Бела вече си беше в къщи.
Тя бутна вратата и гласа на чарли се чу...
-Бела?
-Кой друг. -измърмори момичето и отиде да прегърне баща си.
-Пораснала си!
-Ъм... добре изглеждаш. - усмихна се Бела.
-Мама и Фил тук ли са?
-Не,майка ти каза да ти предам,че много съжалява,но този...Фил... имал мач и...
-Ясно. -отвърна Бела,не искаше да тормози баща си.
-Е,как е в това... училище.
-Ами... страхотно! - усмихна се Бела.
-И с какво ще ти помогне за в бъдеще?
-Професия? - изгледа го Бела.
-И как?
-Татко... няма да работя тук,а там.
-Ъм...
-Аха. - кимна Бела.
-Намери ли си приятели?
-Да. - кимна Бела. - Страхотни. - допълни момичето.
-А... има ли някое ъммм момче? - вдигна вежди той.
-Не съм сигурна още. - усмихна се Бела и се изправи. -Ще се преоблеча и ще сляза.
Тя се качи в стаята си,която се беше същата.Даже се чудеше дали Чарли
изобщо беше влизал в стаята й.Бела седна на леглото и се загледа как
дъждът барабани по прозореца.Замисли се за Дийн и нямаше как да не се
замисли за случката в гората.От няколко дни всичко си беше
нормално,дали... щеше да се повтори?Несъмнено,но кога?
Тя се опита да насочи мислите си към нещо много по-хубаво - Дийн.Не
беше сигурна още `какво са`,но знаеше,че.. са `нещо`.Искаше да го види
колкото се може по-бързо,по-скоро,искаше да го прегърне....
По прозореца започна да удря една сова.
-Какво по... - стана Бела и отвори прозореца,а вътре вленя мокра
полярна сова и кацна на бюрото при компютъра.Беше от Рейч.Не,че се
разочарова,но очакваше обещаното писмо,все пак разгърна писмото и
зачете.
"Белс,ще спим в една стая,ще се видим с Дийн и Ед,ох.. и трябва да
си разкажем за бала,ах... с татко ще дойдем утре да те вземем.
Рейч."
Бела се зарадна,прибра писмото си и слезе при Чарли.
-Татко,аз... утре заминавам.
-Къде?
-Ще прекарам малко у една приятелка и на училище,но обещавам,че следващата ваканция ще остана повече у нас. . усмихна се Бела.
-Добре. - усмихна се баща й.