Забранената гора

Заглавие: Забранената гора Нед Ное 09, 2008 1:48 pm

Забранената гора беше най-опасното място край "Хгуортс".Директорът изрично беше забранил да се идва тук!В гората имаше безброй създания-кентаври,еднорози,духове и още много опасни непредвидими неща..

Забранената гора 82401_733

Децата се изнизаха от двореца под двете мантий невидимки и се
запътиха към гората,минаха покрай къщата на Хагрид която светеше,видяха
го през прозореца където пердето не беше пуснато,беше по оранжева и
някак... рунтава пижама което малко разнесе напрежението което носеха със себе си... все пак отиваха в забранената гора.

-Аууу.... - Бела се спъна в един камък,но преди на се метне по лице Дийн я улови.
-Внимавай. - прошепна той.

-Дийн? - чу се шепот.Беше Едуард.
-Да.
-Къде сте?

-Ами... и да ти кажа,едва ли ще е от полза. - ухили се од мантията Дийн.
-Да,но така как ще вървим заедно?- чу се и Рейч.
-Ами... Ед,ако искаш ние да излезем,а те...
-Не. отсече Бела.
-В никакъв случай. - съгласи се Рейч.

-Дайте да съберем мантийте,а? - каза Едуард.
-И по-точно как? - попита Дийн.

-Свали я. - каза Едуард.

Пред очите на Бела се откриха два тъмни силуета.Рейч и Едуард като Едуард държеше ръката й,това накара Бела да се усмихне.

-Дай,тука... така... Бела,Рейч... елате. - Едуард.

Той беше намерил начин двете мантий да се задържат една върху друга...
сега четеримата вървяха под общата 'мантия' която Едуард беше зглобил.
-Е,влизаме ли? - попита Дийн.
Стояха на прага... на забранената гора,от гъстите дървета,мрака и самото название на гората караше Бела да настръхва.
Повя ледено студен вятър от към гората.
-Да.- каза решително Едуард.
И влязоха... вървяха между дърветата... Рейч стискаше ръката на
Едуард,а Бела се беше сгушила в Дийн,който от време на време трябваше
да я предпази от падане
-Я по-добре... ЛУМОС! - каза Едуард. - Поне да гледаме къде вървим.
-Някой ще ми каже ли... какво търсим тук? - попита Бела...

- Отговори - каза Рейч
- Или поне нещо което да ни помогне да разберем какво става ?-допълни Едуард
- Надявам се каквото и да търсим да го намерим по-бързо...-"или да се откажем"помисли си Бела,но последните реплики реши да спести на приятелите си.
- Вижте там-каза Дийн и посочи към една от тъмните части на гората в която се виждаше малък лъч светлина.
- Да проверим-каза Едуард и двете момчета дръпнаха Рейч и Бела към мястото.
След като извървяха около 50 метра четиримата се спряха и видяха на какво се дължи светлината....На не повече от 20 крачки от тях на тревата беше легнал женски еднорог с малкото си.
- Красиви са-каза Рейч с възхищение
- Така е...-усмихна се Бела
- Вижте колко е смешно малкото дори не моге да си стои на краката-засмя се Дигъри
- Едуард-изгледаха го укорително двете момичета
- Какво ?! Дийн подкрепи ме....
- Е,забавно е,но все пак е малко...-каза Дийн и се усмихна на Бела...
- Вижте -каза някак си разтревожено Рейчъл
Краката на малкото не го издържаха и то падна,този път обаче не се наддигна,както предишните няколко....
- Трябва да видим какво му е-каза Рейчъл
- Не си го и помисляй -каза Едуард и стисна здраво Потър за ръката
- Остави ме.....-изкопчи се Рейч и след като свали мантията,се доближи до еднорозите...Те се страснаха и женската се опита да избяга,но когато видя че малкото е безпомощно майчиния и инстинкит надделя и тя се приближи плахо....
- Отивам с нея-каза Бела и също се приближи до приятелката си...
Рейчъл протегна ръка към малкото,което все още безпомощно с еопитваше да се изправи и го погали по главата.
- Шшшшшш...успокой се-прошепна Бела на майката и също я докосна...
Едуард и Дийн свалиха мантиите и с затаен дъх наблюдавяха как ще се развият обстоятелствата.
- Не е ли сладко -каза Рейч и се усмихна...
- Да...толкова красиви животни са...-добави Бела и се усмихна,сякаш за миг нямаше за какво да се тревожат....
- Внимавайте все пак-каза Дийн и погледна угрижено към момичетата
- Да,трябва да сме предпазливи - отвърна Едуард и в този момент...

Се чу звука от счупването на пръчка.Бела е Рейч се спогледаха стъписани,чуваше се,че нещо наближава... че идва към тях.
-Бела... Рейчъл... - каза Дийн. - Моля ви... елате.
-Но то... - казаха момичетата в един глас.
-Тя ще се погрижи. - каза Дийн и посочи женската.
Момичетата се отдръпнаха и отидоха при Дийн и Едуард които ги загърнаха
с мантийте.Майката еднорог помогна на малкото да се изправи и
избягаха,а с тях и малкото светлина.
Шума спря.
Четеримата стояха на едно място,замръзнали.
Никой не смееше да каже нищо.
Въртяха глави наляво-надясно,но не виждаха нищо.
-Да се връщаме. - каха тихо Бела.
-КОЙ Е ТУК?! -чу се силен и груб глас,което сепна дъха на четеримата под мантийте.
Чу се шум и близо до тях обикаляше...кентавър извадил лъка и подготвен да стреля.
-ЗНАМ,ЧЕ ИМА НЯКОЙ ТУК,ПОКАЖИ СЕ! -въртеше глава обезумяло кентавъра.
-Исланд... какво по дяволите правиш? - до кентавъра стоеше друг,които изглеждаше много по-величествено.
-Тук има някой. - каза другият и продължи да върти глава и очи на всяка една страна.
-Естествено,че има. - каза през смях големият кентавър. - В гората има много създания,знаеш го добре.
-Мисля,че тук има магьосници,ученици! - каза кентавъра чието има явно беше Исланд.
-Глупости.Абърфорт не би позволил такова нещо. - отсече другия и заби поглед в мястото къде стояха децата.
-Сигурен съм...
-Исланд,моля те. - каза кротко другият. -Това е абсурдно.Всеки път...една и съща песен.
-Но аз наистина...
-Достатъчно.Да тръгваме... да идем някъде където можем да видим звездите по-ясно.
-Но...
-Хайде.-присъти големият кентавър.
Исланд се поогледа и тръгна след другия.
Бела,Рейч,Дийн и Едуард дълго време останаха в мълчание.
-Дали са си тръгнали? - попита тихо Рейч.
-Да,но...те са най-малката ни тревога...щам сме в забранената гора. - промълви Дийн.
-Окуражаващо. - отбеляза Бела.
-Дийн,гледай сега да ги наплашиш още повече,тихо. - каза Едуард.
-Да тръгваме. - каза приятеля му като хвана Бела под кръста и тръгна
напред,а Едуард и Рейч бяха принудени да го последват защото иначе щяха
за излязат от обсега на мантията.
Децата вървяха... между дървете,все по-дълбоко и по-дълбоко в гората...
-Оххх... - Рейч се хвана за главата...
-И ти ли? - промълви Бела...
-Да..
-И аз. - кама Едуард.
-Интересно.И аз.Слабо,едва,едва,но.. усещам... болка. - каза тихо Дийн.-Добре ли сте?
-Ще се оправя. - каза Рейч.
-Бил съм е по-добре. - отбеляза Едуард.
-ОчевАдно е... - каза Бела.
Те повървяха още...малко...
-Започва да боли по-силно.-каза Едуард.
-Бела?!
Тя седеше като закована и дори не мигаше.
-Бела? - разтърси я Дийн.
-Аз..аз..видях нещо. - каза момичето. - Да си ходим моля ви,моля ви..
-Бела какво видя? - попита Рейч.
-Хора в мантий..вървят.. в гората...смеят се.
-Това не ми харесва. отбеляза Дийн.

- Хей вижте това е малкия еднорог....-извика Рейчъл наблюдавайки как съзаднието се доближаваше все повече и повече сякаш ги виждаше...
- Не е време за това....-каза Бела и всички продължиха напред докато изведнъж...
- Аууу-извика Соун
- Ъъъххх-чу се нечий познат глас
- Нейтън -каза Рейчъл,при което Дийн и Едуард се спогледаха нервно...
- Рейч...ти ли си ?-каза момчето и свали мантията си...
- Аз съм...Бела е с мен...-каза тя отметна мантията...
- Явно не сте сами-каза Нейтън поглеждайки към Дийн и Дигъри...-Здравейте
- Здравей-отвърна и Ед с доста мъки и след като отнесе удар в кокалчето от Потър...
- Те също го сънуват Нейт-каза Бела и седна на един камък намиращ се близо до нея....
- Явно става по-зле....-каза момчето..
- Ти какво знаеш по-въпроса ?-попита изнервено Дийн
- Това коети и ние -каза Бела -Вижте сега не е момент да се караме...По-добре да продължим заедн и да се опитаме да открием това което търсим...
- Добре - казаха двамата грифиндорци...
- Добре-съгласиха се Рейч и Нейтън...
- По-добре ли си ?-попита Дийн и се наведе към Бела...
- Да-каза момичето и се опита да се изправи....
- Някой идва - каза притеснено Едуард и Побърза да наметне всички с мантиите,за съжаление точно в този момент Рейч,която се опитваше да помогне на еднорога се спъна бързайки да се скрие и падна на земята.....
- Рейчъл-извикаха всички....
- Бързо покрийте се -каза момичето като усети че стъпките са близо...
- Но Рейчъл-каза Бела...
- Така ще накажат само мен....Само аз ще пострадам...Скрийте се...
Останалите се покриха и зачакаха уплашени да видят какво се приближава към тях.Бяха кентаврите....
- Казах ти че има някой -извика Исланд....-Виж...!-кентавъра втренчи ядосаните си очи в погледа на Рейчъл която имаше чувството че сърцето 'и ще се пръсне....Той насочи лъка...
- Чакай Исланд !-извика по-големия кентавър...
- Какво да чакам....Учениците нямат право да идват тук....
- Не виждаш ли че изплаши до смърт госпожица Потър...
Рейчъл погледна изумено....
- Съжелявам госпожице....Не е свикнал в гората д аима посетители...особенно ученици...
- Как...откъде знаете че аз съм....
- Звездите издават всичко мила моя - каза кентавъра...
- Добре,стига с разговорите....Трябва да си понесе наказанието....
- Не-извика Бела и се показа пред останалите.....
- Виждаш ли...Не е сама-каза ядосано Исланд....
- Какво става тук ?!-попита ядосано и другия кентавър....
- Вижте ние...ние просто...опитваме се да помогнем....-каза Бела
- Искаме да разберем на какво се дължат сънищата ни....-добави Рейч
- Сънищата ви ?!-втренчиха се кентарите в двете грифиндорки....
- Значи е истина...-каза Исланд....
- Да истина е....И не сме само ние двете....Те също-каза Бела и даде знак на момчетат да свалят мантийте си...
- Вие кои сте....?
- Аз съм Нетън...
- А господин Скот-каза големия кентавър....-А вие трябва да сте Едуард и Дийн ?
- Да-кимнаха момчетата....
- Знаете че нямате работа тук - каза Исланд...-Махайте се....
- Чакайте,вие можете да ни помогнете-каза Нейтън...-Не се плашете....
- Не сме уплашени-отрекоха кентаврите....
- Лъжете..усещам уплахата ви....
- Вие....вие сте прокълнати....Сега дойдохте тук за да донесете тъмнината и бедствията в гората....Махайте се-разяри се Исланд.....
- Но ние искаме да помогнем...-каза Дийн
- Просто ни изслушай...-добави Едуард
- Не искаме да навредим...-каза Нейтън
Рейчъл и Бела стояха изплашени до смърт....
- Навредихте достатъчно като дойдохте....
- Махайте се преди да направим нещо за което ще съжеляваме...-каза голямия кентавър.....
При тези думи петимата тръгнаха да бягат без да знаят дори в коя посока....Бягаха доста дълго,докато най-накрая не стигнаха тъмно и мрачно езерто заобградено с гъста гора....Явно бяха влезли доста навътре...А какво ли ги очакваше там...
- Какво искаха да кажат с това,че сме навредили достатъчно...-попита Рейч поемайки си въздух
- И...с това че сме прокълнати ?-попита на свой ред Бела
- Незнам-каза Нетън но видях уплахата....Те наистина се страхуваха,сякаш бяхме по-опасни и от...Така де...Вие-знаете-кой....
- Не разбирам,защо първо се опитаха да ни убият...-започна Едуард
- А след това сякаш се страхуваха,сякаш видяха смъртта в лицата ни.....-допълни Дийн...
- Не знам-каза Бела-Хайде да си ходим.....Доста приключения станаха за един ден...а и.....болката....-не супя да довърши момичето...Двете с Рейч се струполиха на земята и хванаха главите си с ръце....
- Помнете...това не се случва-каза Дийн
- Помогни им-каза Едуард втрещен
- Не мога...единствено те могат да си помогнат.....Въпреки че са много уплашени...Те...трябва да намерят сили и да се борят-каза Скот и...........

Нейтън се приблжи до двете момичета и падна на колене до тях, след което хавана ръцете им.
-Какво правиш? -попита смръщено Едуард.
-Ако искаш да им помогна, просто млъкни. -изсъска му Нейтън, след което затвори очи.
След малко момичетата отвново се изправиха, защото болката им бе отминала.
-Какво стана? -попита Бела, като се обърна към Нейтън.
-Ами...аз не знаех, че мога така...-каза Нейтън.
-Какво не можеше? -недоумяваше Рейчъл.
-Ъм, аз свързах силата си с вас, за да ви помогна. Дори не знаех, че го мога. Просто хванах ръцете ви, и започнах да си мисля само за хубави неща. Предполагам, че силата ми се е свързала с вас, и сте се добрали до моите чуства.
-Какво ще правим? -попита Бела
-Мисля, че се загубихме. -казаха Рейчъл и Едуард в един глас...
Ставаше доста студено. Дърветата се клатеха над учениците, самата гледка беше доста призрачна, все пак се намираха в забранената гора, а там всичко беше възможно. В този момент се чуха леки стъпки...

-Господи,дано пак да не са кентаврите-сепна се Бела и се приближи до Дийн
Всички изкараха магическите си пръчки и ги насочиха натам,от къде стъпките ставаха все по-силни .. някой приближаваше.
Пред децата отново изникнаха кентаври този път следвани и от професор Самърсон.
-Благодаря Исланд,Калън.
-Няма проблеми,Клара .. Трябваше да бъдеш уведомена-изръмжа единият от кентаврите
-Да,така е.Бихте ли ни оставили на саме?
-Естествено.И ще ви държим под око,ей!-каза Исланд и заедно с Калън се отдалечиха.
Бела,Дийн,Рейчъл,Едуард и Нейтън стояха и гледаха плахо Самърсон,по чието лице се изписваше ненавист.
-Разочарована съм от вас,наистина разочарована!Потър,Соун .. как го допуснахте?Имах ви за нещо повече ..
-Професоре ние-запона Бела,но учителката продължи сякаш не слуша никой,освен себе си.
-Казахме ли ви изрично да не мърдате?Да не взимате предпазни мерки?Казах ме ли,че аз и професор Дъмбълдор,Абърфорт Дъмбълдор-разкрещя се вече жената-директор толкова години .. Винаги е оправял нещата и сега го прави .. ВИЕ ПРОВАЛЯТЕ ВСИКО!-кресна още по-високо учителката и гласът и огласи цялата пуста,мрачна и тиха гора ..
-Професор Самърсон,аз ги накарах да дойдем тук-простена Дийн,който сега изглеждаше по-уплашен от всякога.Рейчъл цялата се тресеше,а бела хлипаше съвсем тихо.Нейтън беше стиснал юмрук,а Едуард по някакъв странен начин разрошваше косата си и същевременно държеше Потър за ръка.Клара ги наблюдаваше,като бавно местеше очи.
-Дойдохте тук за отговори,нали?Продължава да ви боли?Точно когато трябваше да разберете,трябваше да спре .. да се спре всичко това .. вие отново взехте нещата в свои ръце,нали?И сега Абърфорт е слаб .. зле е .. той приготвяше всичко и аз помагах .. А ВИЕ??-за да успокои гнева тя тръгна около тях като нервно размяташе пръчката си.
-Позволете да обясня.-примоли се Рейчъл-Искахме да дойдем тук,трябваше да дойдем тук,защото болката не спираше .. тя ни прогаряше от вътре.И Дийн и Едуард .. и те го сънуват,и те го виждат!А вие с директора не ни казвате нищо,а болката не спира.Разбирате ли?Ние страдаме!
-Вие страдате ли?-попита бавно Самърсон,като едвам се сдържаше отново да не избухне.-А знаете ли какво правим ние?Защо не ви казваме?Знаете ли че търсим отговора,като вас?ЗНАЕТЕ ЛИ?
-Аз,съжалявам-измрънка Рейч и наведе глава.
-Раз-разберете нямаше какво да-да правим,тря-бваше да из-мислим не-нещо-хълцаше Бела
-И решихте да се учите на оклумантика?На това което,шестокурсниците изпълняват с толкова много усилия!Решихте да запечатате съзнанието си,дори без да знаете пред какво сте се изправили?Няма да стане!При една ваша подобна среща,ще ви изключа от Хогуортс!Ясно ли е?
-Само не и това,моля ви!-каза Нейтън
-Тогава .. без тайни срещи!
-Добре,добре .. само не ни изключвайте!И не викайте родителите ни!-закина Бела и започна да бърше сълзите си.
Стояха така в продължение на няколко минути.Никой не казваше нищо,а учителката продължаваше да обикаля наоколо.Сега вече беше извадила малък пергамент и четеше старателно.Най-накрая леко развеселена,Самърсон подвикна:
-А,ето те!-тя държеше в ръка много странно на вид растение-клонките му бяха сребристи,а листата бяха обвити в нежно син цвят.Учителката извади магическата пръчка и изсмука от всички листа някакво сребриство вещество,след което го пусна в малко стъклено бурканче.Всички следяха всяко нейно движение с интерес.Какво ли беше това?За какво служеше?
Най-сетне,Самърсон отново се извърна към учениците и възвърнала ледения си глас рече:
-Всички да вървят плътно след мен.Няма нужда от мантиите ви,засега сте в безопасност.
Никой не каза нищо,само послушно изпълниха нареждането на жената.Вярваха в продължение на половин час,без да обелят и дума.Изведнъж Самърсон спря на едно място,отново извади пръчката си и въртейки се в кръг,започна да изрича някакви заклинания!
-Може би прави някакви защитни заклинания-пошушна Дийн на останалите.
-Не,не познахте!Правя друго!Не ме разконцентрирвайте,ако обичате.
Отново тишина .. нарушавана само от лекото шушкане на по-възрастната жена ...
-Готово!Сега трябва да разбера на къде ..-никой не разбираше за какво става въпрос,а и не смяташе за уместно да пита.Не и сега.Изглеждаше така,сякаш учителката говореше сама на себе си!Никой не мърдаше .. Самърсон плахо се оглеждаше на всички посоки,сякаш чакаше нещо.Това и се оказа.Съвсем скоро от към едно дърво проблясна ослепителна бяла светлина.Клара веднага се затича на там-колкото и възрастна да беше,тя по един или по друг начин,умееше да тича бързо,при това доста бързо.Останалите я последваха.
Намираха се пред еднорог .. отново еднорог.Той лежеше на изсъхналата трева и с красивите си очи гледаше странните си поситители.
-Обещавам,няма да боли,миличък!-обеща Самърсон и само с един замах на пръчката си,в тялото на красивото създание се появи голяма цепка-сега от нея бликаше кръв и някакво друго почти безцветно вещество.Еднорогът квичеше безпомощно и се въргаляше из тревата.Рейч и Бела се бяха сгушили една в друга,за да не гледат тази така ужасяваща гледка.Момчетата пък бяха отворили усти и с изумление наблядаваха случващото се.
Професорката грижливо събра цялото вещество,което продължаваше да тече из корема на животново,в друго,същото по размери и форма,бурканче.Най-накрая след като завърши,това което правеше,тя грижливо заши раната на еднорога и доволна от себе си се усмихна.
-Професоре?-попита колебливо Бела
-Да,Бела!? .. Ааа,да,така и не казах за какво е това .. Това е за отварата,отварата за вас ...

-И с какво ще помогне тя? - попита Бела. - Ще спре кошмарите?

Учителката се направи,че не чува.

Така Бела,Рейч,Дийн,Ед и Нейтън водени от Самърсон продължиха,като навлизаха в гората.

Бела се спъна в излезналия корен от едно дърво,като се строполи на земята.

Учителката погледна към Бела,а момичето направи виновен поглед.

-Винамавай,Бела. - каза Самърсон.

Бела се изправи и всички продължиха да вървят мълчаливо,момичетата
умираха от студ,момчетата искаха да знает какво става,но никой не каза
нищо.

Повървяха още около 15-20 минути в мълчание когато професорката внезапно спря и се усмихна.

-Ааа това е...

-Какво по... -беше започнал да шепне на Дийн Едуард,но..

-Дигъри! - скастри го учителката и момчето веднага затвори уста.

-Ела,ела миличък... - каза мило учителката.

-Аз? - вдигна вежди Едуард.

-Млъквай,че ще го изплашиш! - каза Самърсон.Тя се наведе и започна да
ръкомаха пред един пън.-Излез.. а така... давай.. - говереше учителката.

Децата се приближиха и видяха,нещо малко,голямо най-много колкото котка
да се подава от една дупка до пънчето.Беше сиво на цвят и имаше
оранжеви петна и ненормално големи очи.

Учителката го погали и извади ножица от мантията си и парче сурово месо
увито в найлон от вътрешния джоб на мантията си.Тя ми подхвръли
парчето,а животинчето веднага се зае с него.През това време учителката
хвана едната му лапичка,натисна най-голямата възглавничка на стъпалото
и се показаха дългите и остри нокти на малкото животимче.Тя отряза 3те
най-дълги,дълживата им беше поне 6-7 сантиметра.Тя погали животинчето
стана и тръгна отново без да каже дума на децата,а те тихо я последваха.
Не вървяха дълго когато пак спряха.Самърсон се усмихна и се наведе към
едно растение чието не беше тепично за тази мрачна гора,беше лилаво на
цвят и приветливо,Рейчъл много го хареса...
Учителката изкара една малко шишенце и го отвори.В момента в
който докосна стъблото на цвето,то стана черно,учителката го изкорени,а
от корените му течеше нещо блестящо синьо на цвят, когато разстението
се 'изцеди' в шишенцето на Самърсон,тя го затвори и се изправи.
-Какво беше това разстение? - попита учудено Дийн.

Самърсон отново не обърна внимание на въпросите които учениците задаваха...Всички вървяха следвайки професора още дълго,извенднъж Рейчъл се спъна и падна на земята,защото едуард не успя да я хване навреме...
- Мисля че е време да си починем -каза професора
- Дорбе ли си -попита Бела,докато Дигъри помагаше на Рейч да се изправи.
- Да-кимна момичето и всички седнаха на корените на едно дърво което беше доста старо...
- Професоре -каза плахо Дийн
- Да ?
- Знаем че последствията от идването ни тук,ще бъдат сериозни...
- Така е -отвърна студено Самърсон-Други въпроси-каза тя като не остави момчето да довърши
- Да...а..аз имам въпрос професоре - каза Рейчъл и учителката кимна - Наистина ли ще съобщите на родителите ни ?
- Да,аз и директора сме длъжни да уведомим родителите ви за вашите действия...Всъщност госпожице Потър,баща ви беше в течение на случващото се и сигурно след като е бил уведомен вече пътува насам...
- Какво...о.О ?!-ококори се Потър
- Да,както казах наше задължение е.....-учителката продължи да обяснява,но Рейчъл не чу и дума от останалото....
- "Само това ми трябваше"-говореше си шепнешком момичето..."Какво ще правя сега"
- Спокойно Рейч -каза Бела
- Аз не бих била толкова спокойна госпожице Соун,не само нейните родители са били уведомени..
Настъпи тишина...
- Професоре...Кентаврите ни казаха нещо...-започна Нейтън...-Нещо което не успяхме да разберем...-учителката ги изгледа тревожно,но запази хладнокръвие
- Да... те казаха че сме прокълнати....и че...-пропдължи Едуард
- И че сега сме щели да донесем мрака и страданието и в гората....Прави ли са?-попита Дийн
- Истината ли говореха професоре-попита тревожно Бела,а Рейчъл впи погледа си в професора с надеждата тя да ги успокои....
- Ъ...те...те говорят така,за да ви сплашат...Да ви накарат да се махенте от там-махна небрежно с ръка Самърсон...
- Професоре-каза Нейт-Те наистина се страхуваха от нас...усетих го...Наистина ли е така....
- Мисля че трябва да се прибираме-каза преподавателката - Не бива да стоим повече тук....
- Чакайте професоре-каза Бела
- Вие знаете кажете ни....-добави и Рейчъл...
Внезапно отново настъпи тишина,която бе нарушена от ...

Нейтън се прокашля. Беше непрогледен мрак, само пръчките на Проф.Самърсон и учениците светеха със слаби светлени.
-Професоре, кажете ни. Моля ви! Ние трябва да знаем, усещам, че криете нещо от нас, но не искате да ни го кажете.
Професорът се направи, че не го е чула и продължиха пътя си напред.
-г-н Скот. -каза тя. -Както знаете, и вашите родители са информирани за случилото се.
-Това не ме плаши, не ме интересува. -извика Нейтън. -искам просто да разбера, какво се случва с нас, става дума за безопасноста на училището...
Настъпи мълчание, чуваха се само звуците на странни птици, които обитаваха гората.
-Професоре...-започна Бела -Има ли възможност да затвоите Хогуортс.
-Не, не се тревожете, няма да затваряме Хогуортс, няма причина все още, но моля ви, пазете това в тайна, очевидно само вие сте...
Самърсно не довърши изричението си, защото имаше нещо което не биваше да казва.
-Ами, ако Волдемор се е върнал? -изкрещя Нейт.

-Господин Скот! - сепна се учителката. -Мерете си приказките.Той е мъртъв...
-Да и в миналото са казвали така,нали?
-Нейтън,млъкни! - изгледа го остро Бела която видя изражението на Рейч.
-Професоре,моля ви...кажете ни.... - поде Дийн.
-Хейл,спести си го... ти като най-големия тук...трябваше да помислиш...
-А защо вие не помислите? - ката твърдо Дийн като запази вежливия тон.
-Какво искате да кажете господин Хейл?
-Искам да кажа,че трябва да знаем какво се случва с нас.Държите ни в
неведение,пробутвате ни какви ли не лъжи.Ние сме
потърпевшите.Помислете... както вече казах.Заслужаваме за знаем.
-Хейл ще...си изпросиш наказанието.
-А заслужавам ли го? - спореше момчето.
-ДОСТЪЧНО! - викно учителката. - Без повече приказки.
Всички вървяха мълчаливо,Едуард държеше ръката на Потър,Дийн все още
държеше Бела под кръста и гледаше ядосано на пред и когато срещеше
погледа на Нейт очите му се присвиваха,а Самърсон вървеше напред и
ускоряваше крачка,най-накрая проговори.
-Сега,всичи ще си идете по стаите,а утре ще говорите или ще се срещнете с родителите си. - натърти учителката.
Вървяха още в мълчание... накрая..

Всички застанаха в началото на гората....Грифиндорците си взеха довиждане с Нейтън...
- Довиждане господин Скот,надявам се да се приберете в дома си,за да не се наложи да притеснявам господин Филч каот му наредя д ате следи...
- Да,професоре-кимна момчето-Е,ще се видим утре...
- Да,до утре-казаха всички в един тон,след което Самърсон съпроводи грифиндорци до кулата им,а Филч се погрижи Нейтън да влезе в общата стая на Рейвънклоу...

Оставаха пет минути до полунощ,когато Рейчъл и Бела застанаха в началото на забранената гора.Момичетата се хванаха здраво за ръка и влязоха навътре.Гората бе по-мрачна от преидшните пъти,когато бяха идвали.Сега почти нямаше лунни лъчи които да я осветят.Соун и Потър вървяха без да кажат и думичка,само стискаха здраво ръцете си.Влизайки все по-навътре ставаше все по-страшно и студено.Чуваха се по-зловещи писъци и едновременно с това на моменти тишината бе плашеща.Момичетата обикаляха дълго търсейки онзи който ги е извикал,но търсенето им не даваше резултат.Изведнъж двете забелязаха един голям дънер който бе силно осветен,за жалост светлината започваше да угасва.Момичетат се зачудиха какво става там и стигайки до голямото парче дърво видяха еднорог."Ето защо светлината угасва"-помислиха си и двете момичета.Еднорогът умираше,някой и момичетата се досещаха кой,се бе нахранил.Животното мъчително губеше силите си."Този който бе изпил кръвта му е бил жесток"-мина през ума на Рейчъл.Изведнъж момичетата неусетиха как наоколо стана прекалено тихо.Те се спогледаха изплашени и тогава чуха зловещ смях зад гърба си.
- Госпожици Соун и...Потър!!!-чу се ироничен мъжки глас-Няма нужда да се криете.
В този момент задуха силен вятър който бързо смъкна мантията в краката на двете момичета.
- Не съм ви уплашил нали ? -момичетата се обърнаха и видяха среден на ръст мъж,на възраст около 25-30 години.
- Майк Фридерсън - каза уплашено Рейчъл...
- Явно вече няма нужда да се представям.Но да не губим време в празни приказки...Да преминем към същественото - каза Фридерсън и погледна зловещо момичетата от което те притръпнаха...

-Наистина не съм очаквал,че ще дойдете.Добре де,очаквах го...
славите се като вироглави,но... толкова наивни...Потър... баща ти не те
ли е научил на нищо? - засмя се презрително мъжат.
Двете момичета бяха изгубили гласа си за да отговорят.Стояха и мълчаха очакващи зеленият лъч светлина...
-Е,каква приятна вечер...жалко,че ще ви е последна- ухили се мъжа. - И
все пак... преди да...се оттърва от вас веднъж завинаги.Има ли нещо
което искате да ми кажете или да попитате? - усмихна се мазно мъжът. -
Все пак съм човек с обноски.
-Д-д-аа... - заекна Бела.
-Оу,Соун... слушам те.
-З-защо искате да ни убиете?Нищо не сме направили...нищо,което да те провокира.
-Да искам да убивам ми е в кръвта,особенно нахални грифиндорки където
се бутат там където не им е работата. - каза презрително мъжът. - Като
Лили Евънс например. - усмихна се той срещу Рейчъл,а момичето присви
очи,но не смееше да каже нищо,защото това навярно щеше да провокира
мъжа. - Все пак причината поради която искам да ви убия е..

- Защото такива са желанията на моя господар....
- Волдемор ? - незнаейно как думите излязоха от устата на Рейчъл,веднага щом го каза момичето прикри лицето си с ръка и остана вцепенена от страх.
- Правилно...Колко сте проницателна г-це Потър...Все пак всички знаем какви са били отношенията му с баща ви и обещанието че ще си отмъсти....
Рейчъл пое дълбоко въздъх и затаи дъх.Бела стоеше и гледаше стъписана местейки погледа си ту върху последователя на черния лорд ту върху приятелката си.
- ДОбре - каза Рейчъл и отстъпи напред - Щом е заради отмъщението...Вземи вземи мен...Остави останалите намира...Убий мен - момичето пусна ръката на приятелката си и пристъпи една крачка напред.
- Рейчъл -каза стреснато Бела
- Съжелявам че ще трябва да те разочаровам Потър...Но Соун е твоя приятелка...И аз нямам отговор защо не само ти...Но такиваса заповедите на господаря....А аз ще се радвам да убия и двете ви.-засмя се Майк - Сега не трябва да губим повече време,последни думи ?
- Аз имам - каза Рейчъл.Въпреки че нямаше напредстава какво прави момичето извика - Бягай Бела....
Двете момичета се затичаха всяка в различна посока опитвайкс е да спечелят малко време.Знаеха че няма как да се измъкнат невредими,бяха сами и единствените магии които знаеха бяха за променяне на цвета и още няколко непотребни в този случай.Момичетата тичаха,но Фридерсън беше прекалено бърз...Сълзите се стичаха по лицата на Бела и Рейчъл,които се молеха да стигнат края на гората.Момичетата бяха объркани,искаше им се Едуард и Дийн да бяха с тях.Така може би щяха да се чувстват по-малко изплашени,или пък не...Искаше им се всичко да е един кошмар и да се събудят в леглата си.Момичтата тичаха вече заедно,но или се въртяха в кръг или навлизаха все по-навътре.Изведнъж Бела се спъна и падна.
- Бела -изпищя стресирано Рейчъл
- Върви - извика СОун
- Не,няма да тя оставя.... - каза Потър
- Бягай.... - повтори настоятелно Бела
Рейчъл 'и помогна да се изправи и точно когато бяха готови да продължат Майк беше застанал на пътя им хилещ се зловещо...
- Заболя ли ви ? Това е нищо....Не мърдайте,ще улесните всички...-магьосникът насочи пръчката си и точно когато щеше да каже заклинанието...
Дийн и Едуард се нахвърлиха върху него,а Нейтън изкопчи пръчката от ръцете му...

-Бягайте, той е последовател на Волдемор -извика Бела
Едуард и Дийн го събориха на земята, след което помогнаха на двете момичета да се изправят. Майк се просега и измъкна пръчката на Едуард от джоба му.
-Ескпелиармус! -извика той, като насочи пръчката към Нейтън.
Първокурсникът излетя няколко метра назад, а пръчката на Майк изхвърча от ръката му. За щастие неговата пръчка беше в джоба.
-Авада... -провикна се той, но Дийн скочи на гърба му, като прикри очите му с ръцете си.
Едуард помогна на Нейтън да се изправи и след малко петимата бягаха през гората...Нейтън усети как от челото му се стича кръв. За малко да умре...но сънят му не се беше сбъднал...

все още не беше късно обаче това да се случи,нямаше време да се радват.
Дийн бръкна в очите на смъртожадния и го пусна,хвана Бела за ръката,а
Едуард дръпна Рейчъл и заедно с Нейтън се затичаха из гората колкото им
държат краката.Бягаха за живота си.Знаеха,че нямат шанс срещу
него,знаехе,че ако стигнат в училището щяха да са в
безопасност.Знаеха,че той беше сам.
Бела се спъна,отново.Опита се да се изправи,но цялата се тресеше от
стреса,Дийн й помогна и двамата се затичаха след другите.
Накрая се спряха зад едно дърво да си поемат въздух,нямаха идея колко
дълбоко в забранената гора са,всички сякаш бяха забравили как се говори
и буци бяха заседнали в гърлата им.Седяха уплашени,сгушени един в
друг,когато се чуха стъпки наблизо,някой тичаше.Децата извадиха
пръчките...

... но точно тогава гората беше пронизана от оглушителен,писклив смях!След това отново се чуха стъпки.Марк проговори:
-О,Клара,скъпа .. каква приятна изненада!-децата се спогледаха,продължаваха да дишат учестено-За какво си тук?
-Майк Фридерсън!-възкликна тихо женски глас,който Бела и Рейчъл веднага разпознаха-беше Самърсон.
-Само да ти кажа,че малките ти .. грифиндорчета се шлаят някъде из гората,на разходка бяха тръгнали .. тамън щях да ги върна!-изкска се отново мъжът и заби поглед в изцапаното лице на учителката.
-За какво мислиш,че съм дошла тук?Да ти гледам грозната мутра ли?-подвикна строго Самърсон
-О,ама как забравих!Те са толкова беззащитни,че не могат без скъпата им учителка!Междодругото още ли носиш цветя на гроба на Дъмби?Албус де,нали сега брат му се качи на 'трона'?
-Не ти позволявам .. ДА ГОВОРИШ ТАКА!-кресна Клара и вика и се разнесе из цялата гора.
Бела,Рейчъл,Дийн,Едуард и Нейтън наблюдаваха случващото се,скрити зад едно дърво,едвам дишащи!
-Охх,още ли го уважавас този?Можеше ти да бъдеш директорка,а сега .. брата на Дъмби .. Тц,тц,каъв избор само!-рече проницателно смъртожадният и прокара пръчката между студените си пръсти.Самърсон не каза нищо .. продължаваше да гледа Майк.Най-накрая извика:
-ОПУГНО!-няколко корноулски феички които си летяха съвсем спокойно,сега се устремиха към тялото на смъртожадният,който направи изкривена усмивка,но не можа да спре нападателите.Феичките го хапеха навсякъде,а той викаше ..
-КЛАРААААА!КЪЛНА СЕ ЩЕ СИ ПЛАТИШ!!
Професор Самърсон не обърна внимание на виковете,тя тръгна да тича към мястото на което се бяха скрили момичетата и момчетата.Не бяха далеч,затова не и отне много време да стигне при тях!
-Бягайте след мен!-пошушна им тя,всички кимнаха и тръгнаха да бягат все по-навътре ..
Майк също тичаше след тях,магията с беше развалила .. Стъпките ставаха все по-силни,настигаше ги!
-Самърсооонн,хайде покажи се с твойта малка 'чета'!Хайде подяволите,няма смисъл да си играем-искам възмездие!
Учителката и децата се бяха спряли точно пред входа на някаква пещера.Самърсон гледаше съсредоточено нанякъде!Рейчъл я гледаше разтревожено,Бела и Дийн се държаха за ръка,а Едуард и Нейтън бяха насочили пръчките си на там,на където гледаше учителката!
Чу се "пук".Някой се беше магипортирал!Да,беше така ... не след дълго се чуха още два непознати гласа!
-Примамил си ги значи?-попита острият и същевременно писклив женски глас
-О,да .. виж ги какви са наивни!Само дето Самърсон,обърка плановете!
-И тя ли е тук?-попита и третият глас
-Да,нали я знаеш .. винаги спасява.Сигурно Абърфорт я е пратил!

Сега Клара извъртя глава към децата,които присвиха очи,готови да чуят поредната доза караница.
-Довел е помощ.Това са Джефри и Офелия Клоутс.Брат и сестра са!Излизам напред,трябва да я убия тази .. КУЧКААА!-Самърсон изкрещя толкова силно тези думи,че чак птиците кацнали спокойно по изгорелите клони на дърветата,мигновенно отлетяха.
-Нее!-извика Бела и се опита да спре учителката,но тя само кимна решително и започна да запристъпва напред.
-О,Кларааа!-извика Офелия,сякаш щастлива от появата 'и.
-Аз не се радвам особенно,че те виждам,Клоутс!
-Годинките вече ти личат,а Кларита?-ухили се и Джефри.
-Обаче си е същата мръсница!-закикоти се и другият мъж-Е,предай ни ги или .. ще умреш!
-Хмм,аз пък си мислех,някой друг да умре тази вечер!-усмихна се Самърсон
-Не ни се пречкай!
-И защо да не?
-Просто ги дай и ще останеш жива!
-Не смятам,че ще го направя!
-АВАДА ... -писна Офелия,но точно тогава Едуард извика още по-силно:
-КРУЦИООО!-магията сякаш изпепели тази на жената и тя се свлече на земята запревиваща се от болки.Джефри веднага падна на колене до нея,шептейки нещо.
-Едуард,махни се!-пошушна учителката
-НЕ!Ще се бия с вас!Няма да позволя да ви се случи нищо,както и на никой от приятелите ми!
-Ето го,поредният 'смелчага'-ревна Майк и насочи пръчката си към момчето,готов за поредното заклинание,но точно тогава .....

-Експелиармус! -извика Нейтън, като насочи пръчката си към нападателя, който излетя на няколко метра, а пръчкаха му изхвърча от ръката му.
-КРУЦИО -повтори Едуард, като насочи пръчката си към Офелия, която започна да се извива от болка.
-Не, Едуард спри...-извика Бела, като погледна към Нейтън...

- Защо ? - погледна учудено Дигъри
- Успя единия път,но може този да не успееш.Все пак само сме чували не сме практикували такива маги - каза Бела
- Но....
- Деца - скрийте се... - каза Самърсон...
- Но искаме да помогнем - каза Дийн
- Да,но Нетън.....-каза Рейчъл
- Той преживява всичко...Това го убива -извика Бела
- По дяволите - каза Едуард
- Как да помогнем/-попита Дийн
- Пазете момичетата и себе си.Погрижете се за Нейтън.Ще ви предпазя по-трудно като се опивате да се правите на герой
- Калко е съвестна нашата Клара - засмя се Майк - За малко да ме трогнеш..
- Млъквай неудачнико - извика професора
- Клара бъди по мила - каза иронично мъжа...
- Изчезвай Майк!Или ще....
- Или ще ... ? Какво Клара ? Ще ме убиеш ли ? Аз съм вече мъртъв забрави ли ? -изсмя се магьосникът саркастично и точно в този момент...

-АВАДА КЕДАВРА! - вресна Орфелия и запрати поклятието по Самърсон която успя даго избегне на косъм.
-Не,Орфелия,не още. - каза студено Майк. - А и без това не сме дошли за
нея,забрави ли? - засмя се студено мъжът и погледна с ехидна усмивка
към Бела и Рейчъл които седяха заедно с Едуард,Дийн и Нейтън с извадени
магически пръчки. - Та Клара, -продъжли Майк - няма смисъл да се
съпротивляваш,но по-добре предай Изабела и Потър доброволно и се
прибери с останалите трима.В противен случай ще трябва...
-Никога.- отсече професора. - Не съм способна на такова безочлие за разлика от теб Майк!
-Ха,той и Дъмби не остава по-назад от мен,нали?Албус винаги е бил.... - следващите думи бяха заглушени от:
-МЛЪКВАЙ!
-....хубаво,че вече не е сред нас.
Нервите на самърсон не издържаха,тя вдигна пръчка,но в следващата
секунда застана като вцепенена и започна да се оглежда
наоколо,останалите трима направиха същото.
Бела се зачуди какво става докато не усети студ и не се почувства така сякаш цялото щастие от света си е отишло...
-Диментори. - прошепна Дийн в ухото й.

Самърсон присви леко очи,за да види от къде точно ще изникнат,но така и не разбра.Чувстваше само студ и .. болка.
-Аа,ето ги и нашите приятели,Офелия!-изкикоти се брат и погледна към Майк,който също се оглеждаше.Явно това не беше вписано в плана!
-Кой ги е довел?-изсъска мъжът и впи очи в едно малко животно,което подскачаше насам-натам.
-Определено не съм аз!-иронично каза Клара,която сега беше свалила магичексата си пръчка.Обърна се и попита-Кой от вас знае заклинанието?
-За дименторите ли .. как да ги отблъскваме?-ппита Дийн.
-Да!Сигурно са много .. ще ни трябват доста хора,за да ги отблъснем!-кимна препряно учителката.
-Ей,вие там .. какво си шушукате?-подвикна жената и отново вдигна пръчката си,която сега светеше.
Никой обаче не обърна внимание на думите и.Дименторите приближаваха все повече и повече,студа не се понасяше.Съвсем скоро се видяха ясните им очертания.Толкова зловещи,както бяха описвани във всички книги!Сложили черните си качулки,с костеливите си ръце те се приближаваха .. Скоро смъртожадите,професорката и учениците бяха заобградени от всякъде.
-По дяволите!-извикна Майк
-Спокойно,те са тук .. това може да е само в наша полза!
-А от къде знаеш,че няма да нападнат и нас!?
Думите им бяха заглушени от силния вик на Самърсон:
-ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!-от пръчката и излезе красиво,стройно животно,обляно в бяла светлина,която се разпростираше навсякъде.Доста от дименторите отстъпиха назад,някои дори изчезнаха.Грациозното животно продължаваше да подскача и да разпръсква ослепително бяла светлина ..

Но за жалост това отблъсна дименторите временно.Създанията отново наобиколиха Самърсон и останалите.
- Хайде Клара,предай ни момичетата.Знаеш че нямаш избор.-изсъска Майк
- Никога - изкрещя ядосано учителката въпреки че в гласа 'и се четеше и тревога.
- Ще ги убием Клара.По един или друг начин.не може винаги да си до тях да ги спасяваш.Ако не сега то след дни,седмици,дори и години.ТЕ ЩЕ УМРАТ!!!
- Не ме предизвиквай,защото...-започна Самърсон
- Безсилна си Клара...Дименторите са на наша страна - изсъска мъжът. - Какво ще направи ? Ще се пребориш с всички ли ? Стига дори Хари не би успял. А като стана въпрос за него,не мислиш ли че е време да се предадеш и да ни оставиш да свършим започнатото.
- Ако и косъм падна от главата на някой от тях....
Орфелия се промъкна и хвана Рейчъл за косата...
- Пусни я !!! - извика Едуард
- Професоре ?! - извика разтревожена Бела
- Остави я Орфелия - изкрещя учителката.
- Защо ?! - изкиска се жената - Взех си я честно...
- Авада...-каза Нейтън,но Самърсон го прексъна.
- Недей,може да навредиш на Рейчъл,не е позволено да ги използвате.
- Е,какво ще направиш Клара - изсмя се отново Орфелия...
- Не я докосвай....-изсъска Бела...
- Помощ-крещеше Рейчъл когато Орфелия дръпна косата и назад и я заби в едно от дърветата.
- Пусни я.... - изкрещяха в един глас Ед и останлите.
- Добре...Ще и намеря заместник - каза Орфелия и блъсна силно Потър на земята.
- Добре ли си ? -попита Дийн и и помогна да стане.
- Рейчъл...-започна Едуард.Момичето само поклати глава уплашено.
- Ааааааа - изпищя Бела
- Бела - извикаха стресирани Самърсон,Рейчъл и Дийн.
- Професорте трябва да направим нещо - каза Нейтън.
- Казах ти че ще намеря заместник на Потър,нали ? -каза дяволито Майк. - Спокойно Орфелия ще с епогрижи.
- Товае краят ти -изкрещя учителката ....
- Давай....Направи го... - каза Майк - Но едва ли ще имаш успех с тях - магьосникът посочи дименторите. - Забрави ли че са тук ? -изхили се той.
В суматохата и страха да не се случи нещо на Рейчъл или Бела,Клара бе забравила за другата дебнеща опасност...
- Ще я пусна - каза Орфелия - Те ще се погрижат...
- Да не си посмяла....-извика Самърсон.
Точно тогава Рейчъл усети че вниманието на Орфелия е отвлечено.Момичето грабна пръчката на Едуард от ръката му,тъй като беше изтървала нейната,приближи се леко до нея и Бела и извика:
- Експелиармус!!! - всички погледнаха уплашено към Потър и Соун.
- Ще си платиш - Майк като видя как съучастничката му се преви от болка.
- Мъртва си Потър - изсъска Орфелия вдигаща пръчката си от земята. - ТИ и приятелката ти отивате в отвъдното.Дименторите ще се погрижат за останалите...-мегьосницата насочи пръчката си срещу двете момичета които се държаха за ръка....

-АВАДА КЕДАВРА!-извика някой.Блесна зелена светлина и магията оцели брата на Офелия.Усмивката му се 'смъкна' и той се струполи на земята.
-НЕЕЕЕЕ!-извика сестра му и пусна пръчката на земята,след което отиде до него,наведе глава и започна да плаче неутешимо-КОЙ НАПРАВИ ТОВААА???КОЙЙ?-развика се тя,но думите и бяха заглушени от поредната извисила се магия.
-ЕКСПЕКТО ПАТРОНУМ!-този път от пръчката излезе огромно по рзмери животно.Студа започна да си отива .. Животното продължаваше да обикаля,а дименторите бавно се оттегляха.Скоро отново бяа останали само Самърсон,Нейтън,Дийн,Едуард,Бела,Рейчъл,Офелия и Майк .. Оглеждаха се на всички възможни посоки,търсейки извършителя на всичко това.
-Абърфорт!-прошепна удивено Самърсон и се завтече към него.
-Добър вечер!-поклони се леко мъжът и пристъпи напред.
-АХ ТИ КУЧИ СИН .. КАК СМЕЕШ ДА УБИВАШ БРАТ МИИ???ЩЕ СИ ПЛАТИШШШ!!-продължаваше да крещи Офелия,тичайки към него с блеснали в тъмнината очи.Сълзите продължаваха да се стичат по лицето и.
-Абърфорт ти ли го уби?-попита невярващо Самърсон
-Не-заяви спокойно мъжът-Това си нямам на идея кой го направи.Признавам,аз прогоних дименторите,но кой уби милият ни Джефри .. това остава загадка!
-КАК СМЕЕШ??СЪЩИЯТ КАТО БРАТ СИ .. ТЪПАНАААААААР!-провикна се Офелия още по-силно.
-Нека успокоим страстите и .. скъпа ми Клара...
-Ооо,я не я ухажвай тук!-присмя се Майк
-Мисля,че трябва да си трогната от думите на Майк-засмя се професора и продължи-Та така .. събрали сме се тук,за да убием някой ли?
-ВЕЧЕ ГО НАПРАВИХААА!БРАТ МИ Е МЪРТЪВ,ГЛУПАКО!!-жената тресеше тялото на брат си и продължаваше да плаче.
-Клара не мислиш ли,че е време да се махаме от тук?-зададе поредният си въпрос Дъмбълдор и за първи път погледна и децата,които седяха като онемели.
-НИКЪДЕ НЯМА ДА ХОДИТЕЕЕЕЕЕ!-скочи на крака смъртожадната и започна да запраща заклинания наляво и надясно ..

Нейтън се наклони, когато Офелия изпрати към него поредното непростимо проклятие. Момчето усещаше страх, но го успокояваше мисълта, че с тях бяха директора, и проф.Самърсно.
-Ще си платите глупаци! -виеше Офелия -А ти...ти...и ти....ще отмъстя за смърта на брат си...(сочеше тя към Бела и Рейчъл)