Вълшебникът и подскачащото гърне
Имало едно време добър стар вълшебник,който щедро и мъдро използвал магическите си способности,за да помага на своите съседи.Вместо да разкрива истинския източник на силата си, той се правел, че отварите , магиите и противоотровите идват готови от котлето, което наричал гърнето, носещо щастие.Хората се стичали от километри с грижите и неволите си при въляебника, който на драго сърце разбърквал гърнето и оправял нещата.
Този много обичан вълшебник доживял до дълбоки старини, а когато починал, оставил всичко, което имал на единствения си син.По нрав синът бил съвсем различен от великодушния си баща.Смятал, че който не знае да прави магии, е нищожество, и често се карал с баща си заради навика му да помага на съседите си по вълшебство.
След смъртта на стареца синът намерил скрито в старото гърне пакетче със своето име.Отворил го с надеждата да намери злато, но вътре видял меко дебело пантофче, прекалено малко, за да го обуе, и само едно, без еш. В пантофчето имало парче пергамент, на което пишело: "С обич и с надеждата, синко, че никога няма да опреш до него".
Синът проклел баща си, задето в края на живота си съвсем изкуфял, после метнал пантофчето обратно в котлето, което решил от тук нататък да изплзва за боклукчииска кофа.
Още същата вечер на входната врата почукала една селянка.
- Внучката ми се е покрила цялата с брадавици - рекла тя. - Баща ти правеше в онова старо гърне специални лапи...
- Махай се! - извикал синът. - Какво ме интересуват брадавиците на твоята внучка?
И затръшнал вратата в лицето на старицата.
Тутакси откъм кухнята се чули силно дрънчене и звънтеж.Вълшебникът запалил магическата си пръчка,отворил вратата и що да види:на старото гърне на баща му бил израсъл един пиринчен крак и то подскачало на едно място насред плочника по пода,като вдигало невъобразим шум.Синът се приближил изумен,но побързал да се отдръпне,щом видял,че цялото гърне се е покрили с брадавици.
-Отвратително си!-викналцтой и първо се опитал да му приложи заклинание за изчезване,после-да го почисти с магия,а накрая-да го изгони от къщата.
Никоя от магиите му обаче не подействала и синът не успял да спре гърнето,което заподскачало след него,излязло от кухнята и също тръгнало да се качва нагоре към спалнята,като подрънквало и трещяло на всяко от дървените стъпала.
Цяла нощ вълшебникът не мигнал заради покритото с брадавици старо гърне,което блъскало край леглото му,а на другата сутрин упорито заподскачало след него към масата,където била закуската.Дрън-дрън-дрън-не мирясвало гърнето с пиринчения крак,а вълшебникът още не бил и гребнал от овесената каша,когато на вратата се почукало отново.
На прага стоял възрастен мъж.
-Тук съм заради старата си магарица,драги ми господине-обяснил той.-Изгубила се е или някой е откраднал,а без нея не мога да откарам стоката на пазара и семейството ми ще замръкне гладно.
-И аз сега съм гладен!-ревнал вълшебникът и затръшнал вратата пред стареца.
Дрън-дрън-дрън-дрънчал по пода единственият пиринчен крак на гърнето,а сега вече към трясъците му се прибавили и рев на магаре,както и стенания на гладни хора,които кънтели от дълбините на гърнето.
-Млък!Тишина!-изпискал вълшебникът,но и с всичките си магически способности не успял да усмири покритото с брадавици гърне,което цял ден скачало подире му където и да отидел и каквото и да правел,ревяло като магаре,стенело и трещяло.
Вечерта на вратата се почукало за трети път -отвън стояла млада жена,която хлипала така горчиво,сякаш сърцето ѝ ще се пръсне.
-Новороденото ми дете е тежко болно-рекла тя.-Много ви моля,помогнете ни.Баща ви ми каза да даойда,ако има нещо...
Но вълшебникът и на нея захлопнал вратата.
Този път гърнето мъчител се напълнило чак до горе със солена вода и по пода се разплискали сълзи,докато то подскачало,ревяло като магаре,стенело и се покривало с още и още брадавици.
До края на седмицата никой от селяните не дошъл да търси отново помощ в къщата на вълшебника,но гърнето продължило да го уведомява за многото им злочестини.След няколко дни не само ревяло като магаре,стенело,разплисквало вода,подскачало и се покривало с брадавици,ами и се давело и повръщало,плачело като пеленаче,виело като псе и плюело развалено сирене,прокиснало мляко и цяла напаст гадни плужеци.
Докато то било на около,вълшебникът не можел нито да спи,нито да се храни,ала гърнето отказвало да се махне,а мъжът не успявал да го накара да млъкне и да се успокои.
Накрая вълшебникът не издържал.
-Донесете ми всичките си неволи,всичките си злочестини и беди!-разпищял се той,като побягнал в нощта поселския път с гърнето,което заподскачало по петите му.-Насам!Елате да ви изцеря,елатъе да ви успокоя и утеша!У мен е гърнето на баща ми и ще направя така,че да ви е добре!
И докато тичал по улицата с гнусното гърне,което подприпвало до него,той запащал заклинания във всички посоки.
В една от къщите брадавиците на момиченцето изчезнали,докато то спяло,изгубената магарица била върната с призоваваща магия от обрасла с шипки далечна местност и кротко легнала в обора,болното пеленаче било топнато в отвара от росен и се събудило розово и здраво.Във всяка къща с болести и скръб вълшебникът правел всичко по силите си да помогне,а гърнето до него малко по малко спряло да стене и да повръща и станало тихо,лъскаво и чисто.
-Е,Гърне?-попитал по изгрев слънце треперещият от мора вълшебник.
Гърнето избълвало пантофчето,което вълшебникът бил хвърлил в него,и му позволили да го нахлузи на пиринчения крак.Двамата се отправили обратно към къщата на вълшебника-стъпките на гърнетоо вече не кънтели.
От този ден нататък обаче вълшебникът помагал на селяните точно както преди това правел баща му-да не би гърнето да изуе пантофчето и пак да заподскача.
Заглавие: Приказките на барда Бийдъл 
Вто Фев 24, 2009 8:26 am
