Забранената гора

Жената се засили към двете момичета размахваща ръце свити в юмруци.
Момичетата се спогледаха уплашени.Офелия блъсна Нейтън на земята и
грабна пръчката от ръката му.Стана и я насочи към Соун и Потър които
все още стояха на земята...
-АВАДА - вресна жената,но преди да изкаже цялото проклятие,Самърсон я блъсна на земята и тя изпусна пръчката.
Майк и Директорът се гледаха предизвикателно.
-Нека спрем. - каза властно Абърфорт.
-НИКОГААААААААААА! - врещеше Офелия която се изправи на крака и започна да обикаля наоколо.
-КРУЦИООООО - извиси се гласът й,явно беше открила ръчката си в
тревата,а сега Соун се гърчеше от болка на земята като издаваше писъци от които всеки биха го побили тръпки.
-Бела! - викаше угрижено Рейчъл която беше до нея и се мъчеше да помогне някак си.
-О,не се притеснявай,ти си следващата. - ухили се ехидно Офелия.
-Сега ще ти даммммм .... - вдигна пръчка Дийн по чието лице беше изписана тревога и силен гняв,но Едурард го изпредвари.
-КРУЦИООООООООООООО! - смъртожадната се свлече на земята и проклятието
й върху Бела се разруши,момичето спря да се тресе и да крещи.Но
проклятието което Едуард беше запратил по нея не й подества по
предназначение,само я блъсна на земята.
-Слабак. - разкиска се вещицата,а момчето я гледше предизвикателно.
-Абърфорт, - обази се най-после Майк,който изглеждаше крайто развеселен
от 'сценката ' която се беше разиграла пред очите му. - Нистина ли си
мислиш,че имате някакъв шанс?Да,в момента може да доминирате,но ако аз
се намеся...

- Стига Майк - каза директора - това трябва да престане!
- Ще престане драги ми Абърфорт,когато получа това което искам.А аз сикам смъртта на Потър и СОун.Естествено досега можеше да съм ги довършил...Ха...Просто се забавлявах докато гледах развитието на тази сцена.
- Хайде Майк - да приключваме тук - разярено изкрещя Офелия
- Абърфорт трябва да сложим край.Те са заплаха за децата...
- Именно за доброто на децата трябва да ги измъкем оттука.Опасно е...А и да сложим край тук,пред тях....
- Ще прекъсна любовнията ви разговор гълъбчета - изкиска се Майк - Но е време да приключваме с всичко това.
- Последни думи към госпожици Потър и Соун ? - зловещо се усмихна Офелия.
- Аз предлагам да оставим те да се сбогуват ? - добави Майк - Нещо за сбогом...
Всички се спогледаха разтревожени,а двете момичета се хванаха за ръце и се спогледаха.....

Нейтън бе крайно решен да си върне пръчката, и да помогне на приятелите си, дори и това да беше последното нещо което щеше да направи. Момчето погледна предпазливо към Проф.Самърсон която стоеше близо до него.
-Е, изглежда нямате какво да кажете на приятелите си? -заговори отново Майк. -Е тогава настъпи и вашият край, много поздрави на баба ви...г-це Потър
Нейтън се хвърли върху него и го сабори на земята, след което Едуард и Дийн се нахврълиха върху Офелия и взеха обратно пръчката на Нейтън.
-АВАДА... -кресна Офелия, но някой я спря със заклинанието Експелиармус.
-Хей, Нейт... -извика Едуард и му подаде магическата пръчка.
Рейвънклоуецът насочи пръчката си към Офелия, готов да изрече смъртоносното проклятие, но Абърфорт го спря.
-Сега ще умреш и ти! -извика Майк като се изправи.
-Не, няма да стане. -извика Нейтън, който дори не знаеше какво приказва. ''Трябва да измисля нещо, и то бързо'' каза си той и погледна към Едуард.
Ако първокурсникът можеше да чете чуждите мисли, защот да не можеше да накара и другите да прочетата неговите. Нейтън не обичаше много дарбата си, но му служеше за нещо и сега беше готов да извърши нещо доста неприятно. Той започна да говори на ум като се опитваше да се свърже с Едуард. Нейтън затвори очи и изведнъж се озова в празна стая, а близо до него беше Едуард.
-Нямаме много време... -говореше той на ум -Когато ти дам знак, използвай заклинанието ''Круцио'' върху мен, така ще имаме време да се измъкнем, моля те направи го, за да спасиш Рейчъл и Бела и всички останали.
Майк и Офелия стояха един до друг и се хилиха злобно, вдигнали магическите си пръчки във взъдуха. Нейтън се засили към тях и ги хвана за ръцете, след което бързо кимна на Едуард.
-Круцио! -извика момчето, като насочи пръчката си към Нейтън.
Нейтън затвори очи и се опита да обърне атаката към Майк и Офелия. Момчето падна на земята и започна да се превива от болка. Беше прокълнал двамата злодеи с мощно заклинание, което случайно беше видял в така наречената ''Книга на сенките'' на майка си.
-Едуард спри! -извика Бела.
Едуард свали магическата си пръчка, след което подаде ръка на Нейтън. Абърфорт хвана Самърсон и Рейчъл за ръце, а другите се хванаха един за друг. Така се магипортираха...

Симон усещаше студения въздух върху лицетоси,но не й пукаше.Беше толкова весело и нищо не можеше да свали усмивката от лицето й.Е,може би вече така се бе вледенила,но това не беше съвсем сигурно.Двете слидеринки минаха през целия двор и отидоха до Забранената гора.Девойките смао се хилеха глуповато без д априказват.
-Хайде да слезем в гората!-предложи някакси Симс
-Ами метлите?
-Уф...ами не знам.-отговори със съжаление първокурсничката.Адски много искаше да влезе вътре в гората.
-Дали няма някакъв вход по-нататък,през който да преминем с метлите?-запита Даркхаус

- Защоо.. по - добре не кацнем долу и да вземем метлите в ръце, ще са ни от 2 ползи никой няма да ги вземе или никой няма да ги изяде а другата е че са тежички и здравички, стават за отбрана. - предложи момичето и се захили тихо. Въпреки странните шумове и тропоти момичетата не се бояха. Единсвеното което ги интересуваше сега е да се забавляват докато могат Wink

Те се спуснаха плавно надолу без колебания.

В гората бе доста тъмно и мрачно.Симс обичаше точно такива места и не се поколеба да влезе.Лейси май имаше някакви съмнения,но капитанката на отбора по куидич я хвана за ръката и задърпа напред.Беше наистина страховито,но Симон живееше на такова място.Чуваха се какви ли не звукове,вълци виеха.
-Може да видим вълк.Дали ще ни изяде?-запита със смях Симон
-Ами напълно възможно е.
-Но те са толкова сладки...Да си светнем магическите пръчки все пка,а?Тук едва ли ще ни видят.
-Амиии...Добре.
-Лумос!-двете изрекоха и имаха слабо осветление.Лунната светлина не достигаше до техния район.

Момичетата правеха голями и високи крачки заради преспите сняг, от тях не се виждаше нищо и лесно можеше някой да се спъне. Точно това се случи на Лейси.
- Охх, попаднах на корен. Ааа !! - цоп в снега. Симс се засмя, но и тя се оглеждаше наистина нямаше намерения да и се случва същото.
- Таа, сега какво ще правим?! - възкликна момичето като се тупаше от снега.
- Предлагам да отидем и някъде другаде, преди да си потънала в снега. - засмя се Симс.
- Да отидем при езерото. - и двете момичета отново се качиха на метлите си и полетяха.

Нейтън, Шпроте и Джесика вървяха по поляната, към забранената гора. Тримата минаха край къщата на Хагрид, която светеше. Постепенно започнаха да навлизат в гората, а Нейтън постоянно гледаше назад. Дали щяха да се върнаха в замъка отново? Сърцето му се сви. Какво ли щеше да се случи тази нощ в гората. Вече бяха навлезли навътре. Небето над гората, изглеждаше много мрачно, а клоните на дърветата плашещо поклащаха клоните си.
-Къде трябва да отидем? -попита изплашено Джесика
-Не знам, но дръжте пруъчките си в готовност! -отвърна и Нейтън
Наблизо се чуха стъпки. Тримата бяха свалили мантията невидимка и започнаха да се оглеждат.
-Оо, чудех се дали ще дойдете! -каза Майк и започна да се смее.
Никой не каза нищо, настъпи мълчание. Нейтън държеше пръчката си в готовност. -Е, предполагах, че с вас ще дойдат Соун и Потър, но както виждам ги няма! -каза Майк и продължи да се смее.
-Пригответе се да умрете, сладурчета. -долетя от някъде ужасяващия глас на Офелия, от което Джесика и Шпроте потръпнаха.
-Авада... -кресна грозната жена, но Майк я спря.
-Всички знаем, че сте последователи на Волдемор...той е мъртав, не разбирам защо, продължавате да го следвате? -попита Нейтън, като се опита гласа му да звучи ''мило''
-Хахаха, много си миличък! -започна да се смее Офелия.
-Не смей да изричаш името му. Толкова жалко същество като теб, не може да изрича това име! -кресна Майк
-Не го обиждай! -извикаха в един глас Шпроте и Джесика
-Ооо извинете, не забелязах, че сте тук... -каза Майк

-Защо,да не би да си сляп?-започна да се заяжда Джесика
-Имаш голяма уста,но не се тревожи,скоро ще премахна този проблем-няма да можеш да я отвориш,никога вече!-каза Майк,а Офелия започна да се смее.
Момичето стоеше,като се опитваше да прикрие,уплахата която се личеше в очите и.
-Авада....-кресна Майк
-Бананикон-извика Шпроте и от пръчката и се изстреля блед лъч светлина,а пръстите на Майк се превърнаха в банани,и той изтръва пръчката на земята си....

-Какво направи,малка глупачке? - викна Майк като гледаше към бананите появили се на мястото на пръстите му
-Ще ви науча аз вас... - каза Офелия и вдигна магическата си пръчка,готова да изрече непростимо заклинание
Очите й бляскаха от омраза.
Тя замахна с пръчката си като с камшик и Шпроте се свлече на земята в безсъзнание
-Ах,ти... - каза Джес и извика - Експелиармус
Магическата пръчка на Офелия изхвърча от ръката й и Джес я улови
-Та,какво щеше да ни учиш? - попита Джес и метна пръчката на Офелия към Нейтън
-Върни ми пръчката,ах,ти...малка...
-Не смей да обиждаш сестра ми - злобно изсъска Нейт
Той погледна към Шпроте – косите й бяха разпиляни,очите й гледаха към небето,празни и безжизнени,отразяваха звездите...

Сърцето на Нейтън се сви. Той падна на колене до Шпроте и сълзите започнаха да се стичат от очите му, а Джесика беше заплакала от давна.
-Какво направи, трябваше да убиеш мен, а нея нея. -извика Нейтън, като се обърна към Офелия, която се хилеше злобно.
Майк и Офелия пресветнаха в черна светлина и от тях нямаше и следа.
-Не, това не може да се случва. Моля те не умирай. -говореше Нейтън, като стоеше над приятелката си, а сълзите му падаха върху лицето и.
-Нейт, успокой се. -каза Джесика и го прегърна.
-Не, може да умре. Това е просто лош сън, не искам да живея без нея. -каза Нейтън.
Момчето беше подвластно на емоцийте си. Той не можеше да контролира дарбата си. Изпитваше страшна болка, която го измичъваше. Искаше да умре, и да сложи край на страданията си.
-Нейт имам идея. -каза Джесика
-Не ме интересува нищо, искам само да я върнем по дяволите. Толкова ли е трудно, защо трябваше да умре точно тя. -изкрещя Нейтън.
-Помниш ли заклинанието за връщане във времето, на мама? -попита Джесика
Нейтън вдигна глава към сестра си. Тези нейни думи бяха, като светлина в мрака.
-Да...но тук не могат да се правят такива заклинания. Правилата го забраняват.
-Искаш ли да се опитаме да върнем Шпроте или не? -каза тя
-Да, разбира се!
-Тогава забрави за правилата, ако трябва след това да ни изключат.
-Добре, сега трябва да занесем тялото на Шпроте в нужната ми стая. Там имам книга със заклинания, мисля че бях записал и няколко заклинания на мама.

Тримата отново вървяха към забранената гора.Всичко се повтаряше отново.Отдавна бяха мантията невидимка,защото нямаше кой да ги види.
-Не мога да повярвам,че съм била мъртва.-каза Шпроте.-Какво ще правим сега?
-Ще трябва да избягаме преди да са те убили,за да може да променим бъдещето.-каза Джесика.

-Трябва да внимаваме много. Шпроте, моля те. Стой близо до мен, те не подозират, че сме се върнали в миналото.
-Добре. -каза Шпроте и му се усмихна.
Нейтън се спря, обърна се към момичето и я целуна.
-Не мога да издържа да живея без теб, ако ти се случи нещо отново, няма да мога да го понеса...
-Спокойно, нали за това се върнахме! -каза Джесика.
-Чудих се кога ще дойдете. -каза Майк като се засмя, а от някъде долеят и противни смях на Офелия. -Виждам, че Потър и Соун не са с вас. -продължи той.
-Да! Не са с нас! -отвърна му Нейт.
-Пригответе се да умрете сладурчета. -кресна Офелия, готова да изрече непростимото проклятие, но Майк я спря.
-Всички знаем, че сте последователи на Волдемор...той е мъртав, не разбирам защо, продължавате да го следвате? -попита Нейтън, като се опита гласа му да звучи ''мило''
-Хахаха, много си миличък! -започна да се смее Офелия.
-Не смей да изричаш името му. Толкова жалко същество като теб, не може да изрича това име! -кресна Майк
-Не го обиждай! -извикаха в един глас Шпроте и Джесика
Всичко се повтаряше, но Майк и Офелия не подозираха нищо.
След като почти целия им разговор се повтори, Офелия беше готова отново да убие Шпроте:
-Авад...-кресна тя.
-Експелиармус! -Нейтън беше по-бърз.
В гората се чу шум. Нейтън се огледа на около и видя Хипогрифът Илиус, с който се бяха упражнявали по ГЗМС. Нейтън погледна към Офелия.
-Круцио! -извика момчето, а злодейката падна на земята и започна да се гърчи от болка.
Нейтън, Шпроте и Джесика се качиха на Хипогрифа и отлетяха...

От гората се подаваше светлина която стигаше достатъчно далече, за Лейси. Момичето беше навлякло мантията си и се разхождаше. Мислеше да вземе невидимката, но не и пукаше че някой може да я хване. Вятърат вееше косата и и тя не виждаше добре, но изведнъж се чуха стъпки на близо.. Лейси угаси светлината и се ослуша. Постоя известно време на едно място, после отново светна с пръчката си и продължи. Наоколо се виждаха различни сянки, някой се движеха прекалено бързо.. но Слидеринката не я беше страх.. В очите и се изписваше огън и много бяс. Нещо не беше на ред .. в момента беше способна да причини много беди.. След малко вървене тя съзря пън, насочи се към него и седна. Загърна се здраво и погледна към небето. Отново огледа наоколо с цел да разбере кой я следи..

Беше ясна лунна нощ.Звездите блестяха ярко.А на Шпроте не й се спеше,за това реши да се поразходи.Излезе от масивната дъбова врата с мантията невидимка,но не искаше да се крие.Закрачи бавно по огрятата от лунна светлина трева.Всичко беше притихнало,замъка приличаше на голямо спящо чудовище,тъмен на фона на обграждащите го планини.Езерото приличаше на призрачно огледало,нагъваше се на вълнички от лекия ветрец.Толкова тихо,толкова спокойно...
Шпроте се пресече прага на Забранената гора.
"Из Забранената гора бродят най-различни създания...опасно е..." - помисли момичето,но това не я отказа,тя нямаше да се върне в леглото си,не и сега.
-Лумос - прошепна тихо
Пристъпваше бавно,сякаш нищо не можеше да я обезпокой.
"Тук умрях" - помисли мрачно момичето,но въпреки това се усмихна - "Добре,че Нейт и Джес бяха с мен"
Достигна до малка полянка силно осветена от лунната светлина.
-Нокс - прошепна
За секунда всичко се потопи в полумрак.Тогава момичето пристъпи напред и усети нежната светлина да гали косата й...Беше толкова спокойна.Чу се тих шум,последван от тропот на копита.
"Кентаври" - помисли си Шпроте
-Какво правиш тук...толкова късно,жребче? - попита висок и ясен глас
-Аз...аз се разхождах
-Тук не е безопасно за теб - каза друг,по-мек глас

Бела излезе през нощта.Вятърът вееше черните й коси и в тази мантия тя определено доста приличаше на вещица.Луната огряваше бледите черти на лицето й и се отразяваше в изразителните й тъмнонефритени очи.Сенките и мъглата на гората я обгръщаха.Сякаш беше в някаква древна легенда...като омагьосана,тя пристъпваше все по-навътре през трънаците,като че ли имаше някаква навероятно спешна мисия.Оглеждаше се навсякъде...момичето почувства нещо мъчително,сякаш душата й се разкъса на две...Тя започна да се оглежда насам-натам,но не видя никого...тъй като гледаше назат и не внимаваше къде въврви,най-неочаквано се блъсна в...