Имението "Потър"

- Не.. Е.. Възможно!! Няма да стоя в една къща, камо ли в една стая с тези.. Тези.. Тези ДЯДО КОЛЕДОВЦИ - кресна Рей, напълно сащисана.
- Бройте и мен - нацупено каза Рейчъл. - Тези двамата са по-неприятни дори и от гладни крокодили.
- И аз това обеснявам, обаче никой не ни чува - отчаяно изкриви лице Максуел.
- Да не мислите, че на нас ни е много приятно? - изгледа ги на кръв Едуард.
- Как пък не! Вие сте по-добре! Ние сме умни, красиви и скромни, а вие сте прости и противни! - викна срещу него Максуел.
- Мисля, че ги мразя - допълни Рейчъл, бясно размахваща някаква лъжица.
- Ако имах възможност, щях да се кача на скейтборда си и да отпраша заедно с теб към безкрайността - беснееше Рей. - Имам нужда да посвиря.. Но как да го правя, като тия двама олигофрени са тук и се пречкат?!

- Ние мислим да тръгваме...Надявам се вие четиримата да си прекарате добре и да се сприятелите...-усмихна се госпожа Дигъри
- Приятно започване на учебната година-каза госпожа Уитни.
Вратата се затвори и за жалост Ерик и Едуард не бяха от другата страна...
- Може ли да стане по-лошо-попита отчаяно Рейчъл....
- Аз ще лягам мила-каза Хари на дъщеря си...Приятна вечер,момчета...Рей..-кимна с глава ПОтър
- Господин Потър-кимнаха тримата
Хари се запъти към стаята си а четиримата заточеници се проснаха отчаяно на канапетата в малкия салон....След близо 30-минутно мълчание Максуел каза:

Код:

Ро мила ще чакам да пишеш после...Обичкам те <33

- Стига, бе. От това нищо няма да излезе.
- На мен ли го казваш - изръмжа за сетен път Рейчъл. - Тези двамата са по-неприятни дори от..
- Муха в супата - измърмори Максуел.
- И вие сте ни ужасно неприятни, но се налага да ви търпим! - сви вежди Ерик.
- Ми, като ти е толкова неприятно, ходи се обеси с чаршаф - изскърца срещу него Рей.
- Само да не е с моя.. - добави Потър. - Знаете ли, мисля, че трябва да видим къде е стаята на.. Дигъри, и къде - на Уитни.
- Да, после ще ги изпратим да си лягат като добрите момченца.. А аз трябва да изпия нещо..
- Кофеиново. - довърши вместо нея Рейчъл. - Отивам да видя къде са стаите, а ти си сипи кафе..
- Идвам с теб - изръмжа Едуард с глас, пълен с неприязън. - Ако открия стаята си, поне ще мога да се отърва от вас. Късмет човече - добави на излизане.

~~~

- Е, и? Къде са ни стаите? - за пореден път заопява Едуард.
- Млъкни, иначе ще те пратя да спиш на двора. - изръмжа Рейчъл.
- Защо ли изобщо дойдохме. Ерик казваше, че нищо няма да излезе от това, ама мама и татко - "нее, елате, те са добри момичета" и прочие.
- Като не ти се стои тука си отивай. Няма да има нищопротив, надали и Рей ще простестира.
- И какво, за Бога, е това име 'Рей'?! - поклати глава Ед.
- Всъщност се казва 'Рейвън', а 'рей' на японски е 'призрак'. Тя ми го е казвала - допълни с досада Потър, неиздържаща на досадния мъжки глас, бучащ зад нея.
- Хубаво де.. Няма нужда се дърпаш - оповести съвсем спокойно Едуард, сякаш до сега си бяха говорили за времето.
- Ето я стаята ти - тросна се Рейч и посочи една врата в дъното на коридора. За щастие е далече от моята.. Тази на Уитни е еей там, в дъното. Сега каквото щеш прави.
С тези думи Рейчъл се отправи към хола..

~~~

В мига, в който Рейчъл и Едуард се изнесоха, Рей извади от джоба си черен iPod, сложи си слушалките в ушите и грабна някакви солети, които се въргаляха до дивана.. От няколко дни насам.- Спри да слушаш музика толкова силно, ще оглушееш - обърна й внимание Ерик.
- Ти пък к'во си се загрижил за моя слух бе, раста такава. Предполагам, че мозъчните ти клетки са само две, в крайност е останала само една, която тлъстее и скоро ще ти пръсне черепната кутия. - злобно го изгледа Рей, обърна се на другата страна и продължи да се тъпче със солети.
Ерик продължи да мърмори, докато най-накрая се ядоса, издърпа слушалите от учите на момичето и й кресна:
- На теб говоря, тъпо същество такова!! - Уитни крещеше колкото глас има. - На стената ако говорех, пак щеше да ме чуе!!
- Ми ходи си води монолози с нея тогава - Максуел се врътна и си сложи слушалките на ушите.

- Е Ед си легна една досада по-малко....-каза Потър влизайки в хола....
- Така е....-засмя се Рей-Ако успеем да се отървем и от другата щеше да е пърфект ^^
- Все още съм тук....
- Някой каза ли нещо-извъртя глава Максуел поднасяйки кафето на приятелката си...
- За мен няма ли?-попита неучтиво Ерик
- Направи си...Ако можеш...Въпреки че се съмнявам...
- Много смешно...Рейвън...Сама ли го измисли...
- Я не се заяждай да не си те измисля обесен на някой стълб-изплези се момичето
- Как може да сте толкова ужасни....
- Не сме...просто с напасти като вас няма друг начин за общуване-фръцна се Рейч
- Да и аз така си мислех...Пуйки...
- Я да млъкваш нерез бактериасъл....-развика се Рей и метна една възглавница по него...
- Ауу някой май се ядоса..Сега какво ??? Ще ме набиеш ли ?-изсмя се Уитни...
- Мразя го-позеленя от яд Максуел...
точно в този момент в стята се върна и Дигъри....
- Хей Ерик дай да си измислим занимание че ми е скучно....В тази къща няма нищо интересно и впечатляващо....
- Хеййй обитак..-извика Потър-Дизайна е мой...
- Пука ли ни ?- каза с насмешка Ерик
- Я си затвори устата...Ще излгеждаш по -интелигентен-каза Максуел
- Ако въобще може да изглежда такъв-изсмя се Рейчъл....
- Абе вие сте толкова досадни...-махна пренебрежително Рик
- Кой го казва-ококори се Рей
- К'ъв ви е проблема бе ? - изкриви физиономия Ед
- Вие!!!-казаха двете момичета в един глас....
- Няма ли начин да ви понасяме през дните които остават до почване на годината...-завайка се Рейч-Поне докато татко е тук
- о0о0о0о0о0о защо ? Тате ще се кара ли иначе -направи мила физиономия Ед,след което се изсмя подигравателно....
- Майната ти -сопна се Потър
- Наистина сте ужасни...Незнам как ще изтърпя да пребивавам с вас консерви такива-възмутено каза Максуел
- И на нас не ни е приятно,но няма начин-добави Ерик
- На кой ли би му било приятно...-жалко че още ден ще се преструвам че сте ми приятни-каза Едуард
- Незнам колко още ще трябва да търпя това -каза Потър отчаяна от случващото се....

- Вижте какво господа, хич не ме интересува, и Господ да сте. Ако не искате еднопосочен билет до улицата ще се държите както трябва - съвсем сериозно ги изгледа Рей. - Абсолютно не ни пука, ако ще после и на Министъра на магията да се оплаквате..
- Абсолютно. И повече никакви обиди по адрес на къщата, на роднините ни или на нас - заплашително довърши Рейчъл.
- Или какво? - с насмешка ги изгледа Едуард. - Ще ни набиете ли?
Максуел и Потър се спогледаха и едновременно хвърлиха по момчето остатъците от салатата.
- Какво правите беее - разбесня се Дигъри. - Знаете ли колко струва тоя панталон, по-скъп е от вас!!
- Значи е с доста по-голяма сума от вас двамата, взети заедно! - не му остана длъжна Рей. В същия момент бе засипана от порей от ледчета - Ерик беше изсипал съдържанието на формичката за лед върху момичето.
- К'ВО ПРАВИШ БЕЕЕ?!! - кресна Максуел и подгони Уитни.
- Знаеш ли, ти май ще си личния ми Ад на Земята!! - кресна вън от себе си Рейчъл, хвърляйки убийствени погледи на Ед.
- Да не мислиш, че много ми харесва да стоя в една стая с теб?! Даже ми е протвино - не й остана длъжен Дигъри.
- Ами тогава защо стоиш тук?!
- Родителите ми ме задължават!!
- А уж аз съм била мамино детенце!! - крещеше срещу него Рейчъл.
- КАКВО СИ МИСЛИ, ЧЕ ПРАВИШ, ПО ДЯВОЛИТЕ?! - продължаваше да беснее Рей. - ДА НЕ БИ МОЗЪЧНАТА ТИ КЛЕТКА ДА СЕ Е ЗАГЛАДИЛА СЪВСЕМ?!
- О, я стига - изгледа я нагло Ерик. - Все едно се е случило нещо толкова ужасно..

- Абе вие двамата наистина сте природно бедствие...Чудя се има ли хора които да се разбират с вас - възмутено заяви Потър
- Ами единствените които нямат вкус сте вие...Само вие си придавате важности...
- Не си знаят интереса...
- Така ли...Чудя се кое момиче би понасяло такива дрисльовци като вас ?
- За тово сведение всички момичета си умират по нас...С право Ед каза че нямате вкус...
- Да бе да....По-добре да целуна някой червей...-направи отвратена физиономия Максуел...
- Хайде...на всички ни е ясно че лъжеш....Просто нямате смелост да си признаете....
- Още десет секунди ище повърна - отврати се Потър
- Напълно те разбирам - заяви Рей
- Знаете ли...Стана ми прекалено еднообразно да с екарам с вас...Ще ида да се предоблека...този костюм вече ме дразни-заяви Ерик и стана от канапето-Ед,внимавай двете усойници да не те разкъсат...-заяви момчето и тръгна към стаята си
- Кой е усойник бе бъхльо.....-развика се Рей,хвана чайника и се засили нагоре по стълбите за да даде на Ерик да разбере какво му се пише ако се захваща с нея или с Потър...

- ДРЪЖ!! - кресна момичето и запрати съда по посока на Уитни. Чайника се разби на хиляди малки парченца до главата на момчета.
- НОРМАЛНА ЛИ СИ?!?! - кресна Ерик, приклякайки. - Това можеше да ме УБИЕ!!!
- ЖАЛКО, че НЕ УСПЯ!! - не му остана длъжна Рей. - Щом ще живееш ТУК, ще спазваш НАШИТЕ правила и НЕ МИ ПУКА дори и на сСавската царица да хленчиш после!! За Дигъри се отнася СЪЩОТО!! Иначе ИЗХВЪРЧАТЕ на улицата с все багажа и БОКЛУЦИТЕ си!!
- Не мисля, че моите неща са БОКЛУЦИ, надувка такава!!
- Ти можеш да мислиш?! НОВОСТ!!
От хола също се разнасяха викове:
- КАЖИ НА ПСИХЯСАЛАТА СИ ПРИЯТЕЛКА ДА ОСТАВИ РИК НА МИРА!!
- ТОЙ СИ ГО ЗАСЛУЖАВА!! ТЕБ ЩЕ ТЕ СПОЛЕТИ СЪЩОТО, КАЗВАМ ТИ!!
- ЗАПЛАШВАШ ГРЕШНИЯ ЧОВЕК, МОМИЧЕНЦЕ!!
- НЕ СЪМ МОМИЧЕНЦЕ, ПУЯК НАХАЛЕН!! ХЕМ НА МОЯ ГРЪБ ЩЕ ЖИВЕЕ, ХЕМ И С ПРЕТЕНЦИИ!!
- НЕ СЪМ ИСКАЛ АЗ ДА ЖИВЕЯ ТУК!!
- ТОГАВА СЕ МАХАЙ!! - Рейч избута Едуард с всичка сила и той се оказа по гръб на земята. - И ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ДА СЕ ЗАКАЧИШ С МЕН ИЛИ С МАКС.. [xD]

- Ама и вие сте едни...-извика се Рик
- Я да мълчиш...-сопна му се Максуел...
- Абе вие двете наистина не сте наред...Нямам търпение да изкарам ноща и да тръгнем за Хогуортс....тук е повече от ужасно...
- Ахххх ти...-каза злобно Рейчъл и се метна върху Едуард който още не беше станал от земята...
- Остави ме-викаше бясно Ед като се опитваше да избегне летящата около главата му възглавница...
- Ще видиш ти....-викаше Потър която не стига че се беше хвърлила отгоре му ами и го удряше яростно по главата....
- Хах..май Рейч добре се справя с приятелчето ти..-засмя се лукаво Максуел сочеща Дигъри и Потър
- Разкарай се бе...
Падна голямо боричкане....Ту Рейчъл переше здраво Ед по главата ...ту той успяваше да застане над нея и да и го върне...Размятаха си възглавниацата и си разменяха удари с нея около 10 минути след което Едуард успя да се измъкне от побеснялата Потър
- Лелеле момиче наистина си те бива...-засмя се доволно Рей
- От теб съм се учила-ухилис е и Потър
- Какво сте зяпнали бе гъсоци ?! Още бой ли искате ?-закани се Максуел
- Вие наистина сте луди...И двете...-развика се Рик
- Боже какви откачалки - с отвращение заяви Едуард....

- Да не мислите, че в Хогуортс ще ни се измъкнете? - злобно се ухили Рейч. - Можете да бягате, но ние сме навсякъде..
- Като мафията - нацупи се още повече Ед.
- К'во, да нямаш нещо против мафията, бе?! - заплашително се приближи към него Рей.
- Не е казал такова нещо, откачалке такава. - сопна 'и се Ерик.
- На теб някой да ти е искал мнението?! - направи се на неразбрала Рейчъл.
- О, я стига! Не се страхуваме от няк'ви си момиченца - изправи се Едуард и злобно я игледа. - Не можете дори и на малкия пръст да ни стъпите..
- Да, затова ви стъпваме по главата - злобно се ухилоти Рей.
- Точно. Обещаваме, че няма да ви бием.. Много. - добави Рейчъл.
Момчетата се спогледаха - момичета да ги бият?! Да бе, да. Двамата хвърлиха бегъл поглед на Максуел и Потър, обърнали им гръб.
Ерик хвана врата на Рей и заби главата й в дървената колона до стената. Едуард пък хвана Рейчъл за раменете и също я блъсна към Рей.
- Е сега вече ни ядосахте - процеди едва-едва Максуел, спусна се към Ерик и го повали на земята, извивайки едната му ръка. От своя страна Потър заби ноктите си в рамото на Едуард, изрита го и той се оказа по гръб - отново..

Четиримата продължиха да си раздават удари един на друг и да се обиждат,до толкова че след близо 5 мин целия хол беше преобърнат с главата надолу и огласен от мощните викове на четиримата.Максуел се метна на гърба на Рик и продължи да го налага...А Рейчъл доста силно пердашеше Дигъри,като доста злобно го одра по бузата....
- Ще те убия-извика ядосано момчето блъскайки ръката на Потър
- Свали си гнусните ръце от нея бе тиникийо-развика се Рей
- Не се бъркай-отвърна и Ед
- Глупак-блъсна го Рейчъл
- Кой го казва...Приятелката ти наистина е откачалка....-добави Рик
- Я да млъкваш боклук такъв - викна отново Максуел
- Тъпа кокошка - крещеше Уитни на Рей
- Продран чорап-отвърщаше му тя
- Нагризана ряпа - продължи момчето
- Гайчен ключ-викаше и Максуел
В това време Ед и Рейч продължаваха да се ласкаят взаимно...
- Горска богомолка....-викаше Дигъри
- Скункс....-крещеше Потър
- Грозна вещица...-добави Ед като хвана Рейчъл за китките и я бутна до стената-Няма ли да престанеш ?!
Потър стоеше и гледаше втренчено момчето в очите...Не само че не обели и дума ами и не помръдна...изглеждаше вцепенена...
- Какво гледаш....-развика се Едуард и с това привлече вниманието на Максуел и Уитни
- Аз....-момичето въздъхна откопчи се от ръцете на момчето и излезе тичайки от стаята...
- К'во и става на тая ?!....-попита Ерик
- Казах ти че е откачена....-добави Ед........

Рей се възползва от настаналото между момчетата объркване и с цяла сила наби дясно кроше на Едуард, след което свитите 'и юмруци нацелиха стомаха на Ерик, изкарвайки всичкия му въздух. Блъсна Дигъри към шкафа, чиято стъклена вратичка се пръсна на парченца върху му. В следващия момент Уитни се намери по гръб на пода, хриптейки. Момичето се наведе над него и понечи да го дръпне за косата, когато ръцете на Едуард се сключиха като белезници около китките 'и и, ще, не ще, се видя принудена да пусне Ерик. Ед я задърпа към входната врата в момента, в който Рей го захапа доста стръвно. Той я пусна и тя го хвана за гърлото, ритайки го в кокалчето. Крака на Дигъри се подви и Максуел за момент си помисли, че бе победител, когато Ерик я хвана за кръста и я удари в слепоочието.
За момент Рей получи световъртеж, след което зашлеви на младежа шамар с всичка сила. Ерик отстъпи назад, давайки възможност на Едуард да удари Максуел в челюстта.
"Няма да го бъде" - изръмжа на ум Рейвън и с цялата си сила заби крак в диафрагмата на Дигъри. Момчето се подхлъзна и падна на земята за кой ли пореден път.
Ерик се приближи, хвана момичето за косата и наведе главата 'и назад, наслаждавайки се на размаханите 'и крайници.
- Май аз те победих, а? - с явно презрение 'и се усмихна той.
- Теб ще те заболи повече, отколкото мен - злобно се ухили Рей.
- Защо пък..? - полюбопитства Ерик, но причината му се изясни веднага - с едно движение ритникът на Максуел достигна целта си. Острата болка блъсна Рик върху Едуард, а Рей се възползва от момента за да им помаха презрително и да хукне след Рейчъл разтревожена за нея повече, отколкото за някои най-вероятно счупени свои крайници..

- Рейчъл ?! - каза Максуел отваряйки врата на стаята на Потър - Хеййй...Какво стана ?
- Ъмм..нищо....-каза някак странно Рейч - Аз просто...
- Тоя гъсок да не ти направи нещо...Защото ако е така кълна се ще изпържа жлъчката му и ще си направя шишчета от черния му дроб
- Не не...-засмя се Рейчъл - Сетих се за боричканията ни с Драко преди...И ми стана малко кофти [За пръв път Рейч не каза истината на приятелката си...скри я ..поне за сега,и за радост Максуел реши че наистина това е причината]
- о0о0о0о0о0о0 я стига... Няма да се мръщим за глупости нали..и въпреки това си мисля че причината е друга...Все пак ти доста странно погледна Едуард...Сигурна ли си че не е друго ?!
- Абсолютно....така де...-опита се да се оправдае Рейчъл,което всъщност беше неуспешен опит а Рей продължи с разпита xD

- Стига де.. Защо ли имам чувството, че не само Драко е причината? - подозрително я изгледа Рей.
- Той е.. Наистина.
- Ама аз си мисля, че..
- БЪЗЛО, КЪДЕ СИ?! - чу се крясъка на Едуард. - ИДВАЙ ТУК, ВДНАГА!!
- Хайде да отидем да ги ступаме - смигна Максуел.
- Дадено - леко неуверено се съгласи Рейчъл, но за щастие Рей не й обърна внимание.
- ИДВАЙТЕ, ДЕ! ДА НЕ СЕ УПЛАШИХТЕ?! - гласа на Ерик ги изненада точно пред вратата.
'Едно.. Двее.. Трии..'
Двете момичета едновременно изскочиха и заналагаха горкото момче навсякъде.
- Така.. Ти.. Се.. Пада.. Като.. Не.. Си.. Гледаш.. Работата.. - хриптеше Рей.. Все пак Рик доста силно я бе дръпнал назад.
- НЕ ДОКОСВАЙ РЕЙ! - викаше Рейч, която удряше Уитни по главата с някаква дъска.
- ОСТАВЕТЕ ГО, ХИЕНИ!! - кресна Едуард и издърпа Рейчъл по-надалече, настъпвайки я силно.
- К'во пра'иш бе, глупак?! - кресна Потър, прикривайки умело малкото си смущение отпреди няколко минути.
- Сега ще видиш ти как се бяга по време на бой!! - притисна я до стената Ед и я дръпна за ухото.
- Я си гледай работата - кресна му момичето, удряйки го в прасеца.
-КАКВО СТАВА, ЗА БОГА?! - чу се сънен глас от съседната стая. Хари, полу-заспал и без очила, наблюдаваше объркано сцената..

- Ъъъъ господин Потър....-казаха виновно момчетата
- Татко... ?-сведе глава Рейч
- Рейчъл..-погледна я смутено Потър-Какво за бога правите в 2 часа през ноща....Утре ви чака дълъг път...Не мислите ли че трябва да лягате...Вярно и аз на вашите години от вълнение не заспивах но...Пък и сцената която ми представихте не беше особенно приятна..Особенно на вас въобще не ви приляга момичета
- Господин Потър - започна скромно Максуел
- Не Рей...не мисля че този пт съм длъжен да чуя оправданията ви...Щом искате стойте будни..Но това е възмутително...Ерик и Едуард са ни гости...Трябва да ги уважавате...нали така Рейчъл...?
Младата Потър не каз анищо само присви очи...
- Нали така ? -натърти Потър
- Да татко...-каза отегчено Рейч
- Надявам се това да е последната такава случка...Сега слизайте долу и ако ще бодувате правете го по-тихо...Едва ли ще заспа..Най-вероятно ще чета книга така че се надявам случката от преди малко да не се повтори
- Разбира се господин Потър-каза Ерик
- Съжеляваме че трябваше да видите това,няма да се повтори-каза подмазвачески Едуард....
След което Хари се върна в стаята си,а четиримата виновници слязоха отново в хола....

- Вие сте тоолкова виновни!! Ако не се драхте по коридорите.. Това хич нямаше да се случи!! - изръмжа Рейч.
- Вие започнахте! - злобно я изгледа Ерик.
- Не е вярно!!.. Ти блъсна главата ми в стената, неудачник такъв! - озъби му се Максуел.
- Просехте си го - изгледа ги надменно Едуард.
- Поне ме топли факта, че ви сритахме задните части без особени усилия - самодоволно се ухили Рей. - Двойно по-посинени сте от нас.
- Изобщо не ни заболя - направиха се на мъжкари момчетата. - Дори не усетих кога ме ритна и кога паднах- допълни Едуард. - Или кога Потър ме погали по прасеца..
- На мястото, на което имаш синина ли? - насмешливо го прониза с поглед Максуел.
- И все пак.. Не можем да ви стъпим на малкия пръст, защото танцуваме върху главите ви - доволно-доволно се протегна Рейчъл.
- Именно това се опитваме да ви кажем - подкачи ги за пореден път Рейвън. - На светлинни години сте от нас.
- Аз мисля да си лягам.. - прозя се Едуард, смигвайки на Ерик. - Рик, ще дойдеш ли с мен до стаята?
При тези думи Потър и Максуел се спогледаха и избухнаха в див, истеричен, необуздан смях.
- АЗ - СИ - ЗНАЕХ - ЧЕ - НЕ - СА - НАРЕД..!! - заливаше се от смях Рей.
- ПО - ЗЛЕ - НЕ - МОЖЕ - ДА - БЪДЕ..!! - давеше се и Рейч.
Дигъри и Уитни се спогледаха неразбиращо. Какво им ставаше на тези двете пък..?

- Ние ли не сме наред о.О -казаха двете момчета в един глас - Вие сте единствените побъркани тук....
- Кой го казва ?-направи лигава физиономия Рей
- о0о0о0о не отново...Този път ще има последствия....Хайде поне за половин час да не се дразним...ДО сега се избивахме...Не може ли поне за малко да си говорим нормално...Дори и да е неприятно...Поне за 5 мин не може ли да се престорим че се понасяме....
- Да всъщност ми омръзна да се боричкаме и карам-каза Ерик
- Един човек да е на моя страна-каза Потър и се усмихна
- Мен не ме гледай - каза Максуел
- Нито пък мен - допълни префърцунено Едуард....
- Хайде бе хора...Детинските изпълнения са присъщи на всички ни,но поне може да положим някви усилия да се престорим че не ни е толкова неприятно заедно - [Рейчъл сама не си вярваше]
- Да бе да....-каза отново Едуард
- Ами добре,нека се избием,но аз после няма да ви правя компания докато баща ми ви изнася дълга поучителна лекция....

- Добре де.. Хубаво, ще спра с 'детинщините' за малко, ОБАЧЕ.. Ако някой ми донесе кафе^^ - подмазвачески се ухили Рей.
- Ти си пристрастена - изгледа я Ерик.
- Знаеш ли към какво друго съм пристрастена? Ще ти кажа - към това да бия малки, досадни същества..
- Макс! [xDD] - предупредително вдигна пръст Рейчъл.
- Хубаво де.. Кой иска кафе?
- Аз - измрънка Едуард.
- Ами, отиди да си направиш - оплези се Максуел, замисли се и добави - Ако толкова държиш.. Ела с мен.

~~~

- Как пиеш кафето? - попита Максуел, когато двамата с Ед стигнаха го кухнята.
- С мляко и малко захар - отговори разсеяно момчето, оглеждайки обстановката. - Ти? - добави с не особено желание, но сметна, че ако не желае да получи още синини щеше да е добре, да се държи малко по-нормално.
- Черно - съсредоточено отговори Рей, наливайки прясно мляко в синя чаша с надпис "Big Boss". - Надявам се Хари да няма нищо против, че пиеш от чашата му.. О, страхотно. Няма кафе, достатъчно за един, камо ли за двама ни. Сядай, докато аз открия благодата някъде из шкафовете.
Максуел разрови няколко чекмеджета с подправки, когато гласа на Ед я прекъсна:
- Ти, ъм.. От колко време познаваш семейство Потър?
- Доста. - все така замислено отвърна момичето, изтръсквайки съдържанието на някаква солница. - Тия хора къде си държат кафето? А ти - вдигна глава момичето. - От колко време се познаваш с Уитни?
- Доста. - лаконично отвърна Едуард. След това добави малко по-мило - Семейни приятели. От малки се знаем.
- Аха. ЕТО ГОО!! - викна победоносно момичето и извади метална кутия, пълна с кафени зърна. - Искаш ли да извършиш едно общественополезно дело? - завъртя се Максуел към Дигъри..

~~~

- Дали ще се върнат цели от кухнята? - надникна Рейчъл.
- Не чувам викове или шум от борба.. - сви рамене Ерик. - Предполагам, че са престанали с глупостите.
- Как беше в Г*Ъ*рмания? - опита се да завърже дружелюбен разговор момичето.
- Сравнително добре. На Ед му липсва куидича, на мен - храната..
- Така лии? Чувала съм, че.. - Рейчъл се опита да си припомни какво знаеше за Германия като държава, бит и култура. Меко казано - нищо. - Че в Германия е създадена бирата. [o.O o.O o.O]
- Зависи кой го казва - криво се поусмихна Уитни..

- Странно- каза Рик
- Кое ?
- Ами до преди половин час се биехме сега си говорим...
- Мммдда.....Така е..Ъм...е откога се познавате с Едуард ?
- От деца..Имам предвит от много малки...
- Ами ти и Максуел ?
- И ние-усмихна се Потър
- Ъъъ те разбират ли се или прсто стените са звукоизолирани...
- Надявам се да е първото - каза приятелски Рейч
- И аз..Омръзна ми да се правя на злобния..-засмя се момчето...
- Уффф...Не ме свърта на едно място..-каза Рейч която осъзнаваше че бръщолеви пълни глупости само да не започне война между двете племена отново... [xD]
- И мен...Пие м се нещо....Нещо...алкохолно...
- Една добра идея-смигна с очи момичето и извади една бутилка Бакарди от големия шкаф в хола...
Двамата си сипаха по чаша,след което продължиха жалкия си опит да водят разговор,а през това време......

- Вземи захарта и я пресипи.. Ед, това беше СОЛТА!!
- Упс..
Едуард погледна двете подправки, наглед напълно еднакви.
- Страхотно. Сега ще пием кафе по китайски.. Не ме гледай така, те имат нещо от сорта на сладко-кисело-солено-горчив сос. Е, ние ще имаме сладко-солено кафе..
Максуел и Дигъри се опитаха да наложат ред сред кухненските пособия.. Без особен резултат.
- Хубаво де.. Пресипи солта там тогава..
- В тая солница има мъртва хлебарка.
- Иъл, тези хора не мият ли чинии? Ще трябва да ги питам..
- Трябва ли да се занимаваме с това сега, като можем да изсипем всичко в една купа, да я сложим под мивката и да отидем да си пием кафето в хола?
- Ед, това е ужасно.. Хайде. Коя купа предлагаш?
Двамата замазаха как да е положението и поеха в ръце топлите чаши.
- Не мислиш ли, че е странно? - попита замислен Дигъри.
- Кое? - отпи Рей и изохка - напитката още бе гореща.
- До преди половин час се бихме на живот и смърт, а сега.. Си говорим?
- О, на това възрастните му викат 'хормони'. Най-добрия ми приятел пък казва, че просто аз съм си шизофренична - в един момент мога да мразя някого, а в другия да го заобичам..
Двамата минаха в хола, където Рейч показваше на Ерик семейния албум - плод на развинтеното й въображение в областта на несполучливите разговори..
- К'во става? - попита Максуел, тръшвайки се на канапето.
- Оо, вие сте живи, здрави.. И не си крещите? Напредък - отбеляза Рейчъл с усмивка.
- Да, Максуел каза, че било от хормоните. Аз 'и казвам, че е защото не е с всичкия си. - без следа от смях по лицето си отбеляза Едуард.
Двамата се изгледаха сериозно-обидено, а Рейчъл и Ерик се спогледаха лееко притеснени. В същия момент Дигъри и Максуел се разсмяха съвсем по 'приятелски'.
- Казвайте какво гледате. Дано не е онази поредица снимки с хляба и чашата за вода. - ухили се Рейвън. - Брутални са. Като малка наша Рейчи искала да стане рекламен модел на плюсканица..
- Не е вярно! - защити се през смях Потър. - Опитвах се да направя първата си не-дебилска снимка..
- А те станаха още по-изродски - разкиска се Максуел. - Знам. Хей, Еди, кафето няма ли вкус на кисели краставички?
- И аз това си мисля. И не ми викай 'Еди'. Щом аз не те наричам 'Рейви' и ти недей.
- Ама аз не ти викам 'Рейви', а 'Еди'.. - направи недоумяваща физиономия Рей.
- Бакарди-то май ще свърши скоро - отбеляза Рейч.
- К'во правят тия хора бе - разхили се гръмогласно Рейвън. - Като дойдох бутилката беше пълна.. Пияници.
- Май видях, че из кухнята се търкаля бутилка Джони Уокър.. Искаш ли да я донеса? - пожела да се усведоми Ерик.
- Ама моля ти се, за мен ще е чест - ухили се Рейчъл, чието настроение се бе покачило няколко тона нагоре..

- Не е ли странно че се разбрират? -попита с недоумление Ерик
- Еййй тва го чух....-каза Рей връщаша се с бутилката
- Вие как се разбирате ?-пита с насмешка Едуард
- Ха ха ха.....-добави Рейчъл и четиримата се засмаха...
- Такам....а сега к'во ще вършим пипъл ? -попита Максуел
- Незнам...всичко друго само да не е свързано с крясъци и бой-каза Рейч и се усмихна....
- Значи няма какво друго..В това сме най-добри-добави Ед
- Определено-и двете момчета се засмяха
Рей и Рейч се спогледаха и в един глас казаха:
- Ние или вие ?
- иамх предвит и четиримата- оправда се набързо Дигъри-нали Рей ?
- Еййй не само Рей е тук....-каза сякаш нацупено Потър
- Не му обръщай внимание...той си е такъв Рейч-смигна Ерик и двамата се засмяха....

- Само аз ли съм гладна? - заоглежда се Рей.
- Не знаех, че момиче може да яде толкова много - ухили се Едуард.
- Ей, това нещо спрямо фигурата ми ли беше? - направи се на префърцунена Максуел.
- Не бе, даже си кльочава!
- ЕЙЙ!
И четиримата се засмяха.
- Знаете ли.. Само след няколко часа ще пътуваме към Хогуортс.. - замислено отбеляза Рейч.
- Даа, голям кеф - на лицето на Ед цъфна ГИГАНТИЧЕСКА усмивка.
- Защо той СКЪРЦА със зъби? - надигна вежди Рей.
- Не скърца със зъби, нарича се усмивка - разкиска се Рейчъл.
- Стил дъ сейм..
- Не трябва ли да си лягаме? - попита Ерик, зазяпан в часовника.
- КОЙ С КОГО ДА СИ ЛЯГА?! - кресна Рей, като едва не се изтърси върху Рейч.
- Всеки поотделно. - натърти момчето.
- Хубаво де.. Не ми се спи! - нацупи се Максуел. - Хайде да гласуваме.. Кой е ЗА спане?

- Аз съм за-каза Рейчъл-Вече стана късно и съм изморена от всички ябой..А и утре ще положа доста големи усилия за да те вдигна от леглото Рей-засмя се момичето
- Аз също съм съгласен...По-добре да лягаме за да се наспим и да не закъснеем...Все пак и на четиримата това е първата ни година там...-добави Ерик
- Ами добре тогава да отиваме да спим...Хайде едно-две-три..Всички по леглата-засмя се момчето....
- Да бе...не е честноооо...-размрънка се Максуел
- Хайде тръгвай...Утре пак ще кажеш така като те вдигам-каза Потър
- Уфффффф-въздухна Рейвън и стана от канапето-Хайде да ходим да спим-каза момичето като натърти на последната дума...
- Хайде...-Лека нощ - каза Ерик
- И на вас - кимна с глава Рей
- Приятни сънища - добави Потър
- Подобно....А и Рейч..Утре като събудиш Максуел ще събудиш ли и нас...?!-попита смутено Едуард-Като знам какви сме ставането ни ще е трудно...
- Пффф...Разбира се...
- Само да знаете може да е много груба като я изнервят...
- Да усетихме-каза Уитни и всички се засмяха
- Хайде момичета чао-заяви Ед
- Ще се видим утре-добави Рик
- Ча0 -казаха в един глас момичетата и всеки се запъти към стаята си.

Рейчъл се събуди много рано тази сутрин...когато момичето погледна часовника беше 06.30... [Ще събудя Рей към 07.00]помисли си тя,а после ще вдигна и другите...

~

Потър влезе в стаята на Максуел дръпна завесите за да влезе малко светлина и отиде до леглото на приятелката си,като я побутна по рамото.
- Какво ?!-каза възмутено и сънено момичето
- Седем и половина е...реших да ти дам половин час отгоре за да не мрънкаш много-каза засмивайки се момичето.
- Много смешно...Искам да спа...!-отсече Рей и се зави през глава...
- Пак се започва-завайка се Рейчъл,въздъхна и продължи с опитите да събуди приятелката си...-Хайде ставай...Трябва да се оправим и да се доберем навреме до перона...Ако си забравила да ти напомня....Заминаваме за Хогуортс денс!
- Да,да,да....Знам...сега ме остави....
- Рейвън Максуел-развика се Потър като дръпна завивката 'и на земята...
- Еййй студено ми е...Дай си ми я...-Рей се вдигна от леглото за да потърси завивката си...
- Имаме напредък,поне се наддигна...Хайде сега към банята...
- Нееее!!! Не искам!!!Остави ме да поспа още малко...
- Не-отсече другото момиче
- Мъничко...миниатюрничко- каза миловидно Максуел
- В никаккъв случай-каза Потър и дръпна Рейвън за ръката,след което я избута в банята....-Надявам се да не заспиш права...А сега се оправяй и те чакам долу....
- ДОбре-каза все още сънено Рей....
- И не си помисляй да лягаш...Ще дойда след малко-добави Потър която видя как Рейвън внимателно се връща към леглото...
- Не съм си го и помислила каза другото момиче,въздъхна и отиде в банята...
- А сега да събудим Ерик и Едуард-каза Рейчъл

~

Потър почука на вратата на Ерик...и извика
- Хей...Ерик ставай...!......Ерик -повтори тя защото първия път никой не 'и отвърна
След няколко секунди вратата се отвори...
- Добро утро-каза Ерик-Мерси...
- Няма проблем.Ще се видим долу.-кимна Рейч и се запъти към стаята на Дигъри...

~

- Едуард...Време е да ставаш....-извика тя,но не получи отговор..-Хей Дигъри събуди се...!!!-отново глас в пустиня-Ед ставай....
След като за пореден път не получи отговор Рейч реши да отвори вратата и да извика по-силно...
- Какво правиш...!!!-извика нервно Едуард,който точно в момента на отварянето на вратата беше ротегнал ръка към дръжката...
- А...нищо....извинявай..Каза да те събудя-каза леко обидено Потър
- А да...вярно...Мерси..!Е ще се видим после...А и Потър.Направи кафе...Рей ще ти каже как го пия...Чао-и момчето тръшна вратата...
- Аз да не съм им слугиня....-стросна се Рейч

~

След около половин час в хола слезе Ерик
- Добро утро-усмихна се той-Направила си кафе...Мерси..
- Моля-кимна приятелски Потър
- Привет на всички загубеняци станали толкова рано като мен - провикна се намръщено Рей влизайки в стаята...-Мила направила си ми кафе...СПоменах ли че ти не си загубенячка и те обичам-кимна подмазвачески Максуел
- Хах...и аз Рей-отговори Потър и се ухили....
- Здрасти!О Рей как сме ?-попита Ед сядайки на стола..-Рейчъл направи ли ми кафе....
Рейч му подаде чашата и точно когато щеше да му отвърне не много дружелюбно...
- Добро утро деца-каза Хари влизайки при останалите
- Добро утро ! -отърнаха всички
- Как спахте?
- Добре..-ухили се Рейвън
- Приемливо - допълни тихо Едуард и отнесе един пронизващ поглед от Рейчъл
- Страхотно - допълни дъщеря му
- Да наистина беше добре г-н Потър-отвърна на свой ред и Уитни...
- Радвам се...-кимна Хари

~

След като изпиха кафето си и провериха събрали ли са всичкия си багаж Максуел и Потър натовариха багажа в колата и удобно се наместина в нея...Малко след тях дойдоха и Хари и момчетата...Те също прибраха багажа си...
- Хайде влизайте...-каза г-н Потър...
Ерик се намести на предната седналка до Хари...
- Аз трябва да съм отзад - каза неочаровано Едуард...
- Все ще ни изтърпиш - каза Рейчъл при което Дигъри и смигна не съвсем приятески с очи....
- Хайде Ед...Не се превземай-засмя се Рей
- Добре де-отвърна 'и момчето с което отново заслужи убийстен поглед от страна ан Потър
- Няма да те изядем - ухили се Максуел и двамата се засмяха,след кеото Дигъри седна в колата и след като всички се настаниха се отправиха към Перон 9 ¾...

Рейчъл се прибра в къщи и стовари куфари те си на земята в салона.
- Рейчл ?! - чу се познат глас
- Татко - извика радостно момичето и прегърна господин Потър.-Толкова се радвам да те видя.
- Аз също миличка - отвърна Хари и се усмихна. - Да ти помогна с куфарите?
- Мхм...
Хари изрече няколко думи и куфарите вече бяха в стаята на Рейч.
- Благодаря...Отивам да се преоблека и ...Оууу тате Ед и Дийн ще дойдат на гости.Рейвън и Ерик също могат да се отбият...А и татко да не забравим Бела...Утре трябва да отидем да я вземем...Ще прекара ваканцията унас...До после.
- Рейчъл -каза сериозно Хари
- Да ?! -погледна гузно момичето
- Когато момчетата пристигнат и Бела дойде,трябва да поговорим.Мисля че и четиримата ще ми разкажете как е минало времето ви в Хогуортс.
- Да татко...-сви рамене младата Потър и се качи в стаята си."Той знае" - помисли си притеснено момичето,но все пак не позволи на тези мисли д апомрачат настроението 'и.Все пак щеше да прекара ваканцията с приятелите си.
След като се изкъпа и облече анцунг с шарен пуловер,Рейчъл слезе да вечеря с баща си.Майак 'и отново имапше задължения и не си беше вкъщи.."Както винаги помосли си момичето".След като се нахраниха Рейчъл нямаше търпение да отиде да вземе Бела,затова пожела лека нощ на баща си,целуна го по бузата и легна да спи.

На сутринта Рейчъл се събуди рано.Тя приготви закуска и след като двамата с баща 'и хапнаха момичето се преоблече и слезе в салона.
- Е,ще тръгваме ли ? - попита младата Потър
- Добре...Ще звъннем или ще се магипортираме.
- Тате нека не привличаме внимание.Ще се магипортираме и ще звъненм,трябва да се държим нормално.
- Добре детето ми - усмихна се Хари и след нколко минути двамаат се магипортираха....

Не след дълго като напуснаха къщата на Соун Хари и двете момичета се магипортираха в салона на имението.
- Е,добре дошла вкъщи - усмихна се Рейчъл.
- Дано ти хареса престоят тук. - отвърна господин Потър
- Не се съмнявам че ще ми хареса - усмихна се Бела
- Е,нека ти покажа стаята ни. - Рейчъл дръпна Соун за ръката и двете заизкачваха стлъбите.
След няколко минути момичетата влязоха в една доста голяма стая,с кремави завеси и големи прозорци.
- Може да се настаняваш.-каза Потър - Мисля да направя горещ шоколад,искаш ли ?
- Добре - усмихна се Бела
- Псоле ще те разведа из останалата част от къщата.А и белс чакаме Ед и Дийн да дойдат по-късно днес.Рейвън и Ерик ми писаха че също може д аминат,но не е сигурно.Оставям те да се оправиш и отивам да направя шоколад.Ще се видим в салона - Рейч прегърна приятелката си и излезе от стаята.

» Имението на семейство Потър
» Имението "Бъкстрийт"
» Потър и Волди
» трезор 363 на Вайълат Потър
» трезор 113- на Лина Потър