаги преди да свърши нещо. Момчето вдигна пръчката във въздуха, и си представи как пръстите и се превръщат в банани. ''Бананоком'' -прошепна първокурсникът и от пръчката му се изтреля светъл лъч светлина, но в пръстите на момичето, нямаше никаква промяна.
-Е, нищо не пречи да опиташ пак, нали? -усмихнато загвори тя. -Все пак сме едва първокурсници, не можем да успяваме от първия път.
-Да права си, ще опитам отново!
Момчето вдигна пръчката си, като отново произнесе заклинанието. От пръчката му изкочи същият жълт лъч, но отново не стана нищо.
-Професоре! -извика момчето. -Може ли малко помощ тук?
-Да разбира се. -отвърна му с огромна усмивка преподавателката и се затича към мястото където стояха, Нейтън и Мери-Джейн. -С какво мога да ви помогна деца?
-Ами, не мога да се справя, опитах два пъти, но не става нищо...нищо...
-Спокойно г-н Скот, отпуснете се, виждам, че ръката ви трепери. Изчистете съзнанието си, и си мислете как пръстите на партньорката ви се превръщат в банани. Успех -каза тя и се върна на мястото си, като от време на време отправяше поглед към тях, за да види как се справят.
Нейтън отново вдигна магическата си пръчка високо. Мислише си само за това, как превръща пръстите на Мери в банани. ''Бананоком'' -прошепна той и от пръчката му отново се изтреля лъча светлина. Мери-Джейн пресветна и пръстите и се превънаха в банани. Бяха толкова огромни, че закриха половиният пергамент, който стоеше пред тях. Нейтън започна да се смее, а тя гледаше ужасено. Той млъкна, за да може момичето да се успокои. Първокурсникът вдигна глава и видя, как преподавателката върви към тях.
-Вече имаме успели! -усмихна се тя. -г-н Скот се е справил отлично.
Тя прошепна някакво анти заклинание, чрез което върна обратния вид на пръстите на Мери-Джейн, която се зарадва, като видя отново предишния вид на ръката си.
-Браво. Сега съм аз... -усмихна му се злорадо тя...
Нейтън запретна единият си ръкав на мантията, и подаде ръката си напред. Мери вдигна пръчката си във въздуха и прошепна заклинанието. От пръчката и се изтреля блед лъч, който се насочи право към ръката на Нейтън. Момчето пресветна леко, но само единия му пръст се беше превърнал в банан.
Рейвънклоуецът гледаше ужасено към пръстети си.
-Ох, съжалявам, не трябваше да става така. -каза Мери -Сега ще го оправя!
Момичето отново вдигна пръчката в ръката си и отново прошепна заклинанието. Нейтън отново пресветна. Сега пърстите му си бяха нормални, но бяха подути и слепени един за друг.
-Ох, какво правиш... -каза Нейтън с ужас в гласа
-Извинявай де...
-Бананоком -извика отново момичето. От магическата и пръчка се изтреля поредния лъч светлина. Първокурсникът пресветна. Той отвори очи и видя как пръстети му са се превърнали в огромни банани и започна да се смее.
Проф.Самърсон дотича до тях, усмихна се и обяви, че те са първите успели. Нейтън благодари на Мери-Джейн, че му е била партньорка, след което започна да наблюдава опита на останалите ученици, докато чакаше да свърши часа и да получи оценката си.

Джесика беше прстигнала преди няколко дни,в училището Хогуортс.Тя наблюдаваше опитите на останалите ученици,но реши,че е време и тя да се залавя за работа.
Момичето много харесваше предмета Вълшебство.Първокурсничката започна да се
оглежда за някой,който ще се съгласи да работи с нея.Тя видя едно момчето от
Рейвънклоу,което и се усмихваше,и от погледа му се личеше,че иска да работята заедно.Джес му махна с ръка,за да се приближи до нея:
-Здравей.Казвам се Джесика,искаш ли да работим заедно?-усмихнато го попита тя.
-Да,разбира се,че искам.Аз също си търсих партньор,и с удоволствие бих се упражнявал с теб.Казвам се Майкъл,приятно ми е.-отвърна и момчето.
-Радвам се,че се запознах с теб,Майкъл.Нова съм и познавам съвсем малко хора,но сигурно познаваш брат ми Нейтън Скот?
-Да,познавам го.Хайде да започваме с упражнението.Искаш ли?
-Да,кой ще е първи?
-Първо дамите!-каза Майкъл с широка усмивка на лицето.
Ръцете на Джесика трепериха,защото това щеше да е първото и заклинание,
направено в училището,и не искаше да допуска грешки.Тя се съсредотови,вдигна
пръчката си,насочи я към ръката на Майкъл и изрече заклинанието.От пръчката се изстреля блед лъч светлина,ръката на момчето проблесна,но не стана нищо.
-Не се притеснявай,направи го отново.-усмихна и се Майк
Джес отново насочи пръчката си към него.''Бананоком''прошепна тя и от пръчката и отново се изстреля лъч светлина.Пръстите на Майк се бяха превърнали в големи банани.Момичето се усмихна,след което с погледа си потръси проф.Самърсон,за да развали заклинанието.
-Успешен опит.-усмихна се тя на първокурсничката,развали заклинанието,и отново се отдалечи.
-Е,ти си на ред,Майк!-обърна се Джес към партньора си.
Джесика подаде ръката си,а нежните и пръсти трепваха леко под пръчката на Рейвънклоуецът.Тя затвори очи,защото се притесняваше.
-Бананоком!-извика леко първокурсникът,и от пръчката му се изстреля лъч светлина,който удари ръката на Джес.
Момичето отвори очи,в очакване да види банани,но вместо това видя моркови.
-Ъм..извинявай,сега ще го управя.
-Бананоком!-извика отново момчето,този път заклинанието имаше по-голям ефект,защото пръстите и се бяха превърнали в банани.
Учителката се затича към тях,извади пръчката си и прошепна някакво контрапроклятие,с което обърна ефекта на заклинанието и пръстите на Джесика придобиха предишния си вид...

Бела гледаше как съучениците й се упражняват ии стана да си потърси партньор.Видя една свободна рейвънклоука която не познаваше.
Бела пристъпи към нея.
-Здрасти. - усмихна се Бела на момичето. -Имаш ли си партньор?
-Не. - усмихна се момичето.
-Аз съм Бела,искаш ли да работим в екип? - попита малко неуверено Бела.
-Да. - каза момичето. - Аз съм Мария.
-Е,кой ще е пръв? - каза дружелюбно Бела.
-Нещо против да съм аз? - извади пръчка момичето.
-Не. - Бела подаде ръце напред.
-Бананикон!- каза момичето и насочи пръчката си към ръцете на Бела,но
нищо не се промени.Момичето се намръщи,а по бузите му се появиха
руменини.
-Опитай пак. - усмихна се Бела.
-Бананикон! - каза пак момичето,този път от пръчката й се изстреля лъч
светлина който удари ръцете на Бела,но пак нищо не се промени.
-Давай смело. - ухили се Бела за да успокои момичето което ставаше все по-червено.
След още няколко опита момичето успя да превърне пръстите на Бела в банани.
Двете момичета се разсмяха.
-Професоре!- викна към Самърсон Бела през смях.
-Браво,Мария! - поздрави Самърсон и каза контрапроклятието на заклинанието и пръстите на Бела си станаха нормални.
-Давай Соун. - каза Самърсон и се отдалечи.
Рейвънклоуката подаде ръцете си.Бела извади пръчката си и се опита да
се съсредоточи,момичето насочи пръчката си към ръцете на партньорката
си.Поколеба се за момент,но реши,че трябва да е много
съсредоточена,затова мислеше само за това как трябва да превърне
пръстите пред нея в банани.Най-после се реши.
-Бананикон! - каза Бела,от пръчката из се изстреля жълтеникав лъч
светлина който се удари в ръцете на партньорката й,но все още имаше
пръсти,не банани.
Бела се ядоса на себе си за това,но реши да не се предава.Тя се втренчи
в пръстите на момичето и пак произнесе заклинанието,но отново не
настъпи промяна.
-Давай. - укоражаваше я момичето.
Бела беше решена,че ще успее,трябваше да успее.
-Бананикон! - каза момичето и насочи за пореден път магическтата си
пръчка към пръстите на рейвънклоуката.Този път успя,за нейно голямо
щастие.Тя с огромно уволоствие наблюдаваше как пръстите на момичето се
превърнаха в банани.Беше страно доволна от себе си,беше успяла от 3-тия
път.
-Браво. - поздрави я момичето от Рейвънклоу макар,че не се радваше много на успеха на Бела.Бела й се усмихна.
-Професоре! - викна Бела Самърсон.
Самърсон развали контрапроклятието от ръцете на една слидеринка и се запъти към тях.
-Доста бързо,Соун. - каза учителката,след което изрече контрапроклятието и момичето получи пръсти,вместо банани.
-Браво. - каза тихо Самърсон на Бела,а момичето се усмихна.
Бела кимна на Рейвънклоуката,усмихна се и се отдалечи.

Симон стоеше безучастно и не обръщаше на това,че всикчи стават.Оглеждаше се за Лейси,за да тренира с нея-щеше да бъде забавно.Беше сигурна,че съдомничката й беше дошла с нея до кабинета,но те не стояха една до друга-правеха им прекалено много забележки.За това още от края на първата седмица,те стояха в най-отдалечените места на кабинета и само си смигваха от време на време.Откри че Белиум вече беше с друго момиче и явно не бе радостна от това.Двете се спогледаха и Лейси направи досадна физиономия.Симс й отвърна с едно вдигане на раменете безпомощно и се обърна да седне на мястото си.
-Хей,искаш ли да сме заедно?-попита я някакво момиче,което Даркхаус не бе забелязала до сега никъде.
-Не-отряза я груби слидеринката с намерението този час да не се упражнява.Всичките й съдомници бяха заети,а тя не желаеше с някой друг.
-Хайде де,моля те.
Симс я стрелна със злобен поглед.
-Е,щом си решила-подсмихна се слидеринката.С удоволствие би урочасала съкурсничката си с нещо по-гадно,но нямаше на къде-не можеше.Бяха в час,а и не си струваше да я наказват заради нея.
-Е,кой ще атакува първи?-попита момичето ухилена
-Бананикон!-Симс изчака поне да се изкаже.Момичето не можа да реагира,но всъщност не се получи нищо освен,че изтърва пръчката си и заяви,че ръцете й са изтръпнали.Симон нямаше намерение да вика професор Самърсон,но явно другата девойката имаше и я извика.
-Е,давайте,този път вие г-це Раянс.
-Бананикон!-не се случи нищо.-Май ръцете ми още са...-но не успя да довърши
-Бананикон!-ръцете на Раянс се бяха превърнали в банани.-Аз се научих,професоре.Тя да си намери някой друг.Не обичам да ми се оправдават за неупсехите.-след тези думи Симон се върна на мястото си намусена.

Шпроте наблюдаваше опитите и успехите на съучениците й.Реши и тя да опита,поогледа се за Нейт,но той се упръжняваше с едно много красиво рускосо момиче.Шпроте си помисли "Е,явно ще трябва да си намеря някой друг"
След като се поогледа още малко,забеляза едно момиче,което също си търси партньор.
-Искаш ли да се упръжняваме заедно? - попита Шпроте
-Да - отговори момичето с усмивка
-Добре,да започваме.Опитай ти първа! - Шпроте отстъпи няколко крачки назад и изчака
-Бананикон - извика Марта,както се казваше момичето
Но явно заклинанието не проработи,пръстите на Шпроте си бяха на мястото.Тя ги размърда.
-Ще се справиш - окуражително каза съученичката й и отново се подготви да я атакуват
-Бананикон - пак нищо не се получи - Опитай ти - нервно каза Марта
-Добре,отдръпни се малко назад
-Бананикон - каза спокойно Шпроте,но опита й беше неуспешен - Бананикон - вече малко по-силно каза момичето
И ето,че Марта стоеше пред нея с банани вместо пръсти
-Професор Самърсон,може ли да дойдете за малко? - извика Шпроте към момичето,което гледаше бананите изникнали на мястото на пръстите й
-Да,идвам
Професор Самърсон се надвеси над Марта и като прошепна нещо развали ефекта на заклинанието.
-Браво,госпожице Каулиц - усмихна се жената

» Урок №1 - Характерните заклинания [Буква "А"]
» Магии и Заклинания
» КНИГА "Куидичът през вековете"
» [игра] Познаваш ли героите от "Здрач" ?
» Урок №1