Мостът сред дърветата

Нейтън и Шпроте се разхождаха из природата. Звездите в небето грееха ярко, а Луната се отразяваше в рекичката под моста.
-Много е красиво тук. Идвал съм само няколко пъти, но ми харесва много. -каза изведнъж Нейтън.
-Да, на мен също много ми харесва! -каза Шпроте и му се усмихна, така че очите и заблестяха като звезди в тъмнината.
-Ъм...Шпроте...аз...извинявай за преди малко, не знам какво ме прихвана, но искам да ти кажа...ох, не знам...
-Какво? -попита Шпроте, а усмивката и не изчезваше от лицето
-Ами, аз имам...чуства към теб, не знаех как да ти го кажа...но мисля, че го показах тази вечер.
-Не казвай нищо! -прошепна му Шпроте и сложи пръста си на устните му, след което се пиближи до него и го целуна.
-Оу...ъм... -засмя се Нейтън
-Аз също имам чуства към теб, Нейт. Не знаех, какво изпитваш към мен и за това не ти казах нищо.
-Искаш ли да се върнем на бала? -попита Рейвънклоуецът, успокоен от целувката на момичето.
-Да!
Нейтън я прегърна и двамата се запътиха отново към балната зала...

Вайълет и Джак се разхождаха .Изведнъж Вал се спъна и замалко да падне на земята , но вместо това момчето я улови в обятията си .
- Иска ми се да направя нещо . - каза рейвънклоуецът .
- Какво ? - попита го Вал .
- Това ! - отвърна и момчето и се доближи до нея