Купето на Слидерин

Тук пътуват единствено Слидеринците!

Симон започна да се блъска измежду децата.
-Ей,малката,по-полека-извика й някакъв по-голям от нея-Префект съм...ще те накажа.
Момичето се обърна и го изгледа студено.Очите й започнаха да менят вида си към червени."Май тук няма да се разбера с много хора"-мислеше си гневно момичето.Продължи нататък по същият начин.Най-сетне влезе в едно от купетата.До колкото знаеше това трябваше да е на учениците от нейният дом."Оф,дано поне те да са свястни"-продължаваше мислите си момичето.Отвори вратата и избута багажа вътре.Нямаше никого."Може да съм, сама там!"-помисли си с вълнение момичето.Вътрешно обаче знаеше,че няма да стане така пък и от време на време трябваше да приказва с някого.Симон се настани,остави си багажа на мястото му и седна примирено на едно от местата до прозореца.Обичаше да гледа природата.Слидеринката зазяпа хората на перона.Малката не разбираше тази тъга...Тъгата в нея.Никога не бе изпитвала това чувство.Беше й странно.Никога не се бе разделяла с баща си.Как можеше сега да е дале1 от него една година!"Ще свикна"-помисли си тя.Беше силна и можеше да се справи с всичко.Първокурсничката извади огледалце от джоба на суичъра си и се огледа.Очите й бяха празни както винаги.Кожата й бледа като на призрак.Изюглеждаше...обичайно.Това й се хареса.Точно,когато прибра огледалото си чу как вратата се отваря.Вдигна поглед.

На вратата седеше момиче със дълга черна коса и студени сини очи.За момент тя впи поглед в другото момиче,после сложи куфара си и седна на седалката.Беше извърнала глава към прозореца и гледаше как картината постоянно се сменя.С крайчетата на окото си виждаше как другата слидеринка я наблядава.Най-сетне се обърна и бавно каза:
-Кейтлин Фетърболт!
-Симс .. -отвърна и ледено и другото момиче
-Предполагам ми е приятно да се запознаем.Първи курс ли си?
-Да.И ти!
Кейти само кимна и отново се загледа на някъде ...

Дълго време прекараха в мълчание.И двете бяха зяпнали през прозореца и сякаш не пътуваха в едно купе.Единственият признак,че се забелязват беше,че от време на време си хвърлят по един бегъл поглед.Симон хареса кожата на това момиче...Беше като нейната.Толкова бледа.Симс отсъди,че е с по-бледа кожа от другата слидеринка,но бяха доста близко.По всичко друго се различаваха.Косата,очите...След известно време Симон се изправи и без да каже нищо свали единият си куфар.След това го отвори и извади мантията на дома си."Хубаво,че има качулка"-помисли си момичето.Навлече облеклото.
-Скоро ще тръгваме.По-добре се облечи и ти.-каза с...не студен,празен гласе по-точният израз.Беше съблякла суичъра си и го прибра в куфара си като извади нещата от джобовете преди това.Огледа се в огледалото.Все същата!С ъгълчето на окото си забеляза,че другото момиче се облича доста бързо.Даркхаус сложи куфара на мястото му.Това момиче беше приятна компания-не говореше много!Симс отсъди,че търси точно това,но нямаше да заприказва който и да било.Или защото никога не го бе правила,или защото се страхуваше да бъде отблъсната...Нее!Не беше последното...това момиче не се страхуваше и нямаше да започне сега.Както си стояха в мълчание отново седнали на седалките Симон изтърси.
-Кажи ми нещо за себе си.
Не го каза с голям интерес,въпреки че искаше да научи повече.Гледаше със сивите си студени очи другото момиче.

Кейтлин седеше така,сякаш бе препарирана.Най-накрая обаче устните и замърдаха и започна да говори отново с тих глас:
-Аз не съм интересна.
-Настоявам!
-Щом искаш.Какво да ти кажа?
-Къде си израстнала,как си израстнала?
-Майка ми и баща ми са чистокръвни,били са в Слидерин.Предполагам аз ще продължа традицията!-след тези думи Кейти отново отмести поглед от Симс.Досега не беше намирала истински приятелки,а прсто хора,които се възхищаваха на нейните способности.Да,тя беше показлвала магии пред мъгъли.Нямаше си на представа,че това е забранено.Сега пътуваше към "Хогуортс",но не беше изплашена-знаеше,че нищо няма да се промени.Симс беше единствената с която се беше запознала досега,но бее още твърде рано,за да знае що за човек е тя.
изведнъж момичето направи разко движение и започна да връзва косата си.Сега лицето и се беше открило още повече и очите и сякаш бяха станали още по-студени от обикновенното.
-Обичам зимата-изтърси Кейтлин незнайно от къде-Разкажи ми нещо и за теб?!-за пръв път по лицето и се плъзна дяволита усмивка ...

-Хм...Какво да ти кажа!От тези думи,които сега ще издрънкам не можеш да ме опознаеш.Въпреки че съм на 11 години,нямам акъла на дете.Е,не чак толкова детски.Баща ми би трябвало да е затворник,но с пари е успял да се спаси.Фамилията ми е Даркхаус.Също е учил в Слидерин...както и майка ми.Ам...да кажем,че се е наложило те да се разделят,когато майка ми е била бременна с мен.Хм...накрая съм се озовала при Робърт.Ъъъ баща ми би трябвало да кажа.Не съм свикнала.Често го наричам Робърт или Даркхаус.Ам...отгледана съм от него.Имам двама полубратя доколкото знам.Те са на майка ми,но аз не я считам като роднина.Иии това е за историята ми.Поне накратко.
-Хм...мойта е по-кратка явно.
-Е,зависи.Можеш да кажеш много неща.Сега не се сещаш.И аз обичам зимата.Обичам да е студено...е,за мен винаги е топло!Просто обичам снега да вали над мен докато се разхождам.Ам...какви животни харесваш?
Симон си помисли,че е доста приказлива.По принцип беше много по-тиха и отговаряше еднократно.Чувстваше се странно.Както винаги лицето й нищо не издаваше,а и очите не отстъпваха на топплината.Леда беше там все още.Дали някой ден щеше да се махне и да се замести от слънцето!Едва ли...Момичето загледа съпътничката си,но не пропускаше и да поглежда през прозореца.Беше се стъмнило...любимото й време.Двете нямаха време да поговорят още.Влакът спря и двете станаха.Багажа щеше да е пренесен от други..Двете зачакаха в купето.Нямаха намерение да се блъскът из тълпата.Когато най-сетне тълпата мина двете излязоха от купето.Стояха една до друга,но не си говореха.И двете преценяваха другите с поглед или просто си мислеха...не можеше да с еразбере.

-Хм,животни?!Ами вярвам,че котките са служели на вещиците и на дявола,затова може би котки.Като се замисля .. и змиите не са лоши!-отново усмивка се плъзна по лицето и,което сега бе предобило малко руменина,след това допълни-И вълците ..
Влака спря.Вече бяха стигнали.Симс и Кейтлин бяха напълно готови,затова само свалиха куфарите си от горната полица и Симс каза:
-Е,май вече пристигнахме.
-Какво ли ще правим.Как ли ще е в замъка?Вълнувам се-призна си малката слидеринка
-Е,годината е пред нас-възкликна Симс и едва доловимо се усмихна.
След тези думи двете момичета излязоха от купето,готови за нови приключения!

Купето се отвори и вътре влязоха няколко деца от Слидерин който си скътаха багажа и се настаниха удобно. Повечето гледаха Хогуортс, защото нямаше да го виждат цели 3 дни Laughing

, други си разменяха приказки. Щяха да прекарат ваканцията при приятелката си Лейси. Тут отново беше седнал до Симс, която се беше отпуснала и заторила очи.

Бела влезе във влака задъхана.Отново закъсняваше заради покупките си от "Диагон-Али" и "Мракон-Али".Седна във вече препълненото купе на Слидеринци,а под мишница носеше плик,пълен с книги и шишенца с отвари.
-Как мислиш,ще му харесат ли?-попита тя съученичката си Лейси.Извади няколко книги с черни магии,метла "Светкавица" и пълен комплект принадлежности за нея.
-Той има рожден ден скоро и се чудех какво да му купя,а той отдавна искаше книги с Черни магии...-тя остави куфарите си и се отпусна на седалката.

Лейси се стресна от Бела, защото неразбра че е тя.
- Мм.. само не разбрах на кого да му хареса ? Rolling Eyes

- всички се засмяха..
И Бела и отговори че са за..
И Лейси от ново я прекъсна...
- Охх да май се досетих надявам се.. Laughing

-Какво ти има,Симс?-попита Лейси.
Симон изглеждаше по-бледа от обикновено.Всеки признак за живот бе изчезнал от лицето й,а тялото й бе отпуснато като чувал.Момичето едва събра сили да отговори.
-Ннищо-гласът й трепереше и всички с еизплашиха от това.Никой не я бе виждал толкова слаба.Каквото и да се случеше тя се контролираше,а сега...
-Боли ли те нещо?-запита отново Лейси
-Нищо ми няма...Просто малко почивка.Имам нужда смао от това.
-Искаш ли да хапнеш нещо?-попита Тут-Нося малко сладки
-Не,не.Ще повърна ако ям.Просто...не ме бройте,че съм с вас.Ако заспа ме събудете като тръгваме.Ще с еоправя.
-Моля те,кажи ми какво ти има.-Лейси се бе надвесила над нея.
-Нищо,Лейс.
И всичко заглъхна.Всичко й беше като в мъгла,не чувстваше нищо.Мислеше,чудеше се къде е,защо всичко е толкова бяло и черно,но знаеше отговора.Тъпият й баща беше ядосан.Адски ядосан и незнайно защо черпеше от нейните сили,но всичко щеше да мине и тя не се притесняваше.Беше сред приятели,които нищо няма да кажат на друг.Последното,което промърмори и за което събра сили беше:
-Не казвайте на никого и ме оставете.Може да бълнувам.
След това се поддаде на болката и припадна.Когато се събудеше щеше да е бодра и отново щеше да е същата.

П.П.Ще се върна чак към 16:30 най-рано за това ме отпишете.Като отидете в къщата на Лейси пишете,че съм имала нужда от още сън,а аз като се върна ще се опрая със Симон Very Happy

Бела се притесни.
-За брат ми.Ама и аз съм една... Embarassed

- Ако е наистина скоро, предлагам ти да го отпразнуваме в нас, стига да си съгласна ще му направим страхотна изненада.. Laughing

- кимна Лейси на Бела.
- Вижте на вън, изглежда приятно, всичко е в сняг и е толкова... красиво Shocked

-Каква?По принцип рожденият му ден е утре и той ще се зарадва...Наистина е много красиво навън...-Бела говореше много бързо,такава си беше по рождение.-Ти с родителите си ли живееш?Аз...аз нямам...тоест,имам...-момичето сведе глава,сякаш се срамуваше.-Те станаха смъртожадни.Сега с Ник живеем сами в имението.И затова наистина много се радвам,че ще дойдем за празниците.-Бела отново се оживи.

- Охх, пък баща ми е нещо като приятел на Волдемор.. затова много не обичам да стоя с него и той и майка ми решиха да заминат и оставиха имението в мой ръце, ако имам нужда от нещо само трябва да му пратя една сова и готово.. Shocked

- Не е много приятно като съм сама, обикновенно каня братовчед ми и така винаги си прекарвам.. Sad

- Но да мислим за хубави неща..- усмихна се отново момичето Smile

Ник влезе в купето на Слидеринците,а Бела бързо започна да събира някакви пакети в раницата си.Той попита:
-След колко време ще пристигнем?

Лейси се прозя и каза на Ник:
- Скоро към 15:00 трябва да пристигнем. Охх кажете нещо докато не съм заспала, че после не можете да ме събудите, ще трябва да изсипете кофа с вода върху мен. - подхили се момичето.

След момент мина продавачка с количката си ..тя се спря на купето и каза:
- Ще желаете ли нещо деца? - всички се раздвижиха.
- Ъм.. за мен един ябълков сок. - каза момичето.
- Два галеона, г-це. - девойката подаде два галеона и взе сока си.
- Вие няма ли да си поръчате нещо. - попита слидеринката останалите.

-Аз-да.-рече Бела.-Две дъвки и една чаша тиквен сок.
-Три галеона и петдесет сикли.
-Ник,ти нищо ли няма да си вземеш?-попита го Бела.
-Пет всякаквовкусови бонбона и три дъвки.
-Галеон и трийсет сикли.
Всички платиха и жената си отиде.

- А само да ви подсетя нещо - Лейси се досети.
- Внимавайте като минавате покрай езерото, да няма цоп, не веднъж съм падала там. - Лейси и Бела се засмяха.
- Ник, много си мълчалив, кажи нещо и ти. - усмихна се момичето. Wink

Лейси подскочи, видя че са пристигнали и каза:
- Хайде ставайте пристигнахме. - всички започнаха да събират багажите си.
- Взех си багажа, ще ви чакам отвън. Останалите кимнаха а Лейси излезе навън.
( пишете направо в моята тема в домовете Wink

)

-Чувал съм за твоя род.-обади се момчето.-Доста сте известни...Имаш ли брат или сестра?

Момичето каза нещо преди да излезе, то беше:
- Ами да имам по - голяма сестра Карън. Когато излезем ще ти доразкажа. Wink

С почервенели бузи от умора Анет влезе в купето, видя че има свободно място и седна.Тя се беше лутала доста докато намери своето купе.Не след дълго тя се заговори с учениците около нея.

» Купето на Хафълпаф
» Купето на Рейвънклоу
» Купето на Грифиндор
» Масата на Слидерин
» Точките на Слидерин