Имението "Потър"

Заглавие: Имението "Потър" Пон Ное 17, 2008 4:34 pm

Това бе къщата в която Рейчъл живееше xD ---> https://www.youtube.com/watch?v=uVUeY54PpKA

Рейчъл се събуди доста рано тази сутрин...Тя се прозя присвивайки очи заради блестящото в очите 'и слънце...Пооправи косата си,след което стана и отиде в банята.След като изми зъбите си и среса косата си Потър се отправи към кухнята...Днес трябваше да направи подобаваща закъска защото очакваше братовчедка 'и да пристигне в имението...След няколко провалени омлета тя най-накрая успя да се пребори с яйцата xD Приготви масата,сипа си чаша прясно мляко и седна да чете любимата си книга,докато Джесика дойде...

На вратата се позвъня Рейчъл. остави веднага млякото на масичката до нея,хвърли книгата,която четеше на страни и се затича да отвори на братовчедка си.
-Милаааааааааа,здравей! - Каза още с влизането си Джесика. - Колко ми липсваше,ако знаеееш!
-И ти на мееен! - Отвърна на свой ред Рейч.
Двете момичета дълго време седяха прегърнати без да се пускат.
-Как си?Защо напоследък не ми отговаряш на писмата?! - Ппопита Джесика и двете братовчедки седнаха на два удобни дивана,който се намираха в самия ъгъл на стаята.
-Еее скъпа моя,чакам отговора ти! - Напомни Джесика като не сваляше нам,ъщения си поглед от братовчедка си докато след настъпилото дълго мълчание Криси започна да разказва.....

- Ами..нямах възможност да ти пиша през последните седмици защото имах доста работа покрай имението...Написах ти 2 писма но така и не ги намерих в цялата бъркотия за да ти ги пратя...В последните писма ти писах бегло защото след като прие поканата ми реших да запазя всички преживявания за момента в който се видим...Дано не ми се сърдиш много...А ти?Как си ?Нещо интересно да си преживяла,сигурна съм че имаш доста за разказване-усмихна се Рейч и погледна Джес....

-Ох ами аз уж съм добре,ама напоследък нещо майка ми много ме ядосва с нейните работи.Все ми казва,че трябва вече да съм се била подготвила за новата учебна година и бля бля бля.Абе знаеш я няма какво да ти разправям - Каза Джесика и се подсмихна - Иначе това лято като цяло беше почти перфектно като изключим някоя и друга случка за които ти разказвах в писмата си,на които ти така делово ми отговаряше,помнеш ли? - Скастри я Джес и Рейч започна да се защитава.....

- Ъммм...аз ти обясних...Така де...Все пак и подготовката за учебната година...Наистина съжелявам обещавам ще се реванширам-усмихна се невинно Рейч-Дано не си ми много ядосана?
- Вече не толкова - отвърна Джеси
- Наистина ще се реванширам,все пак ни очаква цяла година приключения-опита се да се оправдае и да намери добро извинение Потър...

-Едно нещо ти признавам - умееш да се подмазваш! - Отвърна Джесика с усмивка вече забравила,че се е сърдила.
-Еми какво да ти кажа братовчедке ,това си е семейна черта - отвърна Рейч и двете момичета се засмяха.
-Мила,искаш ли нещо за пиене? - Попита Рейбъл
-Мии дам....ако може сок от тиква?
-За теб винаги - отвърна Рейч и отиде до кухнята да сипе сок
-Ооо как е да си като мъгъл през лятото,забавно е нали? -провикна се Джес на братовчедка си.,която......

в този момент наливаше сок
- Странно...През една част от годината си обикновен човек,а през другата си магьосник и светът около теб и начина ти на живот са съвсем различни.Най-смешно ми става когато се обсъжда дали някой вярва в магий и прочие...Винаги запазвам коментарите си по тази тема-засмя се момичето-Ами ти,как се справяш мъгълския начин на живот?-попита Потър и седна на канапето очаквайки отговора на братовчедка си...
- Ами...препочитам тазо на магьосница,но пък и мъгълския не е лош,като знаеш че е временно явление-засмя се момичето-Леле колко е часа о.О-ококори се Джесика-Мила ще ида до Диагонали да си взема учебници все още не съм си набавила всичко необходимо...
- Така ли...Мила няма да мога да дойда...Татко ще трябва да мине за да ми прочете лекция за живота ми оттук нататък-направи отегчена физиономия Потър
- Е тогава,добре че ще я пропусна-усмихна се Грейнджър,стана от канапето прегърна Рейч и излезе...А Потър продължи с четенето на книгата си...

Кияра нямаше какво да прави затова излезе навън поогледа се и видя имение което не беше виждала досега може би ,защото скоро се беше нанесла .Тя отиде на врата и звънна на звънеца.След това изчака някои да и отвори.

Рей застана пред вратата, направи една от своите дяволити физономии и протегна ръка, за да позвъни на вратата.
С това си действие обаче изпусна всичко, което държеше.
-Ох, мътните те взели-изруга Максуел, наведе се, събра си нещата и натисна звънеца.
-Идваам-чу се напевен глас от другата страна.
Рей се захили злобничко, като си представи изражението на приятелката си.
В същия момент вратата се отвори и на прага застана Рейчъл, чиито очи се уголемиха като пици.. xDD

- Реййййййй ! - извика ентусиазирано тя
- Същата-засмя се момичето опитвайки се да се измъкне от обятията на Потър
- Какво правиш тук...Аааа искам да кажа...Нали щеше да идваш утре и не си можела по-рано ?
- Еммм да...ама....Нали се сещаш....Изненада ....Умирах си от желание да видя ококорената ти физиономия ^^
- Не се и съмнявам -двете се засмяха и Рейчъл каза-Е хайде влизай и разполагай както пожелаеш...
Двете момичета влязоха като огласиха цялата къща

-Лелее, все същото е тук-ухили се чернокосата тийнейджърка.-Простоорно..
-О, я стига-ухили се Рейч.-Искаш ли нещо за пиене?
-Бих лочнала нещо.. Имаш ли Бейлис?-ухили се до уши Рей.
-Да, и Бакарди имам даже-оплези се Потър.-А сега.. Сериозно.. До колкото може, де xD Искаш ли да изпиеш нещо?
-Всичко.. Само да съдържа кофеин xDD
-Все така пристрастена. Как върви?-чу се гласа на Рейч от другата стая.
-Как ли? Ами.. Обичайното. Ричи ме тормози ден и нощ, иска да излизаме някъде, аз го отрязвам.. Лорелай продължава да бачка като побъркана..
-А ти продължаваш да наричаш майка си по име-засмя се отново Рейчъл.
-Е, млада е. "Мамо" ми звучи като "бабо".. Тиии как си иначе?-просна се на канапето Рейвън.-Нещо ново? Ии по този слуучай.. Ще се видим ли с тати Хари?-смигна момичето и пое чашата с чисто черно кафе.

- За жалост трябва ми изчете една доста дълга лекция...Но мисля да се отърва...някак си
- Дано успееш...-отвърна подхилвайки се Рей...
В този момент на вратата се звънна...
- Сигурно е Джес - каза Потър
- Имам идея...Хайде да я полеем с вода..Аз отварям вратата,ти поливаш
- ДОбро посрещане-засмя се Рейч
Докато напълнят кофа с водя на врата се звънна повтроно....
- Идвам-извика Рейчъл отвътре
- Хайде сега-каза Максуел хващайки дръжаката на вратата...1-2-3...
И точно в този момент смеха на момичетата беше секнат...
- Господин Потър - о.О
- Татко - о.О
- Здравейте момичета - въздъхна Хари и влезе вътре....

-Ууупс.. Господин Потър, ние само.. Мислеххме, че е Джес.. Така де..
-Да, досетих се-отбеляза измокрения до уши Хари.-Как минава лятото?
-Оо, супер е, наистина.-закима Рей.-Вие как си прекарвате? Така де..
-О, да, страхотно е. Впрочем, тъкмо щях да дам няколко поучителни насоки на Рейчъл.. Искаш ли и ти да ги чуеш?
-Аз.. О, да, разбира се.
-Много си съпричастна-пошушна й Рейч.
-Приятелка си ми.. Ще го изтърпя в твое име..
Хари намести очилата си и започна да говори уверено, сякаш заучено..

- Знаете че тази година много важна за вас момичета...-започна той
[Всяка година е такава] - помислиха си момичетата,опитвайки се да прикрият отегчените си физиономии...
- Знаем татко-кимна с глава Рейчъл
- Трябва да гледате много сериозно на предизвикателствата пред вас и да не се държите безотговорно.Всеки от нас трябва да избере по кой път да тръгне затова ще ви посъветвам да мислите преди да предприемете нещо опасно.Всяко ваше действие ще има последствие и вие сте единствените които решавате дали да ви се отрази положително или отрицателно....-след тези думи Хари спря защото кихна....
- Татко..защо не идеш да се преоблечеш
- Да,господин Потър..ъъъммм...Дане настинете-добави Рей
- А ние с Рей ще ти направи чай-каза "примерната дъщеря" и замъкна приятелката си към кухнята...-Леле още малко и ще заспа...Точно той ли ще ни ги говори тия врели-некипели...Всички знаем неговото поведение и премеждията му в Хогуортс-подсмихна се Рейчъл....
- Бащи....нали знаеш-допълни Максуел и двете се засмяха....

Момичетата с не особено желание се върнаха при Хари, очаквайки той да продължи с особено поучителната лекция. Но това не се случи.
-Момичета, тази вечер ще имаме гости..
-Уу, важни клеечки?-въодушевено надигна вежди Рей.
-Не, просто семейни приятели..
-Оуу-извъртя очи Рейчъл и добави шепнешком на Максуел-Поредните сухари.
-Ще са две особено уважавани магьоснически семейства. Имат деца.. Момчета на вашата възраст. По-големи с година, евентуално.
-Оо, не, пак ще почне да ни сватосва.-въздъхна тихо Рей.
-Може да не е толкова лошо..-опита се да мисли оптимистично Рейчъл.
-Ако е като последния път.. Помниш ли? Горките момчета спряха да използват пишещи пера..
-Ти беше тази, която ги замеряше с каквото ти падне-смигна й Потър.-Е, аз за малко да ги бутна по стълбите, ноо..
-Рей, ако искаш отиди да си сложиш нещата в стаята. Имате време за по един душ и да се преоблечете..-предложи Хари.
Момичетата се спогледаха, смигнаха си заговорнически и се понесоха към стаите..

~~~

Около час по-късно Рей седеше пред камината, сушейки косата си, когато Рейчъл влетя.
-Кое да си сложа - черната рокля на бели цветя или изчистената розова?
-Черната-ухили се Максуел.
-Още ли НЕ СИ ГОТОВА?-опули се Потър срещу приятелката си.
-А, не бе, по халат ще ходя-разкиска се Максуел.-Излизай, искам да те видя в завършения ти вид^^

~~~

Още половин час измина, докато Рейчъл и Рейвън [xDDD] слязоха, напълно готови, в хола.
Рейч бе с прекрасна рокля, малко над коляното. Косата й бе вързана в "половинчат кок" xD, както се изрази Рей. Бе обута в обувки с ниско токче, а от врата й се спускаше прекрасно сребърно колие, комплект с обиците и гривните.
За разлика от нея, Рей бе облякла бяло потниче, около врата си бе вързала черна панделка, същата имаше и на ръката, захваната с безопасна игла. На краката си бе навлякла бели къси панталонки, мрежест чорапогащник и от по-женствените кубинки. Косата си бе разрошила, а правият й бретон падаше свободно пред лицето й.
-Рейч, страхотна си-с искрено възхищение отбеляза Рей.
-И на теб ти отива-смигна й Потър. Двете се завъртяха към вратата, на която в същия момент се позвъни..

Естествено господин Потър отвори вратата:
- Добър вечер Абигейл,Фреди...Саманта,Джордж-Момичета запознайте се със семейсто Дигъри и семейство Уитни...А това са синовете им...Ерик и Едуард
Момичетата се спогледаха спогледаха и с фалшиви усмихвки казаха в един глас
- Добър вечер!
Всички влязоха в голямия салон,където естествено първо щяха да се изпият няколко питиета и след товас щеше да се премине към вечерята...Потър и гостите се настаниха в единия край на стаята,а момичетата заедно с новите си познати в другия...
Те дълго мълчаха докато изведнъж Рей не каза:
- И така...Разбрахме че учите в Хогуортс...Кой курс сте ?
- Един курс по -нагоре от вас -изсумтя Ерик
- Колко обобщаващо-натърти Максуел
- Къде сте учили преди ?
- В Германия...това да не е кръстосан разпит ? -изкриви физиономия Едуард
- Остави ги...Все пак знаеш че те са дами-разлигави се Рик....-А и това са госпожици Потър и Максуел...Хах...Защо ли дойдохме...Мислех че ще е нещо впечатляващо....
При тези думи момичетата побесняха Рейч казА:
- Татко ще разведем Ерик и Едуард из къщата ако не е проблем
- Не не е....Заповядайте ,дано ви хареса-каза Хари и продължи разговора си с останалите ,а войната се премести в холя....

- Какво толкова, като сме Потър и Максуел? - присви очи Рейчъл.
- Просто сме чували, че Потър.. Не са особено.. Скромни. - изсумтя Едуард.
- Кой го казва..- извъртя очи Рей.
- Според мен.. Не подобава на дама да носи черен грим - хвърли й леден поглед Ерик.
- Не съм тръгнала да искам мнение от един надут пуяк - направи изкривена физиономия Максуел.
- Ти откъде знаеш какъв съм? - извъртя се към нея Уитни.
- Ясновидец съм. - саркастично вметна Рей.
- Не мисля, че да се говори на един Дигъри по този начин е подобаващо - изстреля Едуард.
- Изобщо не ме интересува, че си Дигъри - изсумтя Рейчъл. - По-скоро ще се интересувам дали Дюма-син е написал "Дамата с камелиите" през 1231 година.. А той не е.
- Кой?! - не разбра Дигъри.
- Александър Дюма - натърти Рей. - Един от най-великите писатели..
- И това нас по КАКЪВ начин точно ни засяга? - озъби се Едуард.
- Използвах сравнение.. Това е литературен похват, ако не знаеш.
- На много умна ли се правиш? - злобно се ухили Дигъри.
- Аз няма нужда да се правя на такава - отново присви очи Рейчъл и метна по него възглавница, която все от дивана.
- Ауу, нормална ли си?! - кресна момчета, като погледна към другия край на стаята, където се разправяха другите двама.
- Какви са тези обувки? - насочи погледа си Ерик към краката на Рей. - Багери ли?
- Кубинки, интелектуалец такъв - озъби се Максуел. - И боли като те ритнат с тях.
- Това заплаха ли беше? - насмешливо я изгледа тъмнокосия.
- Не.. - отвърна Рей, завъртя се и срита момчето в кокалчето.

- Ейййй....
- Остави ги само се правят на злобни....-каза другото момче с насмешка....
- Така ли ? Не ние си придаваме важности...И да ти кажа на приятелчето ти това му е малко-озъби се Рейч
- Уоууу лейди Потър се изнерви....Сега ще ни омагьоса и ще ни превърне в пепел
- Иска ми се да можех-изсъска Потър
- Остави ги Рейч-просто завиждат....-каза надменно Максуел
- Да бе да.... На кое да ви завиждаме-попита Ерик-На това че сте префърцунени лигли ?!
- Никой не ме нарича префърцунена....
- А мен лигла...Освен ти Рейч,но това е друг въпрос
- Стана ми скучно хайде да се върнем при другите...-каза отегчено Ед
- Я виж ти..момчето търси мама....Да не се разплачеш сега....
- Слушай какво-каза Едуард и притисна Потър до стената....-Само ако семействата ни не бяха толкова близки....
- Хейййй свали си ръцете от нея....-стросна се Рей и блъсна нахалника....
-Ед ще трябва да се дезинфектираш...Аз ако бях на твое място нямаше да се доближа...
- Нямаме избор...За жалост и ни дишат от въздуха
- Къщата е моя....Следователно въздуха също натрапник нескопосан....
- Знаеш ли малка....-започна Едуард-Господин Потър -усмихна се подмазвачески той,а с него и Уитни...
- Виждам че се разбирате добре...Трябва да се събираме по-често...На мен и съпругата ми,а явно и на момичетата ще им е много приятно....Сега да преминем към вечерята...Последвайте ме до трапезарията моля....И четиримата тръгнаха с Хари към трапезарията.....

- Е, момчета, мислели ли сте с какво искате да се занимавате след като завършите училище? - облегна брадичка на дланите си Хари. - Ерик?
- Боклукчия - измърмори под нос Рей, при което Рейчъл за малко не се изплю в лицето на Едуард.
- Банково дело - лепна си мазна усмивка Уитни. - Винаги съм се възхищавал на таласъмите в Гринготс за тяхната работа..
- Ако успееш да отидеш там, поне няма да се отличаваш от местното население - изръмжа Максуел.
- Аз мисля, че искам да се занимавам с билкология. - престорено интелигентно кимна Едуард.
- Като приличаш на мандрагора - бе ред на Потър да измрънка. Рей се задави от сподавен кикот и се наложи да изгълта цяла чаша вода наведнъж.
- А вие, момичета? - погледа на Хари, пълен със скрит укор, се насочи към Рей и Рейчъл.
- Амии.. - спогледаха се момичетата. Само те помежду си знаеха за тайната си мечта..

- Ние...ще станем....
- Всъщност господин Потър...Предпочитаме да го запазим в тайан за сега....
- Да татко...Но клоним повече към работа в министерството на магията-усмихна се Рейчъл,като тайничко се надяваше да смени темата....
- Това е страхотно..-поклати глава Джордж-Момичетата са наистина добри и интелигентни момичета....
- А синовете ви са чудесни кандидати усминха се Хари и родителите на момчетата кимнаха в знак на съгласие...
о.О о.О о.О о.О о.О о.О Ококориха се Рейч,Максуел,Едуард и Ерик....
- Поласкани сме че са ви направили впечатление....-усмихна се госпожа Дигъри
- Не съм се и съмнявал в тях....
- Мразя баща си....-промърмори Рейчъл
- Точно с тия ли ще ни сватосва.....?
- Предпочитам Сириус и Драко - каза Потър
- Невярвах че ще го чуя от теб или че ще го кажеш,както и аз но...Май и аз съм на твоето мнение....
- Момичета няма ли да обърнете внимание на Ерик и Едуард на бъдете егоистки...-каза Хари като намести очилата си
- Сигурно им е неудобно да си говорят пред нас...-допълни господин Уитни...
- Не наистина няма проблем-направи се на любезен Едуард като точно в момента срещна погледа на Рейчъл [Ако погледа можеше да убива....]

- Да, предпочитаме да.. Следим вашия.. Разговор.. - ръмжеше на всяка дума Рей.
- Абсолютно. - кимна Рейч, която заби вилицата в пилето толкова силно, че обели повърхността на чинията.
- Момичета.. Искате ли да разкажете нещо за себе си? - попита дружелюбно Абигейл.
- Не. - отсече Максуел.
- Хайде, не се притеснявайте - подкани ги Фреди.
-Да, недейте.. - злобния поглед на Едуард може би щеше да успее изпочупи стъклата в стаята на Рейчъл.
- После и момчетата ще ви разкажат за себе си - усмихна се Саманта.
- Моля?! - изненада се Ерик.
- Добре тогава - присви доволно очи Рейч. Изглежда, присвиването започваше да й става навик. - Живея в тук откакто се помня. Познавате мама и татко. Може би Рей ще е по-интересна тема за разговор..
- К'воо?! Добре де.. Живея само с Лорелай.. Така де, с майка си. Крис.. Татко живее в Нова Англия. Кой знае що чевета има вече - изръси съвсем не на място Рей.
- Това е много тъжно.. Липсва ли ти? - изрази съчувствието си Саманта.
- Не много.. Често-често долита с един мотор.. - разчовърка недокоснатата храна Максуел. - Рейчъл също е много интересна личност.. Мила моя, заповядай.. - момичето хвърли многозначителен поглед на Потър, която направи изкривена муцунка и заобяснява..

- Обичам това място...Толкова е голямо...Къщата ми харесва...Подарък ми е от баща ми за рожденния ден...Не мисля че има нещо друго интересно-смръщи вежди момичето
- Само това кажеш-каза странно Едуард
- Хората като него са причина хората като мен да убиват хора-прошепна на ухото на Максуел Потър
- Предпочитам да чуем нещо повече за момчетата...Татко ви е говорил много за нас
- Да...Но никога не ни е споменавал за Ерик и Едуард-изкриви физиономия Рей...
- Ами...-започна Ерик-С Едуард учихме заедно в Германия...бяхме в куидичния отбор и годината ни беше много успешна...ии...
- И двамата се надяваме и тази в Хогуортс да е такава и да постигнем успехите към които се стремим...
- Да бе да...Какви са подмазвачи...-прошепна Рей
- СПоред мен Рей и Ерик много си подхождат...Вижте какви погледи си хвърлят-каза госпожа Уитни...
- Да...аз аз съм на мнението че Рейчъл и Едуард ще са страхотни заедно...
- Майко моля те...-отсече Ед
- Не говори така на майка си права е....-скастри го баща му..
- Колко още ще търпим това-каза Потър отчаяна....

- Рей и Ерик не си подхождат.. Рей мрази префърцуненото му държане, мрази гадните му погледи, мрази математиката, банковото дело и самия Ерик като цяло - изстреля всичко наведнъж Максуел.
- Страхотна реч. Жалко, че никой не те чу - извъртя очи Рейчъл.
- Трябва да измислим нещо.. - отчаяно добави Рей.
Двете млъкнаха, впили убийствени погледи в муцуните на двамата нахалници.
- РЕЙЧ! - кресна Максуел в момента, в който Потър викна "РЕЙ!".
- И ти ли си мислиш същото, което и аз?
- Ако ти си мислиш същото, което и аз.. А то май е.. -започна Рей.
- Ако причинихме личния малък Ад на онези горки същества случайно..
- То помисли си какво ще бъде, ако се решим нарочно да им причиним ужас! - злокобно потри ръце Максуел.
- Дааа Имението "Потър" 190152

- съгласи се и Рейчъл.
- Ам.. Господин Потър, мисля, да отида да донеса супата, която забравихме да поднесем.. А по мое лично мнение е СТРАХОТНА. - запревъзнася се Рей.
- Оо, да. Едуард, разкажи, как беше в.. Куидичния отбор - мазно-мазно се ухили Рейч.
- Много добре. Бяхме един от най-добрите отбори в цяла Европа. Какво намекваш? - подозрително я изгледа Дигъри.
- Нищо, само се интересуувам..
В същия момент се появи Максуел, носеща тежък порцеланов супник.
Изведнъж момичето се препъна и изсипа цялото съдържание на съда.. Върху главата на Ерик.
- В името на гащите на Мерлин - изръси Рей. - Много, мноого се извинявам..
- О, няма проблеми - усмихна се госпожа Уитни.
- Точно, извиняваш се - измърмори Рик, бършейки се. - Нарочно го направи.
- Не е вярно - направи "sick puppy eyes" Максуел.
- СЪЖАЛЯВАМ! - чу се вик от мястото до Рей - Рейч бе изляла цялото съдържание на чашата си в чинията на Едуард. - Не беше нарочно..

- Да бе да....И аз така си мислех...
- Хейй просто се загледах..стана ми смешно и.....
- Няма нищо момичета,сигурно сте прекалено развълнувани-отвърна господин Дигъри
- Със сигурност е така -изсумтя Ерик
- Наистина съжеляваме-каза през зъби Рейчъл която едва се сдържаше да не изпадне в истеричен смях...
След като всички се успокоиха господин Потър каза:
- Момичета докато вие и момчетата разглеждахте къщата с родителите им решихме,че ще е добре да се опознаете повече и да станете близки...добри приятели каквито сме ние
- Да..да..-казах Рей и Потър в един глас
- Рейчъл моля те..Остави ме да довърша...Така че сметнахме че ще е добре..да изглaдите различията си,ако иmaте такива преди училище..За да се опознаете Едуард и Ерик ще останат при нас в имението до започване на учебната година...
- Какво о.О о.О о.О -извика Ед-искам да кажа...много мило от ваша страна...
- Да г-н Потър за гостоприемството,но не мсиля че е добра идея....
- Никак даже-добави Рейчъл
- Съгласна съм-каза Максуел..За пръв път и четиримата бяха на едно мнение...
- Повярвайте ми деца това е една много добра възможност за вас....
- Адът ли се качи на земята или аз слязох долу...Как стигнахме до тук ?- попита Рейч
- С какво сме го заслужили-завайка се Ерик
- Защо трябваше да идваме...-допълни смутено Едуард....

» Имението на семейство Потър
» Имението "Бъкстрийт"
» Потър и Волди
» трезор 363 на Вайълат Потър
» трезор 113- на Лина Потър