На полянката

Заглавие: Re: На полянката Пон Дек 08, 2008 5:13 pm

-Няма нищо, Белс. Разбирам как се чустваш, аз не съм спал от три нощи. -каза Нейтън. -Не искам отново да сънувам този ужасен кошмар. Аз усещах, пламъците по тялото си, имах чустяото, че умирам, че огънят минава през мен...
-И аз се почуствах така, Нейт. -каза момичето. -Сега разбирам какво ти е!
-Ох..-каза Нейтън и се хвана за главата, след което целият почервеня.
-Какво ти е? -попита Рейчъл.
-Ами, усещам болката в главата ти. -каза Нейтън
-Но как? От къде занеш, че ме боли главата? -попита Рейчъл
-Ох, не ми се говори за това, мразя дарбата си.
-Дарба? -ахна Бела -каква дарба?
-Съчуствие...дава ми възможност да усещам чуждите чуства и да чета мисли понякога, но сега когато съм притеснен, не мога да контролирам емоцийте си, а тази дарба е свързана с нея...наследил съм я от баба ми...
-Е, какво ще правим? -попита Белс

Заглавие: Re: На полянката Пон Дек 08, 2008 5:24 pm

-Предлагам да... идем в библиотеката. - каза Нейт.
-Да кажем на другите? - вдигна вежди Бела.
-О,Бела,чу ги снощи. - свъси се Рейч.
-Ъххх... мисля,че ще повярват. - каза момичето.
-Дайте да идем в библиотеката и да прочетем нещо,пък ще видим за другите. - каза Нейтън.
-Мисля,че трябва да кажем на Самърсон... - каза Рей.
-Той...татко,преди,преди...той...бил е като нас.Сънувал е,чувствал е...
аз... той... сънувал е неща които след това са се случили,или вече са
се били случили...което,е дълга история,но мисля,че трябва да кажем.
-О Рейч... - прегърна я Бела,а момичето изглеждаше леко-разстроена.
-Рейч,добре ли си? - попита Нейтън.
-Да. - каза момичето.-Хайде към библиотеката.
Тримата тръгнаха към замъка.
-Бела! - викна някой след тях.Беше Дийн.
-Сега се връщам. - измърмори тя и отиде при него.
***
-Здрасти! - усмихна се той.
-Здрасти... виж,кажи,че... имам малко работа. - погледна Бела към приятелите си.
-Ъм... изглеждаш притеснена,станало ли е нещо? - попита момчето.
-А,не... - опита се да звучи безрачлично Бела.
-Нейтън? - смъщи се Дийн.
-Ъ какво? - смъщи се и Бела.
-Пак е с теб...
-С нас. -поправи го тя. - Сега,извини ме... - каза тя и се запъти към приятелите си,като усещаше очите му на гърба си.

Заглавие: Re: На полянката Пет Дек 12, 2008 11:30 pm

Вечерта Нейтън не можа да мигне. Цяла нощ момчето мислише, само за това което бяха казали кентаврите, и какво точно означаваше. Първокурсникът реши да излезе да се поразходи. Той отиде на полянката, където нямаше никой защото времето беше много студено. Момчето седна до едно дърво, и леко започна да се унася, защото страшно много му се спеше. Покрай кошмарите бе спал само една нощ, но четири часа.
-Хей. -чу се глас от далечината.
Нейтън беше заспал, когато чу това, и се стресна.
-Кой си ти? -попита момчето, като се изправи на крака.
-Казвам се Майк. -простичко отговори другото момче. -А ти кой си?
-Аз съм Нейтън.
Момчето се приближи и подаде ръката си, за да се запознаят, след което седна до него, и започна да го разпитва, разни неща.
-Почти всички от Грифиндор сънуват странни неща. Снощи и аз започнах да ги сънувам, за това се питах дали някой друг не ги сънува?!
Нейтън го изгледа странно, след което се помъчи да разчете мислите му, но нещо му пречеше. Сякаш умът му бе обграден със защитна стена. ''Какво ли да му кажа''? помисли си Нейт.
-Мм не, Майк, няма такова нещо, не съм сунувал нищо, но трябва да тръгвам. -каза Нейтън, след което се изправи и тръгна към училището.

Заглавие: Re: На полянката Вто Дек 16, 2008 5:22 pm

След като часовете бяха свършили, Нейтън реши да се разходи из поляната с дърветата, за да размишлява, над съня който е сънувал снощи. Момчето дойде на поляната с дърветата и седна под любимото си дърво. Денят не беше студен, което не беше обичайно за Декември - все пак беше зима. Той отвори една книга, като се опита за миг да се откъсне, от ужасния сън, но не можеше...той остави книгата на страна, като сложи ръка на главата си, и започна да мисли за нещо...

Заглавие: Re: На полянката Нед Дек 28, 2008 10:40 pm

Бела и Дийн излязоха от замъка и дойдоха на полянката.
Седнаха на едно одеало което Бела не знаеше как е попаднало там.
-Днес не е студено. - отбеляза Дийн.
-Мхм... - кимна Бела и заби поглед в земята.
-Какво ти е? - попита я момчето.
-Просто... спомени.
-Не и тази вечер,да идем другаде ако искаш? - предложи той.
-Не е нужно. - усмихна се Бела.
-Както кажеш.
Настъпи мълчание.
-Помниш ли как се запознахме? - попита Дийн.
-Разбира се.
-Още от тогава искам да направя нещо...
-Какво?
-Това. - каза той и притисна устните си до тези на Бела,а тя отвърна на целувката му.
След което Дийн прегърна момичето и прошепна в ухото й:
-Няма да те загубя.
Бела не знаеше за какво говори,но реши,че е хубаво нещо....

Заглавие: Re: На полянката Сря Фев 04, 2009 11:47 pm

Нейтън и Шпроте решиха да прекарат ноща заедно на поляната с дърветата. Нейт беше взел малко храна от Голямата зала и две одеала, защото ноща не бе съвсем топла.
-А, ако някой ни види? -каза притеснено Шпроте.
-Не мисля, че това ще стане, а и имаме мантия невидимка. -отвърна и Нейтън и доближи устните си до нейните и двмата се целунаха...

Заглавие: Re: На полянката Сря Фев 04, 2009 11:58 pm

Шпроте не искаше този момент да свършва.Искаше й се да го държи в прегръдките си цяла вечност...а може би и по-дълго.Но не мисли дълго,просто се наслади на момента.Тя и Нейт в лунната нощ...под звездите.Какво повече може да иска човек.
-Мислиш ли наистина,че някои може да ни види? - попита Нейт
-Освен от целия замък...ммм,не,едва ли - засмя се кратко - Освен това на кой му пука?Нали не те е страх...,че може да ни хванат?
-Разбира се,че не
Той отново се доближи до нея и устните им се сляха...

Заглавие: Re: На полянката Чет Фев 05, 2009 12:09 am

Двамата лежаха прегърнати на земята,вгледани в звездите.
-Не мога да си представя живота си без теб.-каза Нейтън
-Аз също!-отвърна му Шпроте
-Май ще вали.
-Мхм
Черните облаци се бяха появили на небето.
-Ох,провали ни се хубавата вечер.-каза ядосано Нейт.
-Е,може да отидем в общата стая на Рейвънклоу,а и там ако ни хваната,няма да ни кажат нищо.-засмя се Шпроте.
-Добре.-усмихна и се Нейтън и й подаде ръка да се изправи,след което се наметнаха с мантията невидимка и тръгнаха към кулата на Рейвънклоу...

Заглавие: Re: На полянката Съб Фев 07, 2009 10:39 am

Нощта беше тиха.Луната беше изгряла , а звездите трептяха па цялото небе и озаряваха всичко.
От Хогуортс бягайки излязоха Джак и Вайълет.
-Студено е , а и може да ни хванат. - промълви Вал и погледна момчето в очите. -Можем да си навлечем неприятности.
-Не се притеснявай . - оспокои я момчето.
-Добре ! Но все още ми е студено!-добови тя .
В този момент Джак я прегърна , притискайки я силно до себе си.
-Така по-добре ли е ?
-Много по-добре.
Всично беше невероятно.
-Не знам какво щях да правя , ако не те бях срещнал!-промълви Джак.
-И аз !
Лицата на двамата се приближиха едно към друго и те се потопиха в нежна целувка.За Джак
и Вайълет настъпи момент на блаженсто.Всичко беше съвъшено.
-Не искам това да свършва. - прошепна Джак в мрака.
-И аз , понякога си мисля че е само хубав сън и като се събудя всичко ще свърши.-каза тихо Вал остовойки в прегръдките му.
Двамата легнаха на земята като останаха прегърнати и загледаха звездите.

Заглавие: Re: На полянката Вто Фев 10, 2009 10:30 pm

Беше рано сутрин, а Анет и Вайлет се разхождаха из полянката.Вал беше необичайно щастлива, но Анн си нямаше идея защо.Двете седнаха на полянката и погледаха облаците.Те стояха безмълвно ,докато едни думи не пронизаха тишината:
-Валл..какво се е случило с теб..
-За какво говориш!
-Незнам! Не моята усмивка стига до ушите - отговори момичето.Анет изгледа вайлет и стана.
-Хайде закъсмяваме.И двете имаме часове.
-Да хайде.
докато вървяха Вайлет непрекъснато гледаше облаците с очарователна усмивка на лицето си.. а Анет..Тя се повече се опитваше да разбере малката тайна на Вайлет.

Заглавие: Re: На полянката Чет Фев 19, 2009 11:26 pm

Беше топъл пролетен ден и всичко беше тихо. Вълеше ситен дъждец. Беше рано сутринта и Хогуортс целия мълчеше.На поляната пред замъка под дъжда бягаше едно момиче.
Това беше Вайълет.Тя цялата бе мокра но продължаваше да тича.На поляната се видя да тича към Вал едно момче с дъждобран.
-Хей какво правиш тук . - каза момчето .
-Е , щом не ми каза дори едно здрасти и аз няма да ти кажа каво правя. - отвърна му Вайълет.
-Извинявай . Здрасти ! - прошепна Джак. - А сега какво правиш тук?
-Разхождам се .
-Под дъжда!
-Обичам да го правя.Обичам дъжда.
-Цялата си мокра.- каза й Джак и й подаде един дъждобран , който носеше със себе си.
-Не благодаря.Мога и сама да се грижа за себе си.
-Не бъди упорита.
-Не съм. - каза Вал и затича оново.Момичето се спъна и за малко да падне , но Джак я улови в прегръдката си .
-Благадаря . - каза Вайълет.
-Само благодаря ли ? - попита я рейвънклоуецът.
-Какво искаш ?
-Една целувка.
-Добре , но само една. - каза момичето и го целуна.

Заглавие: Re: На полянката Нед Фев 22, 2009 4:12 pm

Беше към девет сутринта, но тревата още не бе исъхнала от росата.На вън беше топло, а на Анет и на Кейт не им се стоеше в замъка, за това решиха да се разходят.Те отидоха на полянката, седнаха без да усетят, че тревата е мокра и се заприказваха.
- Е какви са товите планове за днес - попита Анет.
- Не знам и аз.. МИслех да се разходя край езерото, но сама не ми се ходи.
- Аз бих могла да дойда с теб.
- Добре! И без това одавна двете не сме ходили там- каза Кейт.
- Права си..Е хайде нека тръгваме към езерото!
- Не още! - отвърна приятелката на Ан.
- Защо..!!
- Не знам искам да постоя още малко.
Анет проследи на къде гледат очите на Кейт.И тя видя едно момче..със малко по дълга черна коса от нормалното..Магьосницата си замълча и се съгласи да останат още малко.Те стояха там докато загадачното момче не си тръгна.След това двте се отправиха към Хогуъртс за да потърсят Вайлет.Те бяха решили, че искат и тя да дойде с тях, за да си прекарат наистина хубаво!

Заглавие: Re: На полянката Пон Фев 23, 2009 3:01 pm

Кейт ходеше често на поляната и стоеше дълго там...четеше,рисуваше или просто се наслъждаваше на гледката.
Един ден се беше зачела в една книга за която и разказваше Вал...и седна под любимото и голямо дърво.Когато вдигна поглед тя отново се загледа нанякъде ....докато погледа и не се засече с този на загадъчното момче което видя когато беше с Ан "Кой ли е това" си мислеше Кейт и загледа замечтано.
Тогава се появиха Ан и Вал и се кикотеха.Не бяха виждали Кейт толкова изчервена Embarassed

когато Кейт погледна отново момчето го нямаше.Тя стана и тръгна с двете момичета.

Заглавие: Re: На полянката Вто Фев 24, 2009 1:56 pm

Вайълет , Джак и Фред седяха на сянка под едно дърво и се смееха заедно на една шега , която каза Фред . Фред беше от Рейвънклоу . Момчето имаше с черна леко дълга коса , с бяла кожа и сини очи . Очите му бяха малко по-тъмносини от тези на Вал . Мамичето видя Анет и реше да я повика .
-Ан , ела при нас ! -повика я Вал.Анет дойде при тях и се настани да Фред. - Това е Фред . - представи го Вайълет.
-Приятно ми е ! - каза Ан.
-И на мен ! -каза Фред и протегна ръка за да се здрависа.
Четиримато останаха там целия следобяд и си говореха за разни неща.
***************************************************************************************************************************
По едно време Джак и Фред решиха да отидат до езерото и двете момичета останаха сами.
- Е вижадам че вече си падаш по Фред . - каза Вайълет.
-Не ! - отрече Анет.
-Хей , я стига , на мен можеш да кажеш ! Видях те как го гледаш !
-Не е вярно !
-Е добре , но няма да се откажа лесно.
И всички останах там до вечеря.