Класната стая

Заглавие: Класната стая Вто Дек 02, 2008 7:58 pm

Елизабет влезе в класната стая.Професорката отиде до катедрата и остави нещата,които носеше.След това с еобърна към първокурсниците и им се усмихна с милата си усмивка.На първокурсниците им се стори доста странна-беше доста млада(или поне така изглеждаше),дребна на ръст,слабичка и с доста странна прическа.Косата й бе направена,така че да стърчи на всички страни.Изобщо не изглеждаше на някоя професорка и децата си помислиха,че е някой от по-големите курсове,но грешаха.
-Здравейте,деца-усмихна им се привитливо жената-Аз съм професор Елизабет Ланистър и ще ви преподавам по трансфигурация.Надявам се да се разбираме.Аз не съм една от най-строгите,долу-горе на един акъл сме,но няма да ви оставам да си правите каквото си поискате.Ще започна с дисциплината.Може да стоите до който си поискате на чина.Всеки час може да си сменяте мястото-това не ме интересува.Ще забележите,че имам остър поглед.За говоренето в час.-децата се намръщиха-Ще ви изненадам малко като кажа,че може да си говорите.Надявам се това да ви помага за усвояване на материала.Предпочитам да закъснеете отколкото изобщо да не влезете в часа ми.Когато изпитвам ще изпитвам всички ви и не се притеснявайте,че няма да има време-аз намирам.И сега да започнем с урока-какво ще кажете?!-децата се намръщиха-Забравих да ви предупредя:първите часове ще ги намразите,защото са теория,но е хубаво да усвоите първо нея и след това заклинанията-децата пак не харесаха думите й.Професорката с еусмихна-А сега нека да кажем какво е трансфигурацията.Трансфигурацията е един от най-опасните и сложни предмети от магическият свят.Тя е изключително невероятен и интересен,но и изискваш много голяма концентрация,следователно и много тежък раздел на магията.В древни времена, жителите на планетата Земя живеели в пещери и не познавали добре заобикалящия ги свят.Те са започнали да опознават нещата около себе си и да им дават имена. Така процесът,чрез който едно тяло се трансформира в друго,получил едно ново име,което използваме и днес-трансфигурация.Самият процес на извършване се нарича трансформация,а официалната дума приета за неговото наименование е думата трансфигурация.В днешно време ние практикуваме така наречената "съвременна трансфигурация",която през годините се е усъвършенствала толкова много,че днес тя е много по-безопасна и има по-голям шанс опитът ни да бъде увенчан с успех. Днешната трансфигурация се дели на няколко раздела: Трансфигурация на предмети; трансфигурация на животни; трансфигурация на хора или още казано раздел „Зоомагове”.Последния раздел е най-труден и най-сложен, както и най-опасен!-когато изказа урока достатъчно бавно професорката се усети-А вие записвахте ли си?-повечето кимнаха-Това го изисквам межуд другото и ако не сте пислаи този час препишете от някой.Все един ще се постарал.А сега ако нямате въпроси-свободни сте!
Елизабет седна зад катедрата си и загледа първокурсниците.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 02, 2008 8:43 pm

- Професоре ако нямате нищо против ще допълня че трансфигурация също идва от "транс" което означава две и "фигура" като форма.. Това го четох някъде но нямам спомен къде.. Shocked

- каза Лейси преди да излезне от стаята.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 02, 2008 9:15 pm

-Чудесно,млада госпожице.Можете да си го запишете,деца-проговри преподавателката.Някои отново извадиха пергаментите си,други-се намръщиха и излязоха бързичко от стаята-Радвам се,че се интересувате от предмета ми...може би-довърши професорката.

Заглавие: Re: Класната стая Чет Дек 04, 2008 9:42 am

Елизабет влезе в класната стая.Мантията й бе изпоцапана с кал,мокра и с листа на някои места.Децата я изгледаха странно и някои се засмяха.Тя им отвърна на усмивките.
-Е,имах малко трудности в гората-оправда тя външния си вид.
-В Забранената гора?!-учуди се един от учениците.
-Ами вие как мислите?Нали трябва да ви намеря примери по Грижа за магически създания.Както и да е.Днес имаме трансфигурация,така че да не се отклоняваме.Почнахме малко по-късно учебната година,но не се притеснявайте,че няма да вземем уроците.Имаме достатъчно часове.
Децата не се зарадваха много.
-Та днес продължаваме с теорията.Съжалявам,но за сега няма да има заклинания.-децата се намусиха-Днес ще вземем прословутата История на трансфигурацията.Не е толкова скучно-каза тя,когато видя намръщените физиономии-Този път не е много хубаво да си говорите,защото ще ви се ядосам,но ако имате храна или нещо за пиене ви позволявам да го консумирате.А сега започвам с прекрасното ви уроче.Записвайте си!-каза тя с по-силен глас.-И така, всичко започнало малко след зараждането на света, когато всички магични раси живеели в мир.Четири вида обитавали една долина, като си помагали взаимно, но се стараели да не си пречат, тъй като междувидовите сблъсъци обикновено завършвали фатално.На север живеели самодивите.Те били красиви, вечно млади жени, които се грижели за болните същества, готвели и поддържали реда в царството.На изток живеели троловете-големи, глупави същества, които пазели долината от набезите на чуждоземци.Те били изобретателни и силни, но доста лесни за манипулация.На запад живеели джуджетата-те осигурявали материалите за домовете на всички от царството-въпреки дребният си ръст те били много трудолюбиви.На юг живеели елфите-мирни и трудолюбиви, добродушни, но и готови да се бранят, ако някой ги нападне.Именно там живеел и царят на всички същества-елфът Алегус.Той поддържал мирът в царството, грижел се за безопасността на всички.Той бил добър владетел, честен, справедлив и строг, и всички го обичали.Не такъв бил обаче неговият син-палавият елф Аледиан.Той обичал да прави бели-закачал се с докачливите тролове, задявал самодивите, пречкал се в работата на елфите.С всеки изминал ден шегите му ставали все по-груби, докато накрая представители от всички раси поискали среща с царя, на която помолили Аледиан да бъде изгонен от царството.Алегус, който също бил вдигнал ръце от непокорният си син не се поколебал и го изгонил в Страната на пустошта-отвъд царството, където нищо не растяло, а земята била напукана и неплодородна.Аледиан се сблъскал с всякакви неприятности-хищници, дъжд, глаад.Все някак си се справял, но дошла зимата.Снегът валял денонощно, а вятърът духал прозниващо.Аледиан нямал къде да се скрие, освен между клоните на един оголен храст.Там той зъзнел в тънката си дрешка, търкал ръцете си една в друга, опитвайки се да се стопли.Тогава той забелязал нещо странно-между пръстите му се процеждала лилава светлина.Елфът уплашено отдръпнал ръцете си, а между тях се образувала лилава топка от светлина, която сякаш трептяла.Аледиан се опитал да я хвърли настрани и БУМ-при удара на светлината със земята се разпалил огън, на който благодарният елф се стоплил.Така, макр и неосъзнато той заложил началото на трансфигурацията-трансфигурирал въздух в огън, което си е една висша магия.Но той, естествено не можел да я контролира, което по-късно му донесло редица неприятности, но и облаги.
Когато професорката свърши им се усмихна леко.
-Беше ли много скучно?-повечето деца отрекоха-Е,добре тогава.Как искам да ви дам нещо за домашно...все още нямате оценки.
-Хайде другият път,професоре-помоли я една от ученичките
Елизабет се замисли малко и кимна.
-Добре,днес няма да имате домашно,но си научите уроците.Другият път може и да изпитвам.
Звънецът би.
-Е,довиждане.
Елизабет седна зад катедрата и зачака учениците да излязат.Пък и можеше да има въпроси.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 8:49 am

Професор Ланистър влезе в класната стая.Беше още много рано,за да има ученици.Жената седна за малко на бюрото и изпи кафето,което носеше със себе си.Черната й мантия подчертаваше бледата й кожа,а косата й бе направена на кичури в най-различни цветове,но нито един еднакъв и както винаги все от тях си бе избрал отделна поза.Когато питието й свърши,тя се изправи на крака и извади към 200 пера,които струпа на катедрата.След това трансформира към 20 в най-различни предмета и ги копира.Имаше ластички,копчета,корони,моливи и всякакви други нещица,които щяха да й послужат за урока.Днес малко щяха да се отклонят от обичайният й учебен план.Професорката погледна часовника си и видя как змиевидната стрелка се движи бавно-тя бе за минутите.Чаът беше станал 10:25."Скоро ще дойдат"-помисли си жената и седна зад катедрата.До 3 минути стаята се бе изпълнила с ученици,които сядаха по местата си като се заглеждаха ту в предметите на масата,ту в професорката.Възрастната се усмихваше на всеки.
-Здравейте,деца.Нали помните как ви казах,че отначалото ще учим само теория?
Децата кимнаха,гледайки подозрително.
-Е,малко ще се отклоним.Не сме свършили изобщо тези неща,но адски много исках да ви преподам малко практика и заклинания.Няма да ви дам пет хиляди-само едничко,което да изучим тази седмица.
Децата възкликнаха в изблик на радост.
-Ох голяма грешка правя!-възкликна жената,но вече нямаше връщане-Е,сега да ви кажа и коя е магията.Абело Колоро.Това е магия за променяне цвета на обект.Хм...имайте впредвид за сега да не я прилагате на себе си,че ще оплескате нещо.Ам...ще изпиша на дъската всичко за зкалинанието.

Код:: Абело Колоро
Произход: латински abelo - смяна coloro - цвят
Действие: променя цвета на даден обект.
Странични
ефекти: напълно възможно е, дори при най-малкото объркване, предметът
да започне да сменя цвета си постоянно или пък да стане черно-бял. Има
и много други неща, които могат да се объркат, но това е най-честия
недостатък на заклинанието.
Начин на изпълнение: магическата
пръчка трябва да направи малък кръг по посока на часовниковата стрелка,
след което да посочи рязко предметът, чийто цвят трябва да бъде сменен.

-Имайте впредвид да си представяте предмета оцветен в желания цвят.Ако си мислите колко мекичко и удобно е в леглото,най-много да объркате нещо.Е,аз не очаквам от вас да успеете още днес,но...Хм,може да има и такива умници.Ами може да започвате с упражненията.За тази цел,понеже не искам да си разваляте вещите,може да изпозлвате тези тук.-тя посочи предметите на катедрата-Упражнявайте се на чиновете си,аз ще минавам покрай вас да видя какво правите.Няма нужда да вдигате ръка,аз винаги виждам какво става.

Опътване:Напишете РП,в което се упражнявате.Гледайте да не преувеличите и още от първият път да успеете.Трябва поне 5-6 грешни опита да имате и чак след това да успеете.Ще давам точки за всеки пост.Тук да пишат до 10 човека,ако има още желаещи след това да ми пратят по ЛС.Нямате домашно,само това.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 3:27 pm

Профосор Ланистър застана до чина на Рейчъл за да наблюдавя опита 'и:
Момичето кимна и пое дълбоко въздух.Тя направи малък кръг с магическата си пръчка по посока на часовниковата стрелка и...
-Абело Колоро-и Потър насочи пръчката си към вазата,която в същия момент стана черно-бяла...Момичето погледна угрижено
- Няма нищо..Опитай пак-насърчи я професора.
Рейчъл отново направи кръг с пръчката си и каза заклинанието.Този път обаче вазата взе да сменя цвета си като коледна лампичка...
- Съжелявам -каза момичето и всички се засмяха при вида на вазата.
- Няма нищо...Може би последен опит-погледна я окуражаващо Ланистър
- Мхм-измънка засрамено момичето.
То повтори същите неща,кръга по часовниковата стрелка и..
- Абело Колоро...-този път тя успя.Вазата стана червена на цвят и момичето се усмхна доволна от себе си...
- Браво госпожице Потър-усмихна се и професора-
Рейчъл се усмихна доволна от факта че се е справила,дори и с малки затруднения.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 3:28 pm

Бела вдигна ръка.
-Може ли да опитам?
-Да,да госпожице Соун.Елате насам. -усмихна се учителката. - Не се притеснявай ако не стане веднага.
Бела се усмихна и се насочи към една чаша на ,която беше оранжева на цвят.
Бела извади пръчката и описа малък кръг по посока на часовниковата
стрелка,след което да посочи рязко чашата. - Абело Колоро! - Чашата не
се промени.
Бела направи същите маневри.
-Абело Колоро! - чашата стана бяла.
-Това е нормално. усмихна се учителката. - Давай пак.
-Абело Колоро! - каза Бела и направи нужното с пръчката си,чашата стана леко червена посредата.
-Браво! - поздрави учителката. - Давай.
-Абело Колоро! - викна Бела и чашата стана чисто червена.
-Браво,браво Соун.Много добре! - поздрави учителката. - Браво!
Бела остана що годе доволна от това което направи и се ухили на Рейч...

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 4:45 pm

Най-накрая учениците щяха да правят нещо в часа по Трансфигурация, за което Нейтън изключително много се радваше. Той нямаше търпение да опита, но реши първо да види опитите на другите ученици, и тогава. След като повечето от учениците успешно се справиха със заклинанието ''Абело Колоро'' Нейтън реши, че е време да покаже и своите възможности. Той вдигна ръка:
-Аз искам да опитам Професоре!
-Добре г-н Скот. -каза тя.
Нетън започна да си избира предмет, който да трансформира в различен цвят. След малко той си избра една малка, черна, пластмасова кутийка. Вече беше готов, да започва със заклинанието.
-Абело Коларо -извика той, но не стана нищо.
-Хм, гн-Скот, трябваше да направите кръг с пръчката по часовниковата стрелка, а после рязко да я насочите към кутийката. -каза преподавателката.
-Добре съжалявам. -отвърна и той.
Нейтън запретна ръкави, вдигна магическата си пръчка и направи кръг по часовниковата си стрелка, след което прошепна ''Абело Коларо'' Светъл лъч се изтреля от магическата му пръчка и направи, малката черна кутийка прозрачна, но той не искаше да е такава - той искаше да я направи светло синя.
-Ох, професоре...сигурно няма да успея. -каза той с разочарование в гласа, защото много се надяваше да успее.
-Опитайте още няколко пъти... -каза преподавателката с лека усмивка.
-Абело Коларо -извика Нейтън, като направи същите движения с пръчката, но отново не успя да направи нищо, с изключение, че кутийката се счупи на много малки парченца. Преподавателката произнесе някакво заклинание, с което въна предишния вид, на малката кутийка.
-Опитай отново! -каза тя.
Нейтън изчисти ума си, като изкара всички лоши мисли. Той завъртя пръчката си в посока на часовниковата си стрелка, като мислише само за светло синята кутийка произнесе ''Абело Коларо'' един лъч се стрелна от магическата му пръчка. Кутийката пресветна и смени цвета си на светло синя...

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 5:22 pm

Шпроте се приближи до катедрата на професор Ланистър,взе си едно копче и се върна на чина си.
-Абело Колоро - промълви момичето, като описа с магическата си пръчка кръг по посока на часовниковата стрелка,но нищо не се случи.
-Опитай отново - каза професор Ланистър в отговор на отчаяния опит на Шпроте.
-Абело Колоро - повори тя,но отново не се случи нищо - Професоре,не мога
-Няма нищо...опитай отново- повтори окуражително професора
-Абело Колоро - каза малко по-силно момичето
Копчето пред нея потрепна,но нищо повече.
-Абело Колоро - отново повроти момичето
Копчето отново потрепна
Професор Ланистър се заразхожда из чиновете на другите като наблюдаваше опитите им и окуражаваше и поправяше грешките на учениците.
-Абело Колоро - вече се изнерви Шпроте,а копчето лежеше спокойно на чина пред нея
Тя пое няколко пъти дълбоко въздух,за да се успокой
-Абело Колкоро
Този път копчето от черно стана синьо.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 7:20 pm

Джесика също вдигна ръка.
- Г-жо ще позволите ли да опитам и аз. - попита плахо момичето
- Но разбира се,заповядай - отвърна добродушно преподавателката.
Грейнджър стана от чина си и се запъти към катедрата,докато нейните съученици я гледаха.Момичето огледа предметите,които бяха пред нея и се чудеше кой да избере.След малко Джес взе от масата един жълт бокал,съсредоточи се и едновременно докато описваше кръг по часовниковата стрелка с пръчката си изрече тихо:
- Абело Коларо.
За съжаление бокала само потрепера.
- Нищо,опитайте пак - възкликна учителката и се усмихна на притесненото момиче.
-Абело Колоро! - повтори Грийнджър,но отново бокала само потрепери,но малко по-силно от предишния път.
Момичето се ядоса."Не може да не мога да го направя" - каза си тя и замахна с магическата си пръчка и вече по-силно от предния път,извика
-Абело Колоро!! - но и този път не се получи
- Не се отказвайте,г-жице Грейнджър!Не е толкова сложно особено за вас....просто трябва да се съсредоточите - продължаваше да я окуражава преподавателката.
Джесика Грейнджър беше вече твърдо решена да успее.Тя се съсредоточчи максимално и с премерени движение на пръчката си и с весок и ясен глас изрече думичките:
- Алберо Колоро!
Чашата потрепери,след което се понаклони и в следващия момент от наситено жълт бокала се првърна в маслено розов....

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 09, 2008 8:20 pm

Добре...пишете хубави РП-та.Обаче четете и моя пост,ако обичате!Изрично съм посочила,че се упражнявате на чина,не отивате до катедрата,за да се упражнявате там,вие си избирате какво да трансформирате!Ако още някой пише да не прави същата грешка,защото няма да му дам точки! Evil or Very Mad

Заглавие: Re: Класната стая Пет Дек 12, 2008 6:56 pm

Елизабет бързаше по коридорите.Беше закъсняла с няколко минутки за часа,който пък се бе наложило да промени за днес.Надяваше се децата да не са решили,че няма да карат час и да са си тръгнали.Не че щеше да ги вини,но все пак се надяваше да не са го направили.Вратата на класната стая бе затворена и не вдъхна доверие на професорката,че ще има някой.Отвори я рязко и се озова срещу всички дечица.Тя се усмихна широко:
-Здравейте.Съжалявам,че закъснях и отложих часа.Все пак и аз съм човек и имах малко лични причини.
Ланистър се усети,че още държи сака си.
-Оу...-с един замах на пръчката и той беше изчезнал.Жената се усмихна вяло-сега се връщам и забравих да го оставя-не знаеше защо се извинява-Та...днес няма да ви изпитвам.Реших да се отклоним пак от теорията и да ви науча на противозаклинанието.Все пак като промените цвета на нещо може да искате да го върнете в предишния му цвят.Така...Заклинанието е Аверо Колоро.Близко е,гледайте да не объркате.Аз още ви пазя нещата,които сътворихте миналия път-жената замахна рязко с ръка и пред всеки се появиха предметите,които им бяха познати от миналия час.Стаята потъна в тишина,когато на дъската се изписаха особеностите на зкалинанието:

Код:: Аверо Колоро
Произход:латински, avero - възвръщане coloro - цвят
Действие:
След смяна на цвета на предмет, това заклинание се използва за
възвръщане на предишния му цвят. Не е само противодействие на Абело
Колоро, но и на всички останали оцветяващи заклинания в
трансфигурацията.
Странични ефекти: При объркване ще започе да разваля други заклинания, често се преплита с Фините инкантантем.
Начин на изпълнение: с магическата пръчка се прави малко кръгообразно движение в посока обратна на часовниковата стрелка, след което се посочва рязко към предмета, чийто цвят трябва да се възвърне.

-Е,мисля че всичко си е ясно написано.Сега както миналият път може да се упражнявате,а другият час наистина ще ви изпитвам на двете заклинания.
Елизабет започна да с еразхожда из класната стая.

Заглавие: Re: Класната стая Пет Дек 12, 2008 7:54 pm

Докато останалите ученици изпробваха заклинанието, Нейтън реши да запише всичко за това заклинание. След като първокурсникът записа всичко, вдигна ръка и изчака преподавателката да го вдигне.
-Да г-н Скот?
-Ами, искам да опитам аз. -усмихна и се Нейтън.
-Добре. -каза тя, след което му подаде малката синя кутийка, която той беше оцветил от черно в синьо.
Нейтън взе кутийката и я остави точно пред него. Той се надяваше това заклинание, да стане още от първия или от втория път, за разлика от първото, което беше много трудно. Момчето вдигна магическата си пръчка във въздуха, след което направи двеижение в посока, обратна на часовниковата стрелка и рязко насочи пръчката си, към синята кутийка като произнесе ''Аверо Коларо''
От магическата му пръчка излезе светъл лъч, който улучи кутийката, но не стана нищо. Тя си остана синя.
-Опитайте пак. -каза проф.Ланистър
Нейтън вдигна високо пръчката си, завъртя я в посока обратна на часовниковата стрелка, насочи я рязко към синята кутийка и извика ''Аверо Коларо''
Тоз път кутийката пресвета, а Нейт се зарадва като видя, че отново е възвърнала предишния си черен цвят.

Заглавие: Re: Класната стая Пет Дек 12, 2008 10:02 pm

-Може ли и аз професоре? - попита Бела.
-Да,Изабела. - усмихна се учителката.
-Бела... - промърмори тихо Бела.
Момичето все чашата си и се върна на мястото си.
Извади пръчката и я насочи към червената чаша.
-Аверо Колоро! - каза момичето,като с магическата пръчка описа малко кръгообразно
движение в посока обратна на часовниковата стрелка, след което се
посочи рязко чашата,но тя си остана червена.
-Не се смущавай.Пробвай пак. - каза учителката.
Бела се концентрира и ..
-Аверо Колоро! - като направи същите движения като миналия път.Чашата наполовина върна оранжевия си цвят.
-И пак,Соун.-кажа учителката като нпарви чашата отновоя изцяло червена.
-Аверо Колоро! - каза момичето и направи същото с пръчката си както и при първия опит.Чашата стана изцяло оранжева.
-Браво,Изабела! - поздрави учителката.
-Бела. - поправи я тихо момичето.
-Бела. - усмихна се учителката...- Е,кой е следващия ?

Заглавие: Re: Класната стая Пет Дек 12, 2008 10:52 pm

- Може ли аз,професоре - попита с усмивка Рейчъл
- Разбира се госпожице Потър-усмихна се и професора.
Рейчъл взе една от чашите седна на мястото си и каза:
- Аверо Колоро-момичето направи кръгово движение обратно на часовниковата стрелка и насочи пръчката си към чашата.За жалост единственото променено нещо бе учебникът на ученичката който беше загубил цвета си.Професора се погрижи да възвърне цвета на книгата обратно и отново насърчи Потър
- Пробвай отново,дете-усмихна се тя.
Рейчъл кимна в знак на съгласие,описа окръжност в посока обратна на часовниковата стрелка каза:
- Аверо Колоро - и насочи пръчката си към чашата,която не промени бледия си цвят.Момичето се отчай но реши да опита още веднъж.
Повтори всички както предишния път и този път решително изрече думите:
- Аверо Колоро-вмомента в който насочи пръчката си към чашата тя стана оранжева.Потър се усмихна...
- Браво Рейчъл - усмихна се на свой ред професора. - А сега други желаещи ?

Заглавие: Re: Класната стая Съб Дек 13, 2008 8:03 pm

След като професор Ланистър предаде урока,Шпроте стана от чина си и отиде да изнамери небесно синьото си копче от миналия час.След това се върна на мястото си.Тя не очакваше да се справи от първия път.Помисли си,че сигурно ще й трябват поне един-два опита,за това си пое бавно въздух и насочи магическата пръчка към копчето.
Тя направи малко кръгообразно движение с пръчката,по посока на часовниковата стрелка и промълви "Аверо Колоро"
-Грешка,движението трябва да е обратно на часовниковата стрелка,госпожице Каулиц - каза професорката
-О,да,забравих
-Аверо Колоро - каза малко по-силно момичето,като този път направи движение обратно на часовниковата стрелка
Не се случи нищо.
-Мога ли да опитам пак,професоре
-Разбира се - кимна професор Ланистър
-Аверо Колоро - този път заклинанието подейства,копчето възвърна предишния си черен цвят.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 16, 2008 9:49 am

Дойде ред на великото изпитване.Елизабет влезе в стаята с широка усмивка.
-Здравейте,деца-каза тя още от вратата-Как сте днес?Надявам се добре,защото сега ще ви изпитвам на двете заклинания.Пред всеки от вас стои един гребен з акоса.Реших да не е нещо чупливо.Искам от вас да го превърнете в друг цвят и после да му върнете кафевия цвят.Който иска може да идва при мен-който така ще се притесни повече,нека само ме извика до него.Хайде започвайте!

П.П.Става въпрос за РП.Ваш е избора как съм ви изпитала,може и случайно да съм ви видяла.Но моля да бъде по ЛС.Който не предаде ще има Трол.Това е домашно,все пак...

Заглавие: Re: Класната стая Нед Дек 21, 2008 12:20 pm

Елизабет влезе в кабинета с бързата си походка.Липсваха няколко ученика.
-Къде са останалите?-запита тя студено учениците
Децата свиха рамене.
-Все едно.Аз започвам с урока,а те когато дойдат.Всъщност днес няма да говоря много.Подготвила съм ви листи с урока.Нямам намерение да го разказвам и после да не го запомните думите ми.
Професорката започна да се разхожда и даваше на всеки по едно листче.Когато се върна при катедрата в стаята влязоха липсващите ученици.
-Влизайте-каза тя и подаде на вскеи по един лист.Не изчака оправданията им.
Професорката застана до дъската и написа четливо :

Цирцея-антропоморфната школа

-Започвайте да четете.
Децата наведоха глави и започнаха с работата.Сигурно много недоволстваха от лошото настроение на преподавателката си,но нея това не я интересуваше.Важното беше,че миналият час много от децата просто си тръгнаха без да отдават значение на изпитването.

Код:: Цирцея и магията през Античността Вещерството заема централно място в развитието на магьосничеството въобще през Древността. По това време се обособява като занимание само за някои. Най-често това са хора с дарба дадена от боговете и с голяма известност в обществото. В Древна Елада вещиците си имат и своя богиня, която ги покровителства – Хеката. Най-общо дейността им се изразява в гадаене, правене на различни отвари и отрови, както и на някои по-специални магии, често проклинащи някого. В гръцката митология тези вещици не са малко, но една от най-известните можем да намерим на картичка от шоколадова жаба, а именно Цирцея. Цирцея, известна още като Кирка, можела да превръща хора в животни, да накара сгради и гори да се движат. Тя била дъщеря на бога на слънцето Хелиос и океанската нимфа Перса и живеела на остров Еея край италианското крайбрежие в мраморен палат по средата на горската поляна, където тъкала платове и пеела омайващо. Често била посещавана от хора, научили за магическите й способности. Когато морският бог Главк пристигнал за любовна отвара, за да спечели сърцето на нимфата Сцила, Цирцея се влюбила в него и го помолила да остане при нея, но щом той й отказал, тя хвърлила отровни билки във водата, в която се къпела Сцила и така я превърнала в чудовище с кучешки глави и стърчащи от тялото змии. Друг, отхвърлил я, прекарал остатъка от дните си като кълвач. Най-известният посетител на Еея обаче, несъмнено е гръцкият герой Одисей, който слезнал на острова с моряците си на връщане от Троянската война. Щом хората на царя Итака се натъкнали на мраморния дом на вещицата, заобиколен от мечки, лъвове и вълци, които били хора преди да я срещнат, тя излезла навън и ги поканила на обяд. Но им дала ечемик и сирене, които съдържали силна отвара, която ги лишила от спомени и желание да се върнат у дома. Докато седели унесени, Цирцея ги превърнала в свине с магическата си пръчка и ги завела в кочината. Тя готвела същата участ и за Одисей, но докато търсел моряците си, срещнал бог Хермес, който му дал билката моли, която правела нейните отвари и заклинания безсилни. Щом не могла да го омагьоса, тя се сприятелила с него, върнала човешкия вид на хората му и му станала съветница. От нея той научил за очакващите го опасности и как да общува с призраците, които щял да срещне по път към подземния свят. Легендите за вещицата Цирцея и племенницата й Медея са в основата на множество популярни митове и вярвания. През Средновековието хората вярвали, че способностите на Цирцея са били реалност, както и дейността на вещиците.

След 25 минути професорката проговори.
-Надявам сте да го прочели,ако-не,имате го за домашно.За домашно искам вскеи един от вас да ми напише съчинение на тема "Цирцея през моите очи".Пратете ми го по ЛС.Надявам се да се справите.А сега сте свободни.
След тези думи професорката излезе от стаята с бърза стъпка и остави учениците да гледат неразбиращо нейния яд.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 23, 2008 1:18 pm

Елизабет влезе в стаята с необичайна широка усмивка.Може би изглеждаше като луда,но бе в отлично настроение.Децата със сигурност предпочитаха това пред държанието й миналия час.
-Здравейте,деца.Днес ще учим за Мерлин.Той е велик магьосник,който мисля че е известен на всички ви.Ако не е-сега ще научите.Преди да започна аз с дългия урок,вие ми кажете какво знаете.
Професорката огледа класа и е надяваше да не я разочароват.

П.П.Нека само един отговори,ще дам и точки.Нека да пише,че е вдигнал ръка и аз съм го посочила.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 23, 2008 4:22 pm

Професор Ланистър оглеждаше класа в очакване някой да вдигне ръка.Шпроте се поколеба,но вдигна ръка.
-Да,госпожице Каулиц - посочи с лека усмивка преподавателката
-Магьосникът Мерлин,заклинател,пророк и съветник на крал Артур,навярно е най-прочутият вълшебник на всички времена.Легендите разказват,че той можел да използва магията си ,за да печели войни,да се превръща в куче или елен,не съм сигурна,да предсказва бъдещето и да управлява човешката съдба.
Момичето седна и изчака професор Ланистър да започне с урока.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Дек 23, 2008 6:06 pm

-Отлично,госпожице Каулиц.10 точки за Рейвънклоу.А сега към урока.Днес ще изучим Мерлин като човек.Другият час ще вземем с какво е спомогнал в трансфигурация.Записвайте си докато говоря,моля-усмихна им се тя с широка усмивка.Магьосникът Мерлин е заклинател както и пророк.Навярно Мерлин е най-прочутия вълшебник с неограничени възможности.Легендите разказват,че Мерлин можел да използва магията си,за да печели войни и да се превръща в куче или елен.Можел да предсказва бъдещето и да управлява човешката съдба.Мерлин имал необикновенни родители – майка му била царска дъщера,а бащата зъл дух с магически способности.От майка си Мерлин взима добродушието ,а от баща си магическото наследво.Още като малък показва свръхестествените си сили.Мерлин закрилял бъдещия крал Артур,докато стане на възраст за управление.По-късно Артур го сложил като пророк,магьосник и съветник на военните,осигурявайки великите успехи на крала.Станал на петндесет години заедно с помощта на Мерлин,Ексалибур се озовава в ръцете на Артур. Легендата разазва също и за зла магьосничка наречена Морзана.С нейните тъмни сили и мисли тя успява да влезе в живота на Артур и да го погуби от части.Морзана обаче е победена от Мерлин.Говори се,че великия магоььник можел да се превръща в дете,старец,жена,джудже и двете животни,които казах по-горе.Можел да накара стените на Артуровия замък да отблъскват врагове,можел да разбошува море.Но въпреки способностите си Мерлин допуснал грешка,която довела до гибелта му.Влюбил се в чародейката Вивиана /наричана някога господарката на езерото и й разкрил магическите си тайни.Тя ги използвала против него и направила заклинание,чрез което затворила Мерлин в един дъб.За сомашно искам да ми напишете съчинение на тема какво е мнението ви за Мерлин.Няма нужда е дълго,но не да съдържа само "Много ми харесва","Тъп е","Не ми харесва" и тем подобни.А сега сте свободни.

П.П.Моля,когато ми пращате домашните да ми пишете някъде и името си,защото не ви помня всички,а е трудно да проверявам непрекъснато как е името на героя ви.Благодаря предварително! Smile

Весели празници! jocolor

Заглавие: Re: Класната стая Чет Яну 01, 2009 8:01 pm

Елизабет влезе в класната стая и се усмихна на първокурсниците.
-Здравейте,деца.Надявам се да сте си прекарали добре през малката ваканция у дома си и голямата ваканция по предмета.Честита нова година!Желая ви всичко най-хубаво и дрън-дрън-дрън-ухили се тя.Миналият път взехме урока за Мерлин,а днес ще научим с какво е допринесал на трансфигурацията.Мисля че урока е интересен-записвайте си-каза преди да започне-. Какво дава Мерлин на трансфигурацията? Аз не съм ви казвала и предполагам че не знаете,но е време да разберете че трансфигурацията се дели на три рода - Променящ, Създаващ и Прогонващ. Ние, обаче ще се занимаваме с главния род - Променящия. Той, пък, от своя страна се разделя на още два типа - Себе-морфен и Друго-морфен.
-Мерлин всъщност е родоначалник и баща на Себе-морфния тип. Вторият ще го изучаваме догодина, така че сега ще говорим само за делата на Мерлин. И така, какво касае Себе-морфния тип. Това са всички магии, заклинания и ритуали, които промянат до някаква степен човека. Сам човека ги измагьосва на себе си. По своята сложност се делят на следните видове:
-Семпли. - Първото, което Мерлин е успял да измагьоса. Неговата първа магия е била именно тази. - Елизабет сви ръката си в юмрук и удари във въздуха сякаш невидима врата. Цялата й ръка до рамото проблясна съвсем лекичко в жълтеникаво и пред класа се превърна в истински камък. - Представете си удивлението на Мерлин, когато изведнъж е направил така, че едната му ръка да изглежда така.- Професорката размаха живата си ръка пред класа. - А в следващия момент става такава. - Сковано тя мръдна торса си, а с него и вкаменената ръка. - Много учени смятат, че това била изобщо най-първото заклинание на Мерлин, което в последствие отприщва магията в него. - Елизабет развали заклинанието на ръката си и продължи лекцията.
-Вторият тип са Половинни. При тях се засяга по-малка площ от тялото. Демонстрирам. - Професорката кръстоса ръцете си хващайки рамената, правейки своеобразно Х и наклони глава. В следващия момент пред учудените погледи на целия клас и след техните ахвания от гърба на професорката изникнаха чифт изумително снежнобели крила, които тя разпери и изпърха няколко пъти. - Мерлин използва това заклинание до огромна част за построяването на Стоунхендж. Ролята му там все още е спорна, но се знае, че много от преносите на камъни са се извършвали именно от хора с "крила като снега", както ги описват имагьосническите хроникьори тогава. - Елизабет развали и това заклинание.
-Остава третия тип Себе-морфна магия. Позната ви, надявам се. Сред масите е позната като зоо или ани магия и представлява ето това. - Жената кимна рязко към класа и около него се завихри буря от зелено сияния, която се сви около професорката. След миг от него нямаше и следа, ами на бюрото стоеше ястреб. Секунда по-късно професорката се върна на мястото си и се подпря на бюрото. - Най-големите разработки на Мерлин са именно в тази сфера. Той съставя и систематизира правилата на зоомагията и определя законите, които ги обвързват. Лично той е имал много въплащения, но най-почитаното му е било чисточерен вълк. Единственото нещо, което не е успял той да достигне е най-високият клас зоомагия - аералната, или казано с други думи, класа зоомагия, превръщаща магьосника в птица. Учените смятат, че Мерлин е бил само на крачка да открие аералната зоомагия, но смърта му е попречила.И така:това е урока ви за днес.Надявам се да ви хареса,защото не е от онези скучните,които не се търпят и заспивате докато слушате.За домашно искам да ми напишете преразказ на урока.Но не дословно ами както вие сте го разбрали.И нека да е с ваши думи,а не смао със сменено време.А сега сте свободни-усмихна им се тя и се настани на стола зад катедрата.

П.П.Може да напишете РП какво правите в час-давам точки,а може би и оценка(зависи)

Заглавие: Re: Класната стая Чет Яну 01, 2009 9:24 pm

Нейтън седеше на мястото си и с нетърпение слушаше урока. Трансфигурцаията беше един от любимите му предмети, а уроците коите изучаваха, бяха много интересни. Според него домашните бяха много лесни, и той се справяше добре с тях. Нейтън записваше урока и същевременно слушаше Проф.Ланистър, която беше много добра преподавателка, и знаеше всичко за Трансфигурацията, както и за Магическите създания. До Нейтън стоеше Шпроте, а на съседната маса бяха Джесика и Фред. Нейт погледна към Шпроте, която слушаше с огромен интерес новия урок по Трансфигурация. Усмивката и беше толкова красива, че караше сърцето му да трепва, всеки път когато я погледнеше. Не беше изпитвал такива чуства, към никого до сега. Беше се влюбвал няколко пъти, но не толкова силно, както сега. Момчето се беше вгледало в Шпроте и забравяше за урока, който предаваше проф.Ланистър. В главата му нахлуваха най-различни мисли, относо момичето. Любовта му към нея беше толкова силна, и не мислише, че някога ще се разделят.
-Нямам търпение да свърши този час, въпреки, че урока е много интересен, за да излезем. Искам да преакрам следобеда си с теб. -каза и той и на лицето му изникна нежна усмивка.
-Аз също искам да прекарам следобеда си с теб. -каза Шпроте, и усмивката и грейна като слънце на лицето и.
-Ехо, влюбените, Скот и Каулиц...моля слушайте урока. -каза Ланистър и се засмя, а след нея и другите ученици.
Преподавателката продължи с урока, но след малко приключи с него и даде домашното, което беше много интересно, ни и трудно. Нейтън не можеше да преразказва много добре, но щеше да даде всичко от себе си.
-Остава още малко да приключи часа, сега е времето за разговори, а не когато преподавам урок! -каза строго професорката, като хвърли погледа си върху Шпроте и Нейтън. Очевидно говореше за тях.
-Ей, Джес! -обърна се Нейтън към сестра си, която се стресна.
-Какво? -отвърна му тя
-Ами...после трябва да дойдете с нас, защото ще търсим информация, за това което се случва. -каза той максимално тихо, за да може да не го чуе някой друг, и да разбере тайната им. Не, че беше голяма тайна, рано или късно, всички щяха да разберат, но той предпочиташе да не казва на никой.
Изведнъж той затвори очи, и пред него се появи ужасяваща гледка. Учениците и учителите се биеха срещу смъртожадни и демони. Навсякъде имаше огън, а на земята имаше няколко трупове. Нейтън не знаеше какво става, но искаше този кошмар да свърши колкото се може по-бързо. Сигурно беше нещо свързано с дарбата му. Понякога му се искаше тази ужасяваща дарба да не съществува, искаше му се да я премахне, но нямаше никакъв начин. Той усещаше как изгаря от вътре, сякаш усещаше болката на останалите ученици. Беше попаднал в нещо като астрално видение. Беше чел някъде за тази способност, но това не можеше да се случва. Той погледна на земята край него, и видя нещо ужасяващо. На земята до него лежеше момиче. По лицето и беше изписан ужас, косите и бяха разпиляни, а по челото и имаше следи от кръв. Нещо трепна в сърцето му, той се стресира, и изведнъж всчкията този ужас изчезна. Момчето отново беше в класната стая. Той погледна към Шпроте, която разговаряше с Джесика. Сълзите започнаха бавно да се стичат по очите му. Момичето което беше видял на земята, беше Шпроте. Той разтърка очите си, за да премахне сълзите си. ''Може би е само лоша шега на този Майк'' каза си той. ''Ох, не мога да оставя така, ще я защитя, дори с цената на живота си.'' Нейтън трепереше, а по лицето му имаше следи от пот.
-Г-н Скот, добре ли сте? -попита преподавателката, като обърна погледа си към него.
-Ъм...да...нищо ми няма. -излъга той и закри лицето си с учебника по Трансфигурация, като се опита да скрие ужаса, който беше изписан там...

Заглавие: Re: Класната стая Чет Яну 01, 2009 10:00 pm

Джеси стоеше на мястото си,и слушаше внимателно проф.Ланистър.Трансфигурацията за нея беше един много хубав и интересен предмет,за това тя внимаваше в час,за да не получи слаба оценка,защото това щеше да я съсипе.Когато беше малка Джесика,искаше да стане учителка по Трансфигурация.Тя беше наблюдавала майка си,която много добре се справяше със заклинанията.И двамата от родителите и бяха зоомази.Баща и можеше да се превръща във вълк,а майка и в котка.Момичето се чудеше,кога ще научат повече неща за зоомазите.Според нея,това беше една доста интересна наука.Момичето се обърна и видя Нейтън,който беше закрил лицето си с учебника по Трансфигурацията.Тя видя ръката му да трепери,и се разтревожи за него.Какво ли ставаше?Беше целия пребледнял.
-Г-н Скот,сигурен ли сте,че сте добре?-попита отново проф.Ланистър,но не получи отговор.-Ако не се чуствате добре,може да отидете в болничното крило,за да ви прегледа мадам Помрфи!
-Професоре,може ли да отида с него?-каза Джесика,която започна да се досеща какво става,понеже познаваше брат си много добре.
-Добре,и без това остава съвсем малко до края на часа,отидете с него.-отвърна и преподавателката по Трансфигурацията.
Момичето се изправи и погледна към Шпроте,която беше доста загрижена за приятеля си,и не знаеше какво става.Каулиц се беше досетила,че Джесика знае,и погледна към нея.От погледа и си личеше,че иска да знае,какво става.Джесика застана до вратата,погледна към момичето,затвори очи и се вгледа към земята.Гледката беше много смешна и учениците започнаха да се смеят.
-Но...но, г-це Скот, какво правите?-не успя да здържи смеха си и Ланистър.
-Нищо професоре!-отвърна и момичето,след което хвърли последен поглед към Шпроте,която беше разбрала какво става.Джесика отвори вратата и излезе заедно с Нейтън.

Заглавие: Re: Класната стая Вто Яну 06, 2009 7:08 pm

Елизабет влезе в класната стая разочарована от плановете си.Беше забравила,че имат още теория и вече мислеше какво зкалинание да им даде.Преди часа си беше погледнала бележките и разбра,че имат още някой друг урок само за учене.
-Ох,здравейте,деца.Надявам се да не ме намразите както аз се намразих.Имаме още малко теоретични уроци,смао че наистина малко-не се притеснявайте.Знам,че вече ви писна от учене по моя предмет ама...-тя направи някаква странна извинителна физиономия.-Както и да е,ще си вървим ние по плана ми.Днес ще вземем типовете трансфигурация,а другия път едни закони.След това сигурно ще направим едно контролно на наученото и започваме с магиите.
Децата възкликнаха радостно.
-Ами нека да започваме.И аз като вас нямам търпение да започнете с упражненията,че е по-забавно.Започвам-записвайте си.Имаме три типа трансфигуриращи магии, разпределени на три степени на трудност.
Първият, това са заклинанията с пръчка, или с вече изчезващите жезли. - Ланистър извади своята магическа пръчка. - Такива всички сте наблюдавали,а и вече правихме две магийки. При тях наблюдаваме събиране на енергията в здрав сноп, което се спомага от магическата пръчка. - Професорката завъртя пръчката си по посока обратна на часовниковата стрелка в разтегната спирала на нивото на очите си, след което рязко замахна към бюрото си. Мебелът сякаш избухна на хиляди малки кафеникави парченца, които полетяха като рояк пчели. Жената, подобно на диригент ги водеше, описвайки кръг с тях, докато най-накрая не се слепиха изведнъж, образувайки един средноголям паун. Птицата погледна объркано класа, след което с едно движение разтвори пищната си опашка.Класът ахна и се чуха откъслечни аплодисменти. Миг по-късно паунът се върна в оригиналното си състояние на мебел с едно махване на професорката. - В този клас влизат както словесните заклинания, така и безсловестните.
-Вторият, това са заклинанията с допир. Чрез тях преливаме, един вид, енергията от себе си, в обекта който искаме да омагьосаме. Нека демонстрирам отново. Не ми трябва магическа пръчка, но се нуждая от заклинание, което да задейства процеса. - Елизабет отиде до първия чин и взе една книга. Показа я на целият клас, след което бавно прокара показалец по нея прошепвайки тихо нещо. Книгата затрептя и се издигна от ръцете на професорката. Направи един красив лупинг във въздуха и след миг кацна отново в ръцете на учителката в нормалното си състояние, след което я върна на смаения ученик.
-Третият тип заклинания са...как да кажа...магия висш пилотаж. При тях не ни трябват нито магически пръчки, нито заклинания, нито допир. Единственото от което се нуждаем е мисълта ни. Сами организираме мисловния поток в стегнат сноп и сами го насочваме. Нека демонстрирам отново. - Ланистър наклони леко глава напред, придавайки си сериозно изражение и се концентрира. Крилата на прозорците в кабинета се тръшнаха силно, изкарвайки акъла на половината клас и само миг след това се материализираха няколко десетки свещи, които пламнаха от само себе си. Последваха аплодисменти. Едно махване по-късно всичко си беше по старому.
-Но как става така,професоре?
-А ние ще можем ли след време?
-Ще се научим ли тази година на безсловесни заклинания?
Поток от въпроси обгради професорката.Тя показа с ръка да запазят тишина.
-След време ще ви кажа как става всичко това,не се безпокойте.Надявам се силно и вие да можете така след време,но ще ви трябва време и за някои зкалинания трябват наистина специализирани магьосници.Тази година няма да се научите на безсловесни,защото сте още много малки.Другите въпроси не ги чух,съжалявам.Ако някой иска да пита още нещо да заповяда,а през това време си запишете домашното-искам да ми...Всъщност не.Няма да дам домашно за днес,но моля ви почнете да преговаряте,че да не се издъните на конторлното.Имаме още десет минути,така че ако искате си говорете,ако искате ме питайте нещо,а ако имате нещо важно ви разрешавам и да си тръгвате.
Жената им се усмихна и ги зачака.

П.П.Пишете само ако имате въпроси пишете пост,защото няма да давам точки сигурно и искам да ви предупредя,че може да скрия уроците за контролното.

» Класната стая