Коридорите към голямата зала

Едуард и Рейчъл вървяха умълчани по коридора водещ до голямата зала докато изведнъж след един завой се сблъскаха с ....
- Нейт-възкликна Рейчъл
- Рейч,здравей-отвърна момчето-Едуард
- Здрасти-каза нервно момчето
- Какво става...Защо си се забързал така ?-попита Потър
- Бях в забранения отдел и филч се появи...
- Какво си търсил там ?-попита Ед
- Ами едно момче от Грифиндор вашия курс ме попита сънувам ли,защото целия Хогуортссе оплаквал от кошмарите...Но не успях да разбера нищо,някак си не можех да проникна в съзнанието му....
- От нашия курс ?!-спогледаха се Рейч и Ед
- Да,казваше се Майк...Вярно изглеждаше поне 2ри курс,но...
- Нейт..В грифиндор няма момче с такова име...
- Има запознах се с него,просто вие не го познавате....Или...
- Нетъйн какво си му казал ?-извика на по-висок тон Рейч и привлече няколко погледна
- Нищо...
- А као ни разкриеш...-продължи момичето
- Успокой се -каза Едуард
- Няма да се успокоя...той е говорел с някой който дори не съществува...-панически преплиташе думите си Потър
- Успокой се Рейч-повтори Нейтън...
- Добре...КАкво откри ? -попита грифиндорката и си пое въздух....

-Не знам -каза Нейтън -Филч дойде, за това грабнах книгите и бързо изялзох.
-А носиш ли книгите? -попита Рейчъл
-Да, ето ги. -каза Нейтъ, като подаде няколко дебели книги...

Момчето ги подаде на Едуард и когато Рейчъл се присегна за да вземе едната и да я отвори Дигъри ги изтърва на земята...
- Колко си непохватен-каза Потър нервно...
- Съжелявам...-отвърна момчето
- Момичета-намигна му Нетън и двамата се засмяха....
- Ед...Нейт....-каза Рейч докато се навеждаше да вземе книгите от земята...-Вижте това...
Единственото което успяха да прочетата беше...Умрял през 1967г. Влиза в историята на магическия свят,като най-верния последователн на Том Риддъл.
- Това обяснява всичко -каза Нейт...
- Бързо приберете книгите-каза Едуард и помогна на Нейт да ги скрият
- добър вечер господа...госпожице Потър-каза професор Самърсон...-Какво правите...
- Нищо просто се засякохме и....
- Се заговорихме-добави Нейт
- Да....
- Предполагам сте тръгнали към голямата зала,затова ще ви предложа да побързате...Храната може да свърши....
- Да,тръгваме след малко професоре-кимна Рейч
- Сигурни ли сте че нямате какво да ми кажете...Държите се подозрително...
- Да...-каза Ед
- Имаше впредвид..сигурни сме....-обади се Скот
- Добре сега мисля да ви съпроводя до залата -каза Професора...
- Всъщност аз не съм гладен-каза Нейт-Ще се видим пак приятели-смигна той на Рейч и Ед...
- Ще се разберем какво да правим утре на закуска - прошепна Рейчъл тихо на Нейт,а момчето и кимна в знак на съгласие и се раздели с тях.

-Защо не нахрани котката си преди да ме събудиш!-мрънкаше още Симон.Лейси вече се замисляше дали не е било по-добре да не я тормози.Сега цял ден щеше да е в не много яко настроение.
-Ами,не се сетих.Може ли да не ми мрънкаш повече на главата?
Симс малко се засегна,но знаеше,че наистина трябва да попрестане с тези оплаквания.
-Добре.За сега преставам.-усмихна се тя
-Ох...за сега!-изпъшка Лейси
-Утре ще имаме тренировка-каза с ентусиазъм Симс-Дали ще се справя с капитанското място?

Анет и Вайлет вървяха заедно по коридора към голямата зала.Минаващите ученици ги зяпаха, защото никой не бе очаквал момиче от Слидерин да се спрятели с ученик от другите домове.Въпреки това те продължиха да вървят и говорят за общите си интереси.Сега обсъждаха една книга.
- Е! До къде стигна-попита Анет.
- Ами до 254 страница.
- И какво мислиш? Как е?
- Супер!!- отвърна Вал.Много ми е интересно какво ли ще се случи с Дерек (един от героите в книгата).
- Ако ти кажа няма да ти бъде Интересно.
- Може би си права.
Момичетата стигнаха Голямата зала където трябваше да се разделят.Всяка от тях седна на своята маса и се заговори със съучениците си!

Вал и Анет вървяха по коридорите.
-Искам да ти покажа нещо! - заяви Вайълет.
-Какво да не би да си намерила някоя нова книга? - я попита развълнувана Анет.
-Не, друго е , но също толкова интересно. - каза Вал , хвана я за рък и я поведе към коридора на петия етаж.

Анет и Вайлет Вървяха заедно по коридора.
-Хей Вак.. ИСкам да ти кажа нещо- каза усмихнато Анет.
-Ами казвай!
-Имам си кученце!
- Но нали вашите не ти даваха...??!- каза с учуда мо мичето
-Не ..не в лондон..Тук.!
- Как така? - запита Вайлет.
-Ам..В нужната стая..Не съм ли ти кзала за моята?!?
-Определено..Не!
-Ами добре нека да не изоставам и аз ще ти покажа моята.Бих искала да видиш Крис.
-Кой е той?
-Кучето бе!! - каза смеейки се се Анет.
Анет хвана Вайлет под рака и се затича бързайки да и покаже своята нужна стая.

» Коридорите водещи към кухнята