Стаята на Вайълет

Вайълет бягаше по коридора плачейки.
"Светът е ужасен !" - мислеше си тя.
Момичето изтри с ръка сълзите от лицето си и се спря. В този момент пред нея се появи врата. Момичето не я беше виждоло никого преди това в Хогуортс . Когато лего я открехна пред нея се разкри невероятна гледка. Това беше всичко за което си бе мечтала . Стая в която от едната страна имаше грамадна библиотека с множество книги , от другата удобен диван , а на масата пред нега имаше кана с бирен шейк и две чащи до нея.
- Това е " Нужната стая " . - каза момичето.
- Точно когато не исках да виждам никого , да бъда сама тя се появи. Невероятно!
Мамичето взе една книга от библиотеката , седна на дивана и се зачете.Стоя там цял слетобяд докато не забеляза колко е часът.
- Трябва да вървя. - заяви тя . - Стана време за вечеря.
И Вайълет отвори вратата през която беше влязла и се отправи към Голямата зала.

Днес Вайълет вървеше ядосана по коридара.Никъде не можеше да намери спокойно местенце за да учи.В библиотиката не може защото всички бяха там и въпреки забележките на библиотекарката не спираха да говорят.В Голямата зала също беше шумно и там не можеше.
-"Нужната стая " - помисли си тя . - "Веднъж я бях видяла може пак да се появи." И момичето се затича към коридора.Пред нея отново се разкри голямата вече позната врата.Вал я отвори и влезе.
-"Чудесно най - после малко тишина и спокойствие !" - помисли си тя . - "Тук никой няма да ме притеснява и ще уча на спокойствие!"
И момичето отново зачете дебелата кнега която бе в ръцете й.

Вайълет седеше в нужната стая и се беше настанила удобно на дивана , четяйки книгата "Отвори за всякакви твари", която бе подарък от баба й .Вал обичаше да забърква разни отвари затова и любимият й час беше отвари.Изведнъж се чу шум от отваряне на врата .
- "Това е невъзможно!Само ако я покажа на някой той може да влезе в нея!" - помисли си тя , междувременно в стаята влезе едно момче.То беше малко по високо от нея с тъмно руса коса , бледо зелени очи , а цветът на кожата му беше като мляко с мед.
- Ъъъ.............Здравей ! Извинявай просто никога не бях виждал тази стая преди!- започна той .
- Това е Нужната стая ! - поясни Вал. - Но не разбирам как така я видя . Мислих че само този на когото я покажа може да я види.
- Съжалявам , че те притесних . Веднага изчезвам.
- Не остани , не искам да те гоня . Явно стаята е преценила че имаш нужда от нея. Аз съм Вайълет Потър от Рейвънклоу. А ти ?
- Джак Маккензи рейвънклоуец.
- Викай ми Вал .
- А ти на мен Джак!
- Как не съм те виждала ! Та ние сме от един дом!
- Аз съм втори курс сигурно за това!
- Заповядай ! - покани го Вайълет да седне до нея и му наля чаша бирен шейк.
-Много си странна.Ъъъ.............в добрия смисъл. - прошепна той.
-О не знаех че другите ме възприемат така.И защо си на това мнение ако мога да попитам?-отвърна Вайълет.
-Ами не исках да прозвучи така.Ти винаги ходиш сама или с онази слидеринка.Просто искам да кажа , че слидеринци са приятели само със слидеринци.
-Благодаря ти че ми напомни че нямам приятели , а като стана дума за Анет тава че е от Слидерин няма никакво значение и доколкото знам няма правило което забранява на учениците да общуват по между си.
- Извинявай не исках да го приемеш така. - каза Джак.
- Няма нищо . - отвърна Вал и леко се усмихна.
- Е сега си имаш още един приятел. - разясни й Джак.
И те останаха там дълго да си говорят.Като стана време за вечеря си тръгнаха от стаята и се отправиха към Голямата зала , където Джак отиде при другите второкурсници , а Вайълет както обикновено седна сама на самия край на масата.

Джак и Вайълет често се срещаха в Нужната стая.Говореха си и се забавляваха.Нусетно Вал се влюби в него.Тя не можеше да му каже защото щеше да развали приятелството им.Един ден те отново си срещнаха в Нужната стая.
-Здравей! - каза Вал , а Джак й се усмихна . Той имаше такава усмивка от която краката на Вайълет направо омекваха.
-Здравей! - поздрави я момчето . - Искаш ли да се поразходим покрай езерото.
- Добре! - отвърна момичето и тръгна покорно след него.

Вал и Анет пягаха по коридора.
-Е хайде де , не издържам вече!Какво искаш да ми покажеш? - попита Анн.
-Ще видиш!
-Хайде покажи ми !
-Не бъди толкова нетърпелива! - каза Вал . - Ето !
Пред двете приятелки се откри голяма масивна врата.
-Това е моята Нужна стая! - разясни Вайълет на момичето. - Можеш да идваш тук.
-Добре , а сега ми кажи какво става? - отвърна й Анет и скръсти ръце.
-О , пак ли започвашНищо не става ! Хайде да вървим , ще закъснеем за обяд! - каза Вал и момичетата тръгнаха към голямата зала.

Днес е Свети Валентин , а Вайълет неможеше да намери никъде Джак.Момичето го беше търсило цял ден но без резултат.Вал реши да провери дали не е в нужната стая.Момичето влезе в стаята но тя изглеждаше коренно различна . Имаше много свещи и цветя . Беше много красиво.
-Ехо ! - плахо извика Вайълет.
-Насам! - подкани я познат глас.Гласът.............на Джак.
Вал се приближа , а пред нея се появи още по невероятна гладка.Имаше маса , а на нея два бирени шейка със сламки във формата на сърчица.На масато я очакваше и любимият й щоколадов сладкиш.
-Джак,небиваше. - промълви тя едва чуто.
-Естествено , че трябваше . - ясно заяви момчето.
-Ще ме изчакаш ли минутка ? - помоли го момичето.
* * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * * *
Когато тя се върна изглеждаше различно.Беше в красива рокля от падаща ефирна материя в синьозелен цвят,която подчертаваше синия цвят на очите.Косата,която обикновена беше пусната и ли вързана на кок с магическата и пръчка,беше Прилежно сресана и окрасена със малки сини фибички.Джак седеше пред Вайълет и не казваше нищо.Момчето не намираше думи с които да я опише.
-Е , няма ли да кажеш нещо. - подкани го Вал
-Изглеждаш..........................ослепително.Нямам думи , толкова си.................
-Благодаря ! - каза момичено леко засрамена.

Вал влезе в нужната стая разплакана , вътре беше Джак .
-Хей какво има ? Защо плачеш? - попита Джак и избърса нежно с ръка сълзите от очите на Вайълет.
-Нннищо. - отвърна момичето и подсмръкна.
-Познавам те за нищо няма да плачеш.
-Добре - каза Вал и подаде на момчето едно писмо , което носеше със себе си.
"Скъпа Вайълет , не знаехме как да ти го съобщим за това реших да напиша това писмо.Моля те да не се растройваш като разбереш новината.Твоят дядо Уилям почина.На всички ни е много тежко.Знам че обичаше дядо си , но моляте не тъжи.Съжаляваме че не си при нас за да преодолеем мъката заедно.
Искрено твои мама , татко и Роуз."
-Не се разстройвай.Ще ти помотна да го приживееш. - успокои я момчето.
-Не се разстройвам , просто с него бяхме близки.
Вайълет остона в прегръдките му и малко се успокои.

» Стаята на Бела
» Стаята на Кияра
» Стаята на Анет
» Стаята на Хърмаяни
» Стаята на Нейтън